Д-р Джонатан Къркъп: Британските тори са в най-голямата криза в историята си

Проведените в Англия и Северна Ирландия местни избори не само, че не отклониха вниманието от Брекзит, но дори болезнено припомниха, че националната политика взема връх над местната такава, особено в такова трудно време за Обединеното кралство, което е на големия кръстопът, наречен „Брекзит“. Двете основни партии - управляващата Консервативна партия и опозиционната Лейбъристка партия - загубиха много места, наказани от избирателите за неоправданите надежди да бъде решена кризата с Брекзит. Големият победител в местните избори е малката Либерадемократическа партия, най-вече заради най-постоянната и ясна политика, която следва. Нашият кореспондент в Лондон Веселин Паунов потърси доктор Джонатан Къркъп, преподавател по политика в университета в Кардиф, за коментар за предаването „Събота 150“ на изборите и какво може да очаква Обединеното кралство след тях.

- Медиите определиха тежките загуби в местните избори, особено от управляващата Консервативна партия, като наказателен вот на избирателите, заради безизходицата около Брекзит. Всъщност, резултата едва ли може да се приеме за изненада, защото по традиция британските гласоподаватели винаги наказват управляващите, когато не са доволни от тях, в този конкретен случай с развитието по Брекзит. Доктор Джонатан Къркъп, как гледате на резултатите от местните избори?

- Резултатът е интересен, защото обичайно, когато имаме частични избори между общите избори, не бихте очаквали опозиционна партия като Лейбъристката да спечели за сметка на управляващата партия в Уестминстър. Но сте прав като смятате, че Брекзит направи всичко това напълно различно. Понякога и някъде хората може и да гласуваха за местни проблеми, но определено в сянката на Брекзит.“

- Факт е, че двете основни партии - консерваторите, които не успяват да реализират Брекзит и лейбъристите, които нямат единна политика за Брекзит - накараха много от гласоподавателите или да не отидат до избирателните секции или да гласуват за по-малки партии, като явно отричане на двете основни партии, за които е трудно да се разбере дали искат  да се спре Брекзит или да се случи Брекзит. Ситуацията отговаря на термина „Чума в двете ви къщи!“, използван от Шекспир в „Ромео и Жулиета“ т.е., че  проклятието тегне и над двете страни в аргумента, тъй като и двете партии не отговарят на нуждите на електората.

- Либералдемократите се представиха много добре в местните избори. Дали това е така, защото всъщност те останаха твърдо на антибрекзит позициите си и единствени предлагат някаква алтернатива на двете водещи партии?

- „Исторически, ако се върнете назад 10-15 години, либералдемократите се представят добре на местни избори, защото имат голяма база по места. Те бяха засегнати от факта, че направиха коалиция с Консервативната партия през 2010 година и загубиха доста представители в местните органи на властта в последвалите местни избори. До известна степен сега се наблюдава връщане на предишните им позиции. Но мисля, че е правилно да са каже, че някои хора гласуват в местните избори заради Брекзит, като реакция и възможност да покажат на главните партии, че нещата с Брекзит не се развиват както се очакваше.

И също, очевидно 48 процента от населението на Обединеното кралство гласуваха за оставане в ЕС и тези гласове сега трябва да отидат някъде. В тези избори те отидоха предимно към либералдемократите, но и към други по-малки партии като Зелената партия и независимите кандидати. Да, Брекзит е фактор, но има и други фактори, свързани с местната политика и местните управляващи, които обясняват до голяма степен този вот.“

- Както и да се погледне, гласуването в местните избори изглежда ясно послание към двете основни партии, че нещо трябва да се направи, за да се реши кризата около Брекзит?

- Мисля, че е правилно да са каже, че и двете партии получиха послание, че британците не са доволни от състоянието на нещата в този вид. Зависи как тези резултати ще бъдат интерпретирани от партиите. Дали  лидерите на консерваторите и на лейбъристите ще ги приемат като сигнал, че Брекзит трябва да бъде завършен, Обединеното кралство наистина да напусне ЕС, като се постигне някакво споразумение във водените преговори? Дали те ще бъдат тласнати в тази посока? Всичко някак си виси във въздуха.“

Мисля, че заради отлагането на Брекзит до края на октомври „боксовата среща“ между двете партии продължава само зад кулисите, те продължават да смятат за невъзможно да се споразумеят по много въпроси. Дали да има нещо като митнически съюз, нещо друго като уреждане на въпроса с митническия съюз. Предполагам, че и за двете партии местните избори са  нещо, което просто трябва да отмине, за да могат да се фокусират върху преговорите следващата седмица преди евентуалните европейски избори в края на месеца.“

- Ако обаче многопартийните преговори се провалят, което изглежда най-вероятния сценария, какво можем да очакваме да се случи тогава?

- Ситуацията е трудна и за двете партии. Те не могат да продължават да преговаря вечно. Те ще стигнат до точка, при която или трябва да прекъснат преговорите или нещо договорено бъде внесено в парламента. В момента не виждам сценарий с приемлив компромис в парламента. Проблемът е, че каквото и споразумение да бъде постигнато то е само едно споразумение, част от по-голямото цяло. Ако бъде гласувано споразумението по излизане от ЕС, след това предстои договаряне на търговските отношения, което ще отнеме две години.

Трудно виждам как такава коалиция между консерватори и лейбъристи ще оцелее толкова дълго време. Неизбежно Тереза Мей ще трябва да подаде оставка през следващите 6 месеца. Какво може да се случи? Това, което може да се очаква, ако приемем, че европейските избори са се провели, е Консервативната партия да настоява твърдо Тереза Мей да подаде оставка и да се проведат избори за нов лидер на Консервативната партия.“

- Говорим за политическа криза като във Великобритания като цяло, но очевидно самата Консервативната партия е в много много дълбока криза.

- Да, вероятно най-дълбоката криза в нейната история. Консервативната партия е най-старата партия във всички демокрации и мисля, че тя е разделена фундаментално  по въпроса за  Брекзит, не само за това какъв точно да бъде Брекзит , но и за намиране на нов лидер, защото Тереза Мей ще трябва да се  оттегли до 6 или 8 месеца.“

Новият лидер почти сигурно ще трябва да бъде брекзитиър, защото Консервативната партия и страната са твърдо за Брекзит и то за твърд Брекзит, ето защо разцеплението е до голяма степен, защото имаме твърда Брекзит партия, а мнозина от онези, които я представят в парламента, са меки брекзитиъри или дори искат оставане в ЕС. Така че сме в ситуация, че ако такъв твърд брекзитиър като Борис Джонсън стане лидер на партията и респективно премиер, това ще разцепи партията.“

- Вече стана дума за Борис Джонсън. Кои са другите потенциални сериозни кандидати за лидерския пост?

- Трудно е да се каже, защото всеки един член на кабинета може да издигне кандидатурата си за лидерския пост. Предполагам, че Доминик Рааб, като бивш министър за Брекзит и привърженик на твърд Брекзит, ще бъде сериозен кандидат. Поради начина, по който върви този процес, очаквам в Уестминстър да решат кои две кандидатури да стигнат до края, като единият ще бъде твърд брекзитиър, а другият привърженик на по-мек Брекзит. Дали това ще бъде Борис Джонсън, който си има своите критици, но е много популярен в партията и страната или Консервативната партия ще предпочете някой „по-сигурен политик“,  по-популярен в централното политически пространство?

Трудно е да каже кой може да бъде това. Предполагам, че ще има много кандидати. Възможно е министърът на външните работи Джеръми Хънт да се кандидатира, както и министърът на вътрешните работи Саджид Джавид. Това също може да бъде Пени Мордант, назначена наскоро за министър на отбраната. Има и нещо друго интересно. За партията е необходимо да проведе вътрешна екзистенциална дискусия какво означава Брекзит и ще бъде интересно да са види дали тогава Борис Джонсън ще успее да преодолее това първо препятствие по пътя към върха.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.