Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гл. ас. д-р Латинка Христова:

Динозаврите от Трънско са били по-дребни, обитавали са малък остров

Открили са и зъби от крокодиломорфи и части от корубата на костенурки, които сега обитават тропиците

4
Част от новите находки: фрагмент от кост
Снимка: НПМ - БАН

На 22 август завършиха теренните проучвания в рамките на Втората експедиция на Националния природонаучен музей към БАН в търсене на следи от динозаври по българските земи.

В нея участваха специалисти от Природонаучния музей, Геологическия институт при БАН и Софийския университет. Разкопките се провеждат с цел разкриването на останки от динозаври и друга фауна в мезозойското находище край Трън. Тази година експедицията донесе нови находки на кости от динозаври, както и на фрагменти от корубите на костенурки от поне 4 различни пласта.

Палеонтологът гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей ръководи екипа на експедицията. В предаването „Нощен хоризонт“ тя описа и обясни основните открития от новия изследователски сезон и припомни историята на проучванията до момента.

Дълго време у нас се смята, че следи от динозаври няма как да бъдат открити

"До около 2009 година на практика не беше известно, че в България има динозаври. Като студентка едно от първите неща, които ни обясниха в уроците по „Основи на геологията“ беше, че у нас динозаври няма как да бъдат открити, тъй като по това време територията на страната е представлявала дъно на басейн“, разказа Латинка  Христова.

В нашата страна има изключително богата безгръбначна фауна, тъй като морските отложения от периода на мезозоя са широко разпространени, а на места и много дебели, поясни д-р Христова. При гръбначните находките и данните до момента са по-скоро спорадични.

Началото - Червен бряг, 80-те...

Първите документирани следи от динозаври по нашите земи датират от средата на 80-те години, когато е работила експедиция на Националния природо-научния музей в пещера в района на Червен бряг. Тогава заради липсата на специалисти по един зъб от долна челюст на мозазавър е било прието, че всички открити кости в пещерата принадлежат тъкмо на такива влечуги.

След това, през 2005 година в същия район е намерена и друга кост. По това време материалите за двете различни находки попадат в ръцете на студент, който прави магистратура, посветена на мозазаврите. „И изучавайки нашия материал и новата кост, той преглежда и разбира, че част от костите просто не принадлежат на мозазавър, а са на нещо различно. И неговото предположение е, че са на динозаври“, допълни още Латинка Христова.

Втората кост се оказва на вид щраусоподобен динозавър, с дълга шия и дълга опашка, пъргав и двукрак, докато останалите находки от пещерата Лабиринта са описани с белгийски учен. През 2010 година цялата информация е публикувана. „И се знае, че в България от морски седименти, морски наслаги има намерени останки на динозаври.“

Любител на фосили насочва учените към Трънско

През 2006-а се появява трета находка, която разпалва любопитството на учените към района на Трън. Тогава местният жител и любител на фосили Андрей Цонков, търсейки вид големи и атрактивни охлюви, попада в поточето на река на фрагмент, който се оказва загадка. Разпознатият като фосил в Музея „Земята и хората“ фрагмент стига и до Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След специален срез на костта и изследване дошло потвърждение от Октавио Матеус от Португалия, че става дума за динозавър.

Специалистите работят върху отвесен участък

Находището край Трън представлява отвес, който непрекъснато ерозира. Не е точно свлачище, но челото му непрекъснато се разпада – описа мястото д-р Латинка Христова.

„Територията на цяла Европа на практика е представлявала обширен архипелаг от различни по големина острови. Територията на България, по-голямата част по това време е била под вода, но е имало явно един участък в западната част на Стара планина и на юг, по краището, която е била близо до остров. На практика самия остров в находището не го виждаме. Намираме седиментите, отложени в една плитка лагуна, която е била близо до този остров. Тектониката там, за съжаление, е ужасна – изключително много разломи, навлаци, нагъвания. Голяма част от информацията е загубена.“

Динозаврите от Трън са били по-дребни

Учените стигат до заключения, че „трънските“ динозаври са били по-дребни, защото са обитавали малък остров с ограничени ресурси и са се приспособили към живот в такава среда.

„И сега в някои острови животните, които на други места са големи, на тези острови са по-малки. Например има носорози в Индонезия, които са много по-малки от африканските и индийските. Имало е слонове джуджета, обитавали островите в района на Средиземноморието около Гърция.“

Владимир Николов, който прави магистратура по хистология на динозаврите, изследва костта от Трън и я определя като кост на титанозавър.

„Освен титанозавър ние впоследствие открихме още кости, които са най-вероятно към други групи. Предполагаме, че сме намерили костите и на хищен динозавър“, посочи палеонтологът. „А освен динозаврите изскачат и други гръбначни. Имаме два зъба и половина, колкото и смешно да звучи, но това са крокодили, по-точно крокодиломорфи, те са мънички. Намериха се и черупки, фрагменти от корубата на странично-шийни костенурки, такива, които в момента обитават само тропическата зона и екваториарната, а по нашите земи са изчезнали отдавна.“ 

Засега датировката на находките връща учените около 82-85 милиона години назад, към късната креда.

Цялото интервю с гл. ас. Латинка Христова чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Изглед към остров Св. Кирик и Юлита, където ще бъде разположен Институтът за подводно наследство на ЮНЕСКО. Предвижда се на острова да има и Музей на черноморската цивилизация.

Центърът за подводна археология в Созопол става институт на ЮНЕСКО

Центърът за подводна археология в Созопол вече ще е институт на ЮНЕСКО и ще отговаря за проекти и инициативи в Черноморския регион и Долен Дунав. Така се преобразува най-старият подобен център в Източна Европа , който разполага със собствени плавателни съдове и модерна геофизична апаратура. Центърът до момента е към Министерството на..

публикувано на 11.11.25 в 14:55
Николай Василев

Николай Василев: Филмът "Социално силните" е имунна защита срещу пошлостта и полуфабрикатите

Филмът на Николай Василев "Социално силните" е част от афиша на  "Киномания" (13-30 ноември). Документалната лента е посветена на златните медалисти на физика Теодосий Теодосиев и е своеобразно продължение на "Формулата на Тео" . Василев е познат като автор на поредицата "Малки истории" по БНТ, той е и автор на филма "Ваклуш". След..

публикувано на 11.11.25 в 12:04

Милен Данков: Има доста неща в работата на доброволците, които могат да се подобрят

"Ресурсът в спасителните акции по издирване на някого не е малък. Той е чисто човешки" . Това отбеляза пред БНР Милен Данков , ръководител на Доброволното формирование за овладяване на бедствията на територията на Столичната община: "Когато има хора, които могат да откликнат в такива ситуации винаги е много хубаво. Да речем, ако аз съм се..

публикувано на 11.11.25 в 11:52
Мартин Куванджиев

Мартин Куванджиев: С Бюджет 2026 се гледа бизнесът да бъде ограничен

"Когато един бизнес е успешен и когато расте, той всъщност плаща едни данъци , които данъци отиват точно за спонсорирането на хора, които да могат да помагат на всички тези бизнеси и да растат, но при нас се получава точно обратното и с Бюджет 2026. Така както го виждаме, се гледа по някакъв начин да се ограничи този бизнес ". Това коментира пред..

публикувано на 11.11.25 в 11:26
Георги Ганев

Георги Ганев: Заради такива бюджети ще сме по-бедни, отколкото бихме могли да бъдем

"Бюджетът ще бъде приет, без да има разбирателство". Това заяви пред БНР икономистът Георги Ганев : "Няма законодателно изискване работодатели и синдикати да одобряват бюджета. Конституционен прерогатив и то с изключителна висока степен на важност е, че бюджет се приема единствено и само от Народно събрание и никой друг не може да командва..

публикувано на 11.11.25 в 09:12
Александър Каракачанов

Александър Каракачанов: Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в ЕС

Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в Европа . Това каза пред БНР Александър Каракачанов, един от основателите на Клуб "Екогласност", основател на Зелената партия, основател и член на ръководството на СДС, първият кмет на София след 10 ноември 1989 г., участвал е в Кръглата маса, депутат от Великото народно събрание...

публикувано на 10.11.25 в 18:17
Веска Събева

Фотоизложбата "Емоции на фокус“ представя емоциите на млади хора с епилепсия

Фотоизложба със снимки на млади хора с епилепсия , които те са направили, за да се научат да разпознават емоциите си, се открива на 10 ноември в Рослин Сентръл Парк Хотел София. Изложбата е по проект "Емоции на фокус“, финансиран от Столична община по програма "Социални иновации“. Входът е свободен. Лилав ден в подкрепа на хора с епилепсия..

публикувано на 10.11.25 в 12:14