Три приемни семейства от Врачанско са осиновили настанените при тях деца

91 семейства в региона са вписани в регистъра за приемна грижа. 

„Винаги съм обичала децата. Още преди много години, преди да стана семейна, много имах желание да съм в детска градина, да се занимавам с деца“, споделя Маргарита Костова, която е земеделски производител.

След като нейните собствени деца вече са пораснали, тя продължава да следва старата си мечта. Така от три години в дома й получава приемна грижа 8-годишно момче. „Той доста се привърза към нас, към цялото семейство, но най-много към мене“, разказва Маргарита.

Връзката с многолюдното биологично  семейство на детето е запазена, уточнява тя. „Аз го виждам, че много се радва – и на малката си сестричка, и на големите, особено с батковците си, с момчетата. А една от каките – учат заедно в училище, тя е по-голяма, но се виждат всеки ден.“

„Отначало дори ми викаше: „Мога ли да ти казвам „мамо“. И аз му казах, че съм баба, „ти си имаш майка“. И така. Той: „Бабо, бабо“, а и аз съм си баба“, с усмивка допълва Маргарита Костова.

„Като го извеждам на разходки постоянно играе, тича, прегръща ме, целува ме. Той е емоционален.“

Как Маргарита е стигнала до решението да бъде и приемен родител?

„Отдавна бях чела и чула за приемната грижа и все съм си казвала: „Брей, колко деца има. Имат нужда да бъдат гледани. Просто са изпаднали в нужда и е добре някой да им помогне. Според мен това е благородно начинание. Чувстваш едно удовлетворение, макар че с доста грижи и ангажименти се наемаш“, мотивира избора си тя.

В началото се двоумила, после решила категорично. „Имаше в началото трудности, особено като тръгна в първи клас. Имаше проблеми, които преодоляхме. И се чувстваш, че нещо си направил за това дете.“