Айше Рубева: Аз съм щастлив учител и щастлив човек

„Дервишите са част от алевизма, но алевизмът е много широко понятие. Аз спадам към т.нар. казълбаши, в Ябланово ние сме казълбаши. Алевизмът е философия, която не може да се разбере само с прочита на една книга“, поясни Айше Рубева в предаването "Графити по въздуха". При избора на заглавие надделяла идеята, че всички ние сме един вид фрактал – неправилна геометрична фигура.  

"В моята мисъл фракталът, със своята причудлива форма, се явява като символ на разклонението. Ние всички произлизаме от един и същи генезис. От Него идваме, идваме от Създателя, но тук, на земята, ние се разклоняваме на различни религии, на различни етноси, и пак се връщаме при него. Оттам и това заглавие надделя."

Кръстопътят е важен символ в творчеството на Айше Рубева, която пита: „Без да имаш и други пътища, как ще намериш правилния път, накъде да тръгнеш? Имаш ли само един път пред себе си, на теб той ти е ясен. Но нали има и други пътища, други хоризонти, към които да погледнеш“?

Айше признава, че самата тя е постоянно на кръстопът. „Усетих, че трябва да извървя пътя назад, да дам на себе си едно обяснение и, пишейки тези стихове, всъщност аз написах моята автобиография. Това съм аз, но моят път не е ясен. Аз трябваше да го намеря. Всички стихотворения са в търсене на този път. Аз намерих този път, но сега извървяването на този път е свързано също с кръстопътища.“

Дори прашинката си тежи на мястото

„Има един такъв постулат, че дори прашинката си тежи на мястото. Аз съм със съзнанието, че тук е моето място и си тежа на мястото и има какво да дам на децата на Ябланово“, описва живота си и избора си да остане далеч от големия град Айше Рубева. 

„Нашият край е хубав край. Определям се като щастлив човек, защото досегът с природата с нищо друго не може да се замени. Разбира се, че има неща, които няма как да пренеса от града в селото – хубави, стойностни неща. Например театърът – това е най-големият ми компромис. Театърът си остава голямата ми любов, неосъществена. Но природата ме зарежда. Земният живот, който се води на село, ме зарежда. В града бетонът, шумът – потиска ме всичко това там. Не мога да пиша в града“, сподели още Айше Рубева, за която „рамките си ги поставяме ние“ и дори в най-прекрасния и многолюден град на света мисълта, че живееш в рамка, може да не те напуска. Нейните вечери в Ябланово преминават в четене.

Тя е учила история в Шуменския университет. Учител е от 1992 година, когато 18-годишна започва да следва задочно. Не е броила учениците си, но казва, че се радва не само на т.нар. успешни ученици:

„Радвам се, когато видя и дете, което не е проявявало интерес към учението, но се е превърнало в един разумен, мислещ и работлив човек, който има вече и свои деца.“

Яблановци пазят традициите и вярванията си

„Тези обичаи, които описвам в стихотворна форма, са присъщи на яблановци и на Ябланово и най-закономерно беше стихосбирката да приключи именно с изповед към Ябланово“, допълни Айше Рубева. 

„От моето детство, когато атеистичният комунизъм потискаше вярата в Бог, ние вкъщи, благодарение на майка ми, ги спазвахме нашите обичаи. А и всички в Ябланово ги спазваха, но тайно, скрито. И то продължаваше като едно скрито знание, което се запази. И това знание за щастие е живо в Ябланово. Плюс нашите народни носии, които успяхме да опазим.“

„Алевизмът учи, че към врага например трябва да се отнесем с разбиране, а това е може би едно от най-трудните неща за постигане, но на това ни учат, поне майка ни на това ни е учила нас“, разказа още Рубева.

Тя има свое определение за щастието като „единение със Създателя и единение със самия себе си“.