Още няма гаранции, че Европарламентът ще одобри Урсула фон дер Лайен за шеф на Еврокомисията

Ще има ли нов председател Европейската комисия другата седмица? Въпросът е с нееднозначен отговор. Какво да очакваме да се случи на пленарната сесия в Страсбург във вторник, когато са насрочени дебатите и вота за председател на следващата Европейска комисия и какви предизвикателства стоят пред кандидатката Урсула фон дер Лайен.

Засега нищо не обещава, че другата седмица можем да се поздравим с нов председател на Европейската комисия и така на сондажите и пазарлъците да се сложи точка. На този етап две политически сили са заявили недвусмислено, че няма да подкрепят германката Урсула фон дер Лайен -  Зелените/Европейски свободен алианс и Европейска обединена левица/Северна зелена левица, а зад нея, макар и не категорично, застава само Европейската народна партия.

Простата сметка показва, че засега тя може да разчита на 182-ма евродепутати, докато 115 ще гласуват „против“. Остава висящ въпросът за позицията на 324-мата техни колеги от Партията на европейските социалисти и демократи, „Обновете Европа“ и Европейските консерватори и реформисти, които не бързат да заемат позиция и нищо чудно да направят това по време на дебатите, непосредствено преди гласуването във вторник. П ри 751 евродепутати в парламента, Урсула фон дер Лайен се нуждае от вота на поне 376, за да оглави следващата Европейска комисия.

Ако подходим опростенчески, отказът на крайно левите да подкрепят Фон дер Лайен заради, според тях, „либералната политика, която тя ще провежда“, би трябвало да обърне вота на „Обновете Европа“ в нейна полза. Само че нюансите около условията за такъв вот на "Обновете Европа" не показват ясно подобна перспектива.

След срещата си с Фон дер Лайен в сряда, лидерът на либералите Дачиан Чолош постави две условия, които пък поставят кандидатката за председател на ЕК в деликатна ситуация. Първият - предложението за дебат  за реформирането на Европа, като акцентът се поставя върху транснационалните листи и процедурата за водещия кандидат:

„Идеята за шпицендандидата не може да бъде ефективна, ако всички европейски граждани, които имат право на глас, нямат равен достъп до нея. Нашата идея е да се предложи дебат за законодателни промени, за да бъдат те факт за следващите избори и процедурата да влезе в действие“.

Какъв точно отговор ще даде Урсула фон дер Лайен, която не участва в тази процедура, а се появи като компромисна фигура на Европейския съвет след очевидни тежки пазарлъци? Как да очакваме, че кандидатката, която не мина през нея, ще подкрепи идеята за нейното развитие и евентуално налагане за следващите избори? И ако все пак го направи, как ще изглежда такава стъпка от гледна точка на елементарни морални принципи, макар те никога да не са били водещи в голямата политика? И второто условие:

„Все още очакваме ясен ангажимент, че в екипа на следващата Европейска комисия ще има двама първи заместник-председатели - Франс Тимерманс и Маргрете Вестагер“.

И тук въпросът, който изниква, опира до предишния - как точно фон дер Лайен би приела в екипа си Вестагер, преминала през процедурата за шпиценкандидат, през която самата тя не е минала? Прави ли се така първата стъпка към легитимацията й и как тя самата изглежда на фона на тази легитимация, която би била принудена да направи като компромис?

Не по-леко е положението и с групата на социалистите и демократите, особено след категоричното разграничаване на Зелените/Европейски свободен алианс от нейната кандидатура с мотива, че тя дори занижава климатичните цели. Ето какво каза председателката на парламентарната група на социалистите и демократите Ираче Гарсия след срещата си с Фон дер Лайен тази седмица:

„Борбата срещу климатичните промени, гарантирането на устойчивостта на нашия социален модел, миграцията и равнопоставеността между половете са топ приоритети за нас. Искаме да променим Европа и имаме нужда от феминистка Европа. Днес обяснихме тази наша позиция пред кандидатката“.

Как Урсула ще се пребори за подкрепа в частта за климата, след като тя бе отхвърлена от Зелените именно по този пункт, на който държат и социалистите и демократите? И още едно препятствие - може ли изобщо да се разчита на единна позиция в тази политическа група, при положение, че има разделение и няма знаци, че то може да бъде преодоляно?

И идва следващият интересен момент. Ето думите на евродепутата от европейските консерватори и реформисти Ангел Джамбазки пред „Хоризонт“ след тяхната среща с Фон дер Лайен:

„Нейното виждане за миграцията, тя се изказа доста критично за тази политика, наречена „ще се справим“. И по-скоро е на нашето мнение, че трябва да има твърда охрана на външните граници, че трябва да има защитени външни граници, много ясен регламент как да се променят Дъблинските споразумения. По тази позиция бе по-скоро на позицията, на която е групата на европейските реформатори и реформисти“.

Миграцията винаги е разделяла Европа и така изниква въпросът как се примиряват позициите на левицата и консерваторите по този сложен въпрос, така че да получиш подкрепата и от двете страни?

А ако се окаже истина хипотезата, че Урсула фон дер Лайен би могла да спечели поста благодарение на крайнодесните, как тогава да приемем това, което тя самата заяви в Брюксел, че е европейка по сърце и по убеждения и или по-точно как биха го приели тези, които са дали вота си за проевропейски партии на тези избори?

Всички тези въпроси правят ситуацията повече неясна, отколкото обратното. Както и вероятността Европа трайно да влезе в спиралата на поредицата от кандидати за високия пост при договорки, далеч от очите и вота на обикновения европейски гражданин.