4
На 22 август завършиха теренните проучвания в рамките на Втората експедиция на Националния природонаучен музей към БАН в търсене на следи от динозаври по българските земи.
В нея участваха специалисти от Природонаучния музей, Геологическия институт при БАН и Софийския университет. Разкопките се провеждат с цел разкриването на останки от динозаври и друга фауна в мезозойското находище край Трън. Тази година експедицията донесе нови находки на кости от динозаври, както и на фрагменти от корубите на костенурки от поне 4 различни пласта.
Палеонтологът гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей ръководи екипа на експедицията. В предаването „Нощен хоризонт“ тя описа и обясни основните открития от новия изследователски сезон и припомни историята на проучванията до момента.
Дълго време у нас се смята, че следи от динозаври няма как да бъдат открити
"До около 2009 година на практика не беше известно, че в България има динозаври. Като студентка едно от първите неща, които ни обясниха в уроците по „Основи на геологията“ беше, че у нас динозаври няма как да бъдат открити, тъй като по това време територията на страната е представлявала дъно на басейн“, разказа Латинка Христова.
В нашата страна има изключително богата безгръбначна фауна, тъй като морските отложения от периода на мезозоя са широко разпространени, а на места и много дебели, поясни д-р Христова. При гръбначните находките и данните до момента са по-скоро спорадични.
Началото - Червен бряг, 80-те...
Първите документирани следи от динозаври по нашите земи датират от средата на 80-те години, когато е работила експедиция на Националния природо-научния музей в пещера в района на Червен бряг. Тогава заради липсата на специалисти по един зъб от долна челюст на мозазавър е било прието, че всички открити кости в пещерата принадлежат тъкмо на такива влечуги.
След това, през 2005 година в същия район е намерена и друга кост. По това време материалите за двете различни находки попадат в ръцете на студент, който прави магистратура, посветена на мозазаврите. „И изучавайки нашия материал и новата кост, той преглежда и разбира, че част от костите просто не принадлежат на мозазавър, а са на нещо различно. И неговото предположение е, че са на динозаври“, допълни още Латинка Христова.
Втората кост се оказва на вид щраусоподобен динозавър, с дълга шия и дълга опашка, пъргав и двукрак, докато останалите находки от пещерата Лабиринта са описани с белгийски учен. През 2010 година цялата информация е публикувана. „И се знае, че в България от морски седименти, морски наслаги има намерени останки на динозаври.“
Любител на фосили насочва учените към Трънско
През 2006-а се появява трета находка, която разпалва любопитството на учените към района на Трън. Тогава местният жител и любител на фосили Андрей Цонков, търсейки вид големи и атрактивни охлюви, попада в поточето на река на фрагмент, който се оказва загадка. Разпознатият като фосил в Музея „Земята и хората“ фрагмент стига и до Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След специален срез на костта и изследване дошло потвърждение от Октавио Матеус от Португалия, че става дума за динозавър.

Находището край Трън представлява отвес, който непрекъснато ерозира. Не е точно свлачище, но челото му непрекъснато се разпада – описа мястото д-р Латинка Христова.
„Територията на цяла Европа на практика е представлявала обширен архипелаг от различни по големина острови. Територията на България, по-голямата част по това време е била под вода, но е имало явно един участък в западната част на Стара планина и на юг, по краището, която е била близо до остров. На практика самия остров в находището не го виждаме. Намираме седиментите, отложени в една плитка лагуна, която е била близо до този остров. Тектониката там, за съжаление, е ужасна – изключително много разломи, навлаци, нагъвания. Голяма част от информацията е загубена.“
Динозаврите от Трън са били по-дребни
Учените стигат до заключения, че „трънските“ динозаври са били по-дребни, защото са обитавали малък остров с ограничени ресурси и са се приспособили към живот в такава среда.
„И сега в някои острови животните, които на други места са големи, на тези острови са по-малки. Например има носорози в Индонезия, които са много по-малки от африканските и индийските. Имало е слонове джуджета, обитавали островите в района на Средиземноморието около Гърция.“
Владимир Николов, който прави магистратура по хистология на динозаврите, изследва костта от Трън и я определя като кост на титанозавър.
„Освен титанозавър ние впоследствие открихме още кости, които са най-вероятно към други групи. Предполагаме, че сме намерили костите и на хищен динозавър“, посочи палеонтологът. „А освен динозаврите изскачат и други гръбначни. Имаме два зъба и половина, колкото и смешно да звучи, но това са крокодили, по-точно крокодиломорфи, те са мънички. Намериха се и черупки, фрагменти от корубата на странично-шийни костенурки, такива, които в момента обитават само тропическата зона и екваториарната, а по нашите земи са изчезнали отдавна.“
Засега датировката на находките връща учените около 82-85 милиона години назад, към късната креда.
Цялото интервю с гл. ас. Латинка Христова чуйте в звуковия файл.
Центърът за подводна археология в Созопол вече ще е институт на ЮНЕСКО и ще отговаря за проекти и инициативи в Черноморския регион и Долен Дунав. Така се преобразува най-старият подобен център в Източна Европа , който разполага със собствени плавателни съдове и модерна геофизична апаратура. Центърът до момента е към Министерството на..
Филмът на Николай Василев "Социално силните" е част от афиша на "Киномания" (13-30 ноември). Документалната лента е посветена на златните медалисти на физика Теодосий Теодосиев и е своеобразно продължение на "Формулата на Тео" . Василев е познат като автор на поредицата "Малки истории" по БНТ, той е и автор на филма "Ваклуш". След..
"Ресурсът в спасителните акции по издирване на някого не е малък. Той е чисто човешки" . Това отбеляза пред БНР Милен Данков , ръководител на Доброволното формирование за овладяване на бедствията на територията на Столичната община: "Когато има хора, които могат да откликнат в такива ситуации винаги е много хубаво. Да речем, ако аз съм се..
"Когато един бизнес е успешен и когато расте, той всъщност плаща едни данъци , които данъци отиват точно за спонсорирането на хора, които да могат да помагат на всички тези бизнеси и да растат, но при нас се получава точно обратното и с Бюджет 2026. Така както го виждаме, се гледа по някакъв начин да се ограничи този бизнес ". Това коментира пред..
"Бюджетът ще бъде приет, без да има разбирателство". Това заяви пред БНР икономистът Георги Ганев : "Няма законодателно изискване работодатели и синдикати да одобряват бюджета. Конституционен прерогатив и то с изключителна висока степен на важност е, че бюджет се приема единствено и само от Народно събрание и никой друг не може да командва..
Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в Европа . Това каза пред БНР Александър Каракачанов, един от основателите на Клуб "Екогласност", основател на Зелената партия, основател и член на ръководството на СДС, първият кмет на София след 10 ноември 1989 г., участвал е в Кръглата маса, депутат от Великото народно събрание...
Фотоизложба със снимки на млади хора с епилепсия , които те са направили, за да се научат да разпознават емоциите си, се открива на 10 ноември в Рослин Сентръл Парк Хотел София. Изложбата е по проект "Емоции на фокус“, финансиран от Столична община по програма "Социални иновации“. Входът е свободен. Лилав ден в подкрепа на хора с епилепсия..
В системата на МВР има огромен дисбаланс на заплащането и разочарование – за това предупреди в интервю пред БНР доц. д-р Митко Димитров, председател..
"Зареждането на банкоматите с евро ще стане в нощта на 1 януари. На сутринта всеки ще може да изтегли евро банкноти" , увери в интервю за "Преди..
"Във всички случаи ще има сътресения на пазарите , най-вероятно и в цените, но това е единственият изход рафинерията да остане в експлоатация след..