Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Чл.-кор. Васил Николов за новите открития в Плевенско

Археолози изследват край Горталово първата в Югоизточна Европа работилница за кремък

Учените предполагат, че става дума и за център за обработка на кожи отпреди 7 хиляди години

Снимката е илюстративна
Снимка: Кирил Фалин

“В Плевенско, село Горталово, южно от Плевен, работихме около 3 месеца с моя екип в рамките на спасителни проучвания. Попаднахме на нещо, което наистина е много интересно – една голяма кремъчна работилница, но се оказа, че не е само това. Заедно с колеги геолози, почвоведи, специалисти по кремъчна праисторическа индустрия можахме да нарисуваме в общи линии картината на това място. Някъде на прехода между 6-о и 5-о хилядолетие, т.е., преди около 7 хил. години на това място хората които са живеели наоколо, са се събирали да произвеждат кремъчни сечива", разказа пред БНР археологът и зам.-председател на БАН чл.-кор. Васил Николов за първата в Югоизточна Европа работилница за кремък.

„Тъй като това е карстов район, разбивали са варовикови камъни, в които се съдържа кремъчната скала. Интересното е, че не там на място са произвеждали кремъчните оръдия, а са ги носили на километър-километър и половина където, успяхме да разгадаем, е имало въртопи – места, в които при силни дъждове се събира вода и постепенно или рязко потъва надолу в карста. В нашия случай поне два такива въртопа е имало. Те са използвали тази вода или за накисване на кремъчната суровина, за да може по-лесно да се разцепва и да произвеждат и нещо друго, което засега изглежда производство на кожи…“, коментира Николов.

През есента втора група учени по следите върху кремъчните сечива ще уточнява дали хипотезата може да се потвърди. „Защото всяка материя, която е обработвана с кремъчните сечива, оставя върху тях микроследи, които само специализираният трасолог с бинокулярен микроскоп може да установи.“

“Така или иначе се оказва, че е не само кремъчна работилница, но и място, в което е извършвано някакво производство на бреговете на тези два въртопа. Нещо, което за първи път се констатира в Югоизточна Европа. Един обект, който е невероятно интересен и свидетелства за високото ниво на познанията на хората от първата европейска цивилизация“, обясни Васил Николов в интервю за предаването “Преди всички".

Васил Николов проучва от 15 години и древните солници в Провадия. Идеята за Музей за солта е подкрепена от местната власт. Обособен е парцел в центъра на града, където на около 300 кв. м. ще започне изграждането на музейната сграда. Там ще бъдат представени археологическите находки от всички изминали археологически сезони, съобщи археологът.

„Да бъде представен един уникален обект – става дума за едно място близо до Провадия, на около 5 километра, където много отдавна е установено най-голямото солно находище на каменна сол в Югоизточна Европа.“

Цялото интервю на Диана Дончева с Васил Николов можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Бивш управител на "Евксиноград": Не направиха реставрация, а ремонт!

Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории".  Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..

публикувано на 22.10.25 в 07:19

Американски историк с книга за българската история

"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език.  " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..

публикувано на 20.10.25 в 12:37

Омагьосаната гора оживя в детското отделение на Кюстендил

Камелия Пешева, студентка по анимационно кино в Нов български университет, и нейната сестра Бояна Василева, учител по графичен дизайн, създадоха стенописа „Омагьосаната гора“ в родния си град Кюстендил. Проектът е част от европейския конкурс „Лечебна природа – анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, в който Камелия бе финалист...

публикувано на 19.10.25 в 06:24

Детски фигури за безопасност по софийските улици

В София бяха поставени 10 детски фигури в реален размер на пет опасни пешеходни пътеки. Тази инициатива, озаглавена „София – град за децата“, бе реализирана от младежката организация „Сдружение РЕД“. Целта беше да се привлече вниманието на обществото и институциите към проблемите на пътната безопасност и да се подчертае необходимостта от..

публикувано на 19.10.25 в 06:15

Португалия привлича все повече български туристи

Все повече българи избират Португалия за своята следваща дестинация. Туристическите агенции у нас отчитат засилен интерес през последните години – тенденция, която се наблюдава и в световен мащаб. Какво прави тази атлантическа страна толкова привлекателна? Земята на корка, фадото, великите мореплаватели и богатата история привлича не само с красиви..

публикувано на 19.10.25 в 05:55
Виолин Калчев и Огнян Добриков

Българите са били най-добрите майстори на пушки кремъклийки в Османската империя

Знаете ли, че в Османската империя най-добрите майстори на пушки кремъклийки били българите. Това не е измислица, за да се тупаме в гърдите и да се самонавиваме колко сме добри и велики. Показват го документите в изследователския труд на двама, както те сами себе си определят - любители историци. Двамата са от Варна - Виолин Калчев и..

публикувано на 18.10.25 в 06:00
На голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов“ се провежда концерт на японски барабани тайко. София, 8 октомври 2025 г.

Откъде идва интересът в България към далечна Япония?

Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..

публикувано на 14.10.25 в 11:12