Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хореографът Йордан Костов някога отказвал да облече носия

| обновено на 20.08.19 в 15:42
Йордан Костов
Снимка: Иван Русланов

„Първият път, когато ме накараха да облека носия, казах: „Не!“ Това споделя пред "Хоризонт" 22-годишният хореограф Йордан Костов. Тогава били готови да го пуснат и без носия на сцената, защото трябвало да води хорото.
След това се преместил в друг състав. Бил втори клас. Дали му репетиционен панталон, също не му допаднал.

„Тогава се случи така, че отново прекъснах танците за много дълго време. След 7 клас кандидатствах в училище по туризъм, при което майка ми започна да ходи на една школа за възрастни. И аз реших, че при същата хореографка в другата й зала ще ходя на танци…“

Последвало предложение от професионално училище, където  Йордан положил приравнителен изпит. 

Още 15-годишен започнал да води танцов състав в читалището на неговото село. Година по-късно му предложили работа в съседен град, където също се заел с детския състав.

„Налагаше ми се всяка събота и неделя да пътувам от Варна до Шумен с влака и после до Смядово, а транспортът до селото ми е два пъти дневно и беше много сложно за организиране – цялата дейност и воденето на два детски състава.“

След това се прехвърлил в Пловдив. Започнал да съчетава работата си в ансамбъл „Пазарджик“ и школа за народни танци за възрастни вечер.

Йордан Костов

Вече е завършил бакалавърска степен по хореография. Четвърта година ръководи детско-юношеския танцов състав „Тракийци“ в село Калековец. За година с танцьорите постигнали 12 медала, от които два международни.

„Много е трудно, когато е създаден един тертип на танцуване на децата, да го промениш, да го усъвършенстваш и да работиш, защото това е като една построена къща да се опиташ да изглежда по абсолютно нов начин. Трябва да си  „прокараш“ път до основите и да се опиташ да ги промениш, но без да събаряш къщата“, признава Йордан Костов.

Всяка фолклорна област има своето богатство и красота, вярва хореографът, но не скрива трепета, който пораждат у него родните ритми. „Все пак аз съм си от Добруджа и доста навътре я усещам, когато чуя добруджанска музика, съвсем по различен начин чувствам тялото си.“

Още за таланта и упорството да танцуваш народни танци - в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Ангел Петърчев е удостоен с престижната награда

Проф. Петърчев: Две вериги се активират при влюбване - за възнаграждение и за удоволствие

Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано –  какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..

публикувано на 18.02.25 в 16:46

Калина Канева: Човек не трябва да се озлобява. Важното е да виждаш доброто

Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..

публикувано на 16.02.25 в 05:34

Ангел Милчев е един от малкото останали тъкачи в Северозапада

В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката.  И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан.  Ангел Милчев е един от малкото..

обновено на 16.02.25 в 05:12
Александър Симеонов

Учителят музикант Александър Симеонов: Децата ме научиха на търпение, а те много ме обичат!

Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..

публикувано на 09.02.25 в 06:00
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..

публикувано на 03.02.25 в 10:48
Слава Рачева

Слава Рачева: Гледайте си децата, обичайте ги, обръщайте им повече внимание

Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...

публикувано на 02.02.25 в 07:08