„Археология на забравата“ - каква е цената на модернизацията

Реставрационните дейности започват преди шест години, когато английски експерт посещава региона и се впечатлява от архитектурата. Оказва се, че много сгради имат нужда от възстановяване, но техниките и материалите, с които са били построени, са почти изгубени. Миналата година проектът печели престижната Ангелска награда,  основана от композитора сър Андрю Лойд Уебър. Тя се връчва от най-голямата организация за опазване на културното наследство във Великобритания –„Историческа Англия“.

Изложбата "Археология на забравата" обобщава резултатите от съвместните усилия на екип от студенти по архитектура, на английския специалист по опазване на културното наследство Дарън Баркър, община Летница и сдружение "Деветашко плато". Вече шест години екипът се грижи за съхраняването на културното наследство в обезлюдените български села. Работата на екипа е съсредоточена в живописния район на Деветашкото плато, където има и много примери на автентична възрожденска архитектура. 

„Изложбата е комбинация от инсталация и плакати, които представят нашата работа. Най-интересната инсталация е една стая от изоставена къща в село Кърпачево, която сме възстановили в автентичния вид и в която може да се види животът на една жена от селото. Окачили сме снимките от нейната сватба, от сватбата на децата й, писмата й, поканите – целия живот, който беше захвърлен на земята в тази стая, сме го представили, включително накрая некролога й. Един живот, едно късче от този живот, побрано в едно пространство“, разказа пред „Хоризонт“ архитект Милена Металкова от Катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София.

Пътуване назад през Цилиндър на времето

Изложбата „Археология на забравата“ предлага преминаване през Цилиндър на времето. От външната страна на цилиндъра са красивите къщи на село Кърпачево и тяхното състояние днес в руини. Ако обаче преминете през него, отвътре може да се види животът на хората, кой е обитавал тези къщи и какво се е случвало – всичко това се оглежда в стари фотографии.

„Имаме също живописно платно на Дарън Баркър, който е и художник. Имаме един свитък с отпечатъци на ръцете на всички участници в работилницата. Имаме филмчета, които показват нашата работа“, допълва арх. Металкова.

Тя е убедена, че е добре студентите да познават строителните техники с естествени материали, тъй като „така се създава една много по-екологична и здравословна среда“.

Студенти от България, Великобритания, Тайван, Естония и други страни работят заедно в стремежа им да опознаят нашето наследство и да направят част от него действащо в съвременността. Студентите получават архитектурни задачи, свързани с адаптация на старите сгради или реставрационни – работа с реални материали. „Те се научават да боравят с дърво, да подреждат каменни зидове, да правят мазилки от глина.“

Правят се и артистични проекти като този в изложбата „Археология на забравата“. Селищата в Деветашкото плато изобилстват от сгради, примери за автентична възрожденска архитектура. Кърпачево в миналото е било населено от турски скотовъдци, които в началото на XX век го напускат и се заселват габровци. Наречено е Кърпачево на поета Христо Кърпачев.

Стара мелница се превръща в културен център, а бивша пожарна - в пекарна

Скоро жителите на няколко от селата ще могат да се похвалят с нов културен център и пекарна, съобщи още архитект Металкова.

„Тази година работихме по стара мелница в село Кърпачево, която е общинска сграда, общински терен и започнахме ремонта. Идеята е, че тази сграда ще бъде като културен център. В нея ще се провеждат обучения, ще може да се използва за семинари. Местните хора могат да разказват за нещата, които могат. Тя беше в много критично състояние и щеше да се разруши.“

Мелницата е направена от камък от пещери, който вече е забранен за използване. Има интересна история. Първо е била водна мелница, след това двама братя я купуват и преизграждат, превръщайки я в електрическа.

В село Агатово, отново част от района на Деветашкото плато, стара сграда, която е била адаптирана за пожарна, ще се превърне в пекарна. В село Крамолин пък е заснета църквата и в 3D модел е дигитализирана като паметник на културата.

Двама от студентите, участвали в проекта, са си купили къщи в Кърпачево, които в момента реставрират.