Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Румънският соц като ескейп стая

В тих квартал на Букурещ оживява битието на румънско семейство от 80-те

| обновено на 12.10.19 в 08:27
3
Детската стая
Снимка: Лъчезар Вълев

Преди известно време "Изотопия" хапна лимонови резенки и пи лимонада, докато се разхождаше из образцовия дом на семейство Петрови. Заведохме ви в "Червения апартамент" в сърцето на София, пресъздаващ живота на средно българско семейство в годините на социализма. Подобно място открихме и в столицата на северната ни съседка - Букурещ. Автентично преживяване на този период от историята на страната, но поднесено като игра. Животът в комунистическа Румъния като ескейп стая.

Спалнята на родителитеНаш гид през историята е 21-годишният Андрей, който развежда посетителите из пространството. По-млад е от Революцията, но това не пречи да познава битието на румънския соц в детайли.

Обяснява ни концепцията: „Водим гимназисти на големи групи от по 30 души. Те получават задачи във всяка от стаите на апартамента. Разделяме ги на четири групи, като всяка от тях отива в различна стая - в хола, кухнята, банята и т. н. Всичко е интерактивно, трябва да намират решение на пъзелите като използват всички предмети в апартамента.“
Една от най-любопитните задачи, с която трябва да се справят, е в детската стая. Там разбират, че ученическият живот в румънския соц не е бил толкова лесен. Андрей ни разказва: „По време на социализма децата са били регистрирани под номер. Така ако си на улицата или някъде другаде, могат да те намерят по номера - как е името ти, в кое училище учиш и т. н.“

А самата задача, с която трябва да се справят, включва пране на ученическа униформа със студена вода и с автентичен от онова време сапун. А после: „Трябва да се върнат обратно в стаята и със замръзналите си ръце да напишат писмо до Николае Чаушеску, в което да му кажат колко велик е той, колко велика е партията и системата. На румънски това се казва „омаджиу“. Текстове, които учениците са писали, за да възхваляват Чаушеску и комунизма."

Предизвикателство за ръцете в детската стая, а в кухнята - морална дилема.
КухнятаУчениците чуват разговор на съседите как смятат да отидат на църква. По това време на това не се е гледало с добро око. Андрей разяснява: „И тук трябва да решат дали да предадат комшиите си на службите „Секуритате“ - румънската „Държавна сигурност“. Казваме им, че ще получат бонус точка, ако ги предадат. Но това, което не знаят, е, че им даваме три точки, ако решат да не ги предадат. Повечето от децата решават да не предадат съседите си“.

Уроците за комунизма, които се преподават в румънските училища, са повече от недостатъчни. Това според Андрей е една от причините да е трудно и дори шокиращо за днешните румънски ученици да се сблъскат с живота през соц-а. 

Бюрото в детската стая
Напускайки 80-те години на Румъния, търсим отговори на въпросите - кое е най-голямото предимство от падането на комунизма и по-вкусни ли ни се струват плодовете на днешната демократична система, в която живеем. Плодове, които понякога нагарчат и препращат с вкуса си към други времена. Търсим отговора от Андрей: „Свободата на словото и свободата на изразяване са сред най-важните неща, които имаме в демокрацията. Също така правото да гласуваш за различни партии, защото така сами взимаме решения за бъдещето си. А не партията да го прави вместо нас. Това е най-важното нещо, което имаме днес. Трябва да се борим за него всеки ден.“

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
 Шенел Сюлейманова

Шенел Сюлейманова за живота си в Белгия и сърцето в България

В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..

публикувано на 08.04.25 в 12:10
Кристина Константинова

Кристина Константинова и нейната кафе-книжарница с кауза

Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца".  Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна.  Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..

публикувано на 08.04.25 в 11:49
Национална библиотека

Кирилицата - преграда срещу културната асимилация

На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги.  В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..

публикувано на 06.04.25 в 11:47
Едно от изображенията в изложбата на Guerrilla Girls в София

Знам, чух, видях. Изкуството на непослушанието

"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..

публикувано на 05.04.25 в 18:09

Поп(не)културните измерения на българската политика

Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..

публикувано на 02.04.25 в 16:56
проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори.  Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че  емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..

публикувано на 01.04.25 в 07:10

Ще го бъде ли летището в Горна Оряховица?

В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..

публикувано на 31.03.25 в 06:57