Проектът "Черноморска кухня", чиято цел е да създаде и наложи нова марка, набира скорост. Има интерес към съвместни инициативи между страните, които участват в него - като кулинарни фестивали, например.
Необходима е подкрепа от държавата, като създаване на политики в туризма, както и от европейско финансиране. Това посочи пред БНР ресторантьорът Желязко Каракашев.
"Проектът е инициатива на Руската асоциация на хотелиерите и ние работим заедно с тях - България, Турция, Грузия, Румъния, Украйна, всички участват. Всеки от своята страна подбира типичната и специфична информация и съвсем скоро екип от специалисти ще я обобщи и ще каже кое е характерното за целия Черноморски регион. А от маркетингова гледна точка ще покаже кое би било интересно за чуждестранната публика, за да може тя да бъде привлечена в този регион".
Каракашев обясни, че в Черноморския регион има много различни култури и религии, а религията оказва голямо влияние върху обичаите и начините на готвене, а дори и върху вкусовите навици.
Според него българската кухня не е толкова популярна, както италианската, защото няма подходяща маркетингова стратегия и защото качествените български продукти са изчезнали от пазара и все повече навлизат вносни, които имат по-лоши вкусови качества.
По думите му липсва концепция за развитие на туризма в България: "Трябва да се работи дългосрочно, но проблемът с кадрите, данъчната политика, инфраструктурата изключително много затруднява малкия бизнес. Малките заведения спокойно могат да минат на патентен данък. Хората да се успокоят и да работят спокойно. За съжаление аз не виждам това да бъде тема на разговор".
Проектът "Черноморска кухня", ако получи държавна помощ, изключително много може да повлияе положително на българския туризъм. И то не само върху черноморския туризъм: "Ще бъде интересен акцент в рекламата на нашия продукт. Потенциалът е огромен".
Интервюто на Мила Младенова с Желязко Каракашев можете да чуете от звуковия файл.
"Цялата сага с холдинг "Орион" , който обединява под шапката си над 150 дружества и нанася ущърб, както на бюджета, така и на потребителите, започва може би през 2005-2006 година , когато самите дружества се приватизират ". Това каза пред БНР Веселин Тодоров , енергиен експерт и главен герой във втора част на разследването на Антикорупционния..
Какво е бъдещето на независимата сцена в България? Тази, която може да изпълнява различни жанрове и функции и да отговаря на все по-динамично развиващата се концепция за сцена изобщо в съвременния свят. В навечерието на една много голяма европейска конференция, която ще се проведе като Трансевропейска конференция на европейските зали в Регионалния..
Каква е мечтаната от младите хора в България работа? Опит за отговор ще са резултатите от първото по рода си национално проучване на "Мечтаната работа" , инициирано от студентската медия на Нов български университет и реализирано със съдействието на платформата "Kazva.bg" . В анкетата са участвали 1069 студенти от цялата страна , които са дали..
Петър Матов от Троян е двукратен победител във велосъстезанието Байканджии . Планинското колоездене става негова страст и хоби. Постиженията му по най-дългите веломаршрути в България са впечатляващи без да е професионален спортист. През август миналата година той постави нов рекорд за най-бързо преминаване на маршрута Ком–Емине с велосипед,..
Сдружението за развитие на българското здравеопазване издаде книжка със 7 разказа на пациенти с бронхиална астма. Целта е чрез личната история посланията да достигнат до повече пациенти за начина на живот с астма и за това, че лечението помага. Автор на книгата „Дишам“ е Мария Касимова Моазе. Тя беше представена по повод Световния ден за борба с..
" 36 години нямаме политическо съгласие, за да се въведе предметът "Религия" в училищата, както направиха в съседна Румъния. Там въведоха този предмет в училище и доколкото общувам с румънски колеги, има добри резултати сред младото поколение , така че нека да се направи нещо". Това каза пред БНР проф. Иван Желев, богослов и бивш шеф на Дирекцията..
Тази година се навършват 116 години от първите официални контакти между България и Япония . Зад тях стоят лични истории, оставили специална следа в отношенията на двете държави извън междуправителствените връзки, политическите речи и официалните визити. Президентът Радев посети японска авиобаза В страната на изгряващото слънце копнеят за..
По международните стандарти една медицинска сестра следва да се грижи за 5-6 пациента максимум . Предложение за медицински стандарт за броя на..
Над 2000 пощенски станции в малки населени места ще предоставят услугата по безплатна обмяна на левове в евро от деня на присъединяването ни към..
Нашите политици няма да предприемат никакви резки ходове, докато не видят какво става в Украйна . Такава прогноза направи пред БНР социологът Андрей..
Разкъсана облачност
Ясно