Разходка в сърцето на Варшава

Според легендата, в рибарските мрежи в река Висла се появила русалка и запяла толкова красиво, че всички рибари се влюбили в нея. Тя обаче била забелязана и от търговец, който решил да я показва по площадите, като печели пари от минувачите. Търговецът уловил русалката, а песента й се превърнала в безспирен плач. Рибарите я спасили, а за да им се отблагодари, тя обещала да пази града завинаги и затова останала във Варшава. Най-известният й монумент е в Стария град. 

Повечето разказвачи няма да спрат историята до тук, защото ще припомнят, че това е сестрата на Малката Русалка - покровителката на Копенхаген. Всяка от тях отплувала в различна посока след последната им среща в Балтийско море, разказва и Агнйешка, който е професионален екскурзовод във Варшава.

„Русалките? Можем да видим как се е променяла представата за тях през историята. Ако погледнете горната част на портата, ще видите, че русалката почти прилича на човек, но има опашка и щит. В долната част на портата обаче ще видите изображение, което много напомня за съвременните представи за русалката.“ 

Катедралата „Свети Йоан Кръстител“ във Варшава е най-голямата и стара готическа катедрала в града. Витражите й описват сцени от историята на Полша. 

„Историята на Полша започва през 10-ти век, когато нашата страна е била покръстена. Тогава сме станали католици. Църквата е разделена на две части. В ляво може да видите следи от религиозния живот на страната през вековете. Някои от най-важните духовници са погребани тук. А в дясната част ще видите артефакти, свързани с това как Полша е станала република. И тук е ъгълът, посветен на Втората световна война.“ 

П о време на Варшавското въстание катедралата е място на борба между бунтовниците и германската армия. След като то е потушено, германците пробиват дупки в стената на катедралата и поставят експлозиви. Взривът унищожава голяма част от нея, а реконструкцията приключва около две десетилетия по-късно. 

Върху много от сградите наоколо на места има следи от куршуми, останали от Втората световна война. Следите са  видими не само в Стария град, но и върху сгради извън него - дори и пред президентството.

От времето на социализма и поляците имат много истории… и една огромна сграда - Двореца на културата и науката, подарен им от Съветския съюз. Често се шегуват, че най-красивото място във Варшава е неговият връх, защото се вижда панорама от целия град с изключение на най-грозната сграда в него - тази, от чийто връх наблюдавате града.

В парка „Лаженки“ се намира статуята на Фредерик Шопен, а всяка неделя на открито могат да се чуят концерти с негови композиции. Има и специални пейки, всяка от които дава информация на полски и английски език. Има и специален бутон - при натискане се чува фрагмент от негова композиция. 

В музея на Шопен може да се види оригинален ръкопис от композитора.

„Фредерик Шопен не е роден във Варшава, а в Желязова Воля - малко селце на около 50 км от тук. Баща му е бил французин. Той е дошъл тук, за да търси работа. Започнал е да дава уроци по френски на полските аристократи“, продължава да разказва екскурзоводът Агнйешка. 

„В една от тези къщи той се е запознал с полякиня. Влюбили се и се оженили в една много красива готическа църква, която все още съществува близо до Желязова Воля. Фредерик има три сестри, но единствено той бил роден в селото. Когато бил на шест месеца, баща му започнал да преподава френски в гимназия във Варшава, така че семейството се преместило да живее тук. Фредерик живее във Варшава от 6-месечна възраст до 20-та си годишнина. След това решил да обиколи Европа и напуснал Полша. Били размирни времена, когато териториите на страната са разделени. Говорим за 1830 година.“ 

Тогава е полското въстание, наричано "ноемврийското". Започнало като локален бунт срещу руския управител, резултатът от който бил изключително тежък за Кралството, защото са премахнати суверени негови институции и е установен авторитарен режим на царския наместник Иван Паскевич. Голяма част от интелектуалния елит на Полша тогава бяга в Западна Европа. 

„Той е искал да се прибере, за да бъде със семейството и приятелите си, но са го спрели, като са му обяснили, че тук не може да изнася концерти и да композира музика. Шопен никога не се завръща в Полша. Той продължава пътуването си и от Виена заминава за Париж. Това е сърцето на културния живот в Европа по онова време. В Париж композиторът прекарва втората част от живота си и умира през 1849 година от туберкулоза.“ 

Шопен е погребан в гробището „Пер Лашез“. Сърцето му обаче е във Варшава. Съгласно предсмъртното му желание, то е пренесено в Полша. По-голямата му сестра, която е заминала за Париж, за да се грижи за него, го е пренесла в стъклен съд, пълен с алкохол.

„Казват, че е било коняк и то с много високо качество. Знаете, че жените по онова време са носили рокли с множество фусти. Именно в полите си сестра му е успяла да скрие стъкления съд със сърцето на брат си. Сега сърцето е зазидано в колона в църквата "Свети Кръст", която се намира близо до парка.“