4
На 22 август завършиха теренните проучвания в рамките на Втората експедиция на Националния природонаучен музей към БАН в търсене на следи от динозаври по българските земи.
В нея участваха специалисти от Природонаучния музей, Геологическия институт при БАН и Софийския университет. Разкопките се провеждат с цел разкриването на останки от динозаври и друга фауна в мезозойското находище край Трън. Тази година експедицията донесе нови находки на кости от динозаври, както и на фрагменти от корубите на костенурки от поне 4 различни пласта.
Палеонтологът гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей ръководи екипа на експедицията. В предаването „Нощен хоризонт“ тя описа и обясни основните открития от новия изследователски сезон и припомни историята на проучванията до момента.
Дълго време у нас се смята, че следи от динозаври няма как да бъдат открити
"До около 2009 година на практика не беше известно, че в България има динозаври. Като студентка едно от първите неща, които ни обясниха в уроците по „Основи на геологията“ беше, че у нас динозаври няма как да бъдат открити, тъй като по това време територията на страната е представлявала дъно на басейн“, разказа Латинка Христова.
В нашата страна има изключително богата безгръбначна фауна, тъй като морските отложения от периода на мезозоя са широко разпространени, а на места и много дебели, поясни д-р Христова. При гръбначните находките и данните до момента са по-скоро спорадични.
Началото - Червен бряг, 80-те...
Първите документирани следи от динозаври по нашите земи датират от средата на 80-те години, когато е работила експедиция на Националния природо-научния музей в пещера в района на Червен бряг. Тогава заради липсата на специалисти по един зъб от долна челюст на мозазавър е било прието, че всички открити кости в пещерата принадлежат тъкмо на такива влечуги.
След това, през 2005 година в същия район е намерена и друга кост. По това време материалите за двете различни находки попадат в ръцете на студент, който прави магистратура, посветена на мозазаврите. „И изучавайки нашия материал и новата кост, той преглежда и разбира, че част от костите просто не принадлежат на мозазавър, а са на нещо различно. И неговото предположение е, че са на динозаври“, допълни още Латинка Христова.
Втората кост се оказва на вид щраусоподобен динозавър, с дълга шия и дълга опашка, пъргав и двукрак, докато останалите находки от пещерата Лабиринта са описани с белгийски учен. През 2010 година цялата информация е публикувана. „И се знае, че в България от морски седименти, морски наслаги има намерени останки на динозаври.“
Любител на фосили насочва учените към Трънско
През 2006-а се появява трета находка, която разпалва любопитството на учените към района на Трън. Тогава местният жител и любител на фосили Андрей Цонков, търсейки вид големи и атрактивни охлюви, попада в поточето на река на фрагмент, който се оказва загадка. Разпознатият като фосил в Музея „Земята и хората“ фрагмент стига и до Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След специален срез на костта и изследване дошло потвърждение от Октавио Матеус от Португалия, че става дума за динозавър.
Находището край Трън представлява отвес, който непрекъснато ерозира. Не е точно свлачище, но челото му непрекъснато се разпада – описа мястото д-р Латинка Христова.
„Територията на цяла Европа на практика е представлявала обширен архипелаг от различни по големина острови. Територията на България, по-голямата част по това време е била под вода, но е имало явно един участък в западната част на Стара планина и на юг, по краището, която е била близо до остров. На практика самия остров в находището не го виждаме. Намираме седиментите, отложени в една плитка лагуна, която е била близо до този остров. Тектониката там, за съжаление, е ужасна – изключително много разломи, навлаци, нагъвания. Голяма част от информацията е загубена.“
Динозаврите от Трън са били по-дребни
Учените стигат до заключения, че „трънските“ динозаври са били по-дребни, защото са обитавали малък остров с ограничени ресурси и са се приспособили към живот в такава среда.
„И сега в някои острови животните, които на други места са големи, на тези острови са по-малки. Например има носорози в Индонезия, които са много по-малки от африканските и индийските. Имало е слонове джуджета, обитавали островите в района на Средиземноморието около Гърция.“
Владимир Николов, който прави магистратура по хистология на динозаврите, изследва костта от Трън и я определя като кост на титанозавър.
„Освен титанозавър ние впоследствие открихме още кости, които са най-вероятно към други групи. Предполагаме, че сме намерили костите и на хищен динозавър“, посочи палеонтологът. „А освен динозаврите изскачат и други гръбначни. Имаме два зъба и половина, колкото и смешно да звучи, но това са крокодили, по-точно крокодиломорфи, те са мънички. Намериха се и черупки, фрагменти от корубата на странично-шийни костенурки, такива, които в момента обитават само тропическата зона и екваториарната, а по нашите земи са изчезнали отдавна.“
Засега датировката на находките връща учените около 82-85 милиона години назад, към късната креда.
Цялото интервю с гл. ас. Латинка Христова чуйте в звуковия файл.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно
Облачно
Дъжд / Сняг
Облачно
