Миналата седмица в англоезичния свят излезе автобиографията на Едуард Сноудън, озаглавена „Permanent Record“ (Постоянен запис – б.р.). В книгата самият Сноудън разказва личната си история - как едно хлапе, отраснало и формирало се пред клавиатурата, се включва в технологичната революция на американското разузнаване, довела до разобличеното от него масово наблюдение на милиони хора в Съединените щати по света - от обикновени американци до германския канцлер. Сноудън продължава да се намира в Русия, докато в Америка започна ново дело срещу него заради разкритите в книгата детайли от работата му за разузнавателните агенции.
„Искам да се върна в Съединените щати, това е най-голямата ми цел. Ако ще да прекарам живота си в затвора, единственото, за което трябва да се споразумеем, е поне да получа справедлив процес. А това е единственото, което правителството отказва да гарантира, защото няма да осигури достъп до нещо наречено „защита на обществения интерес“, казва той.
Не е ясно дали следваща американска администрация би взела предвид обществения интерес, който Сноудън смята за своя мотивация да наруши закона. Книгата му обаче ни връща към въпросите за шпионажа, събирането на лични данни, масовото наблюдение и правителствения контрол, не в „1984“ на Оруел, а в днешния дигитален свят.
Книгата на Сноудън е персонално свидетелство за процес, който все още осмисляме.
„След 11 септември Разузнавателната общност беше завладяна от вината, че не е успяла да защити Америка. Че е позволила най-разрушителното нападение от Пърл Харбър насам да се случи. В отговор лидерите ѝ решиха да създадат система, която да не позволи това някога да се повтори. Вратите на най-секретните разузнавателни служби бяха широко отворени за млади технологични специалисти като мен. Така зубърът наследи света.
Моето поколение направи повече от това да промени разузнавателната работа. Ние променихме значението на понятието разузнаване. За нас то не беше свързано с тайни срещи и явки, а с данни“, споделя Едуард Сноудън.
Така той се включва в новите механизми за масово наблюдение на Агенцията за национална сигурност и ЦРУ. За да дойде по-късно моментът, в който решава да ги разкрие на света. В книгата си описва и една от случките-катализатори на тази трансформация - как наблюдава обикновено дете през уеб-камера на персонален компютър, когато детето решава също да погледне в камерата, установявайки зрителен контакт, за който на практика не знае. Подобни стряскащи моменти ни карат да се питаме, преди или след Сноудън, сбъдна ли се този аспект на „1984“ на Оруел - постоянното наблюдение. Попитах за това д-р Юлия Роне от университета в Кеймбридж - изследовател на политическите науки и международните отношения в дигиталната епоха.
Д-р Юлия Роне за тънката граница между шпионажа и работа в полза на обществения интерес
„Това със сигурност вече се беше случвало преди Сноудън и продължава да се случва и след това. Важното е, че сега ние знаем, че това се случва. Имаме неопровержими доказателства“, казва Роне.
И ако се върнем на Сноудън - къде е тънката граница между шпионажа и действията в обществен интерес? Бившият шпионин настоява да получи публичен процес в САЩ, който да помогне за установяването на нужните дефиниции. За момента такъв не му е гарантиран. Юлия Роне прави сравнение с български случай:
„Преди години години имаше рейд срещу „Читанка“ - сайтът бе един от първите в България, който даваше достъп на незрящи хора до книги. Да качването на книги беше незаконно. Но беше морално правилното и в този случай компенсира липсата на държавно действие в една област, която е изключително важна. Има много други такива случаи, в които разликата между това какво е законно и това какво е морално ще бъде много тънка Затова са и малко хората, които имат смелостта да направят нещо подобно на Сноудън“.
„Спомняме си, че едно от основните разкрития на Сноудън бе не просто масовото наблюдение на американски граждани, но и на редица чуждестранни лидери - телефонът на Ангела Меркел. Имаше много силен отговор от страна на ЕС“, коментира още тя.
Тук се връщаме на въпроса с нуждата от обществена реакция, провокирала действията на Едуард Сноудън през 2013 и написването на книгата му сега. Какво казва самият той в интервю за „Гардиън“:
„Достигнахме време, в което хората ги е грижа повече за чувствата им, отколкото за фактите. Това е много опасен момент за демокрациите, защото хората вярват, че щом веднъж сме постигнали свободно и отворено общество, то винаги ще е там. В реалността нещата могат да се обърнат много бързо. Виждали сме демокрации да падат само за няколко години
Когато от политическите ни системи бива премахната възможността да им влияем, когато икономическите ни системи са формирани така, че ни пречат да получаваме справедлив дял от произведеното, имаме нужда от хора, които да разпознаят тези проблеми, да ги разберат и да са готови на жертви за промяната. Хората могат да вярват, че масовото наблюдение е погрешно, че климатичните промени са огромна заплаха за бъдещето не само на една страна, а на цялата планета. Но не е достатъчно да вярваш. Трябва да си готов на действия, ако искаш промяна“.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
САЩ са завели дело срещу бившия служител на Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън, от който през 2013 г. изтекоха секретни документи за масови подслушвания, заради новата му книга, предаде Ройтерс. В нея той нарушил споразумения, с които се..
Не мисля, че има място за оптимизъм, след като разбрахме за разговора между Тръмп и Путин. Имаше оптимизъм след срещата на 11 март т. г. в Джеда, коментира в интервю пред БНР Мария Симеонова, директор на Софийския офис на Европейския съвет за..
Ресторантьорите и хотелиерите в Русе излязоха на протест в района на "Дунав мост", но тяхното шествие не затрудни движението на леки и товарни автомобили. Настояването за по-ниска данъчна ставка накара хотелиери и ресторантьори от Русе да излязат..
От месец май до месец септември 2024 г. няма отчетност как са управлявани отпадъците на София, обяви министърът на околната среда и водите Манол Генов, като се позова на резултати от проверка, извършена от Регионалната инспекция по околната среда и водите..
В опит за справяне с недостига на медицински сестри в здравеопазването в Габрово се проучва възможността за разкриване на филиал на Медицински университет – Плевен. Анкета трябва да установи има ли интерес към професията. Анкетата може..
Над 10 души са дарили кръв за пострадалите при трагедията в РСМ в кюстендилската болница от тази сутрин. Сред тях е и жител на Босилеград. В районната болница могат да даряват доброволци от 9-те общини в региона - кръвният център в Дупница е закрит..
ООН обяви, че по представителството ѝ в Ивицата Газа е имало атака. Изпълнителният директор на Агенцията на ООН за изпълнение на проекти Хорхе Морейра да Силва потвърди за една жертва сред персонала: "Колега от ООН е убит в Газа вследствие на..
ДДС е косвен данък върху потреблението и нито една фирма не го плаща, а го внася в НАП, потребителят вече го е платил с цената на услугата или на продукта, т ой не е данък върху производството или върху нечия стопанска дейност ! Това каза пред..
Има координиране за овладяването на българската храна и оттам за контролиране на вота . Това мнение изказа пред БНР бившият заместник-министър на..
Заведения в цялата страна ще затварят днес за по няколко часа в знак на протест срещу на ДДС за бранша на 20 процента. Те настояват да им бъде..
Спиране на насилието и реформи в политиката за защита на животните – това са целите на сдружение "Кампании и активизъм за животните в индустрията"..