Ирина е сред най-добрите приятели на застрашената от изчезване червеногуша гъска, зимуваща в крайморска Добруджа и мигрираща от Сибир до Египет, както и на царския орел и египетския лешояд.
Тя съчетава добрия си теренен опит с детайлно познаване на законодателството. „То е вътрешна нагласа и усещане за това да направиш правилните неща. Когато вярваш че е правилно, тогава не е толкова трудно“, споделя Матеева в предаването "Хоризонт до обед" в рамките на кампанията "ЕС - По-защитени заедно".
Борим се за това да се спазва законът, не само буквата, но и духът, подчертава Ирина. През годините се е борила и с не един и два ветрогенератора по Виа Понтика – ключов миграционен път на птиците, прекосяващ страната ни.
Системата за ранно предупреждение е разработена за минимизиране на риска от сблъсък на птиците с ветрогенератори. За определени видове, които не избягват ветрогенераторите, има ефект, пояснява Ирина Матеева. Има обаче и доста международни научни проучвания, които доказват, че системите за ранно предупреждение могат да бъдат ефективни главно на места, където няма концентрация на много птици и където могат да се следят един, два или три вида, какъвто не е случаят с Калиакра, уточнява експертът.
По-големият проблем според Ирина Матеева е свързан с това, че системата не намалява прогонващия ефект, който ветрогенераторите имат върху гъските или пък бариерния ефект.
„Тоест, дори местата им за хранене да са там, заради ветрогенераторите те не кацат, губят местообитанието си. Когато не се хранят достатъчно, не могат да дадат поколение, когато се върнат в Сибир.“
Когато има подобна бариера по миграционния път, птиците са принудени да летят по-високо и изразходват повече енергия и това също пречи на оцеляването им, допълва Ирина.
Съвместно с ловни дружинки и горски стопанства в крайморска Добруджа са сформирани патрули за регулиране на ловната дейност, защото според нея „съзнанието на ловците и тяхната загриженост е не по-малко важна“.
Цялото интервю и документален портрет на Ирина Матеева чуйте в звуковия файл.Българин стана световен шампион по плуване в ледени води . Това е 69-годишният Яни Куков, който спечели златен медал в дисциплината "50 метра, гръб" във възрастовата група 70-75 години на провелото се в Италия световно първенство. Българският плувец е завоювал и сребърен медал на "100 метра, гръб". Температурата на водата е била 1 градус. Яни..
През 2018 г. полякът Анджей Баргиел изкачи без допълнителен кислород и със ски на гърба си втория по височина връх на планетата, К2, в Пакистан, а после се спусна от него, без да сваля ските до самия базов лагер. Това се случваше за първипът в света, а видеото от спускането обиколи света. Част от линията беше нова, никой не беше карал дотогава там...
Започна събирането на материали за новия том на сборника "Законите на Мърфи в ефир". До 10 февруари можета да се свържете с Виолина Бербенкова на телефон: 0879 99 6 333
Рубриката от 26.1.25 година. Гласуваме за изречение на годината! Предложенията са: ЯНУАРИ Чрез сенчестата икономика някой си осигуряват слънчево бъдеще ФЕВРУАРИ Ако не им ходиш по свирката – отсвирват те МАРТ Малкият ум е пълен с големи претенции АПРИЛ Добре подкованият не подбира пътищата МАЙ Не си режи времето, а..
Чуйте новите предложения в рубриката "Законите на Мърфи" в звуковия файл.
Макар и със заболяване, Никола Калистрин постигна 26 място в индивидуалната дисциплина на Световната купа по ски алпинизъм в Шахдаг, Азербайджан. Това отново е най-доброто до момента представяне на български състезател в този спорт. Трасето беше с дължина 17700 м и положителна денивелация 1400 м, с най-висока точка на 2390 м. Преди това Калистрин..
Един милиард души по света страдат от затлъстяване, а два милиарда са с наднормено тегло. Тази световна епидемия си взаимодейства с глобалното затопляне. Авторитетното списание "Лансет" нарича това явление "глобална синдемия" . Проблемът и в България е много сериозен. 61% от пълнолетните българи са с наднормено тегло и затлъстяване . Почти всяко..