Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отвъд азбучното познание за празниците

Изследователи от БАН събраха мозайка на българските празници и обичаи

Традиционната култура на фолклорния човек в огледалоно на днешния ден

Фрагмент от корицата на книгата

Доц. Вихра Баева и доц. Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН са автори на "Голяма книга - Българските празници и обичаи". В нея те са събрали и описали популярно ключови ритуали от обредната ни система и символното им значение.  

В появата на книгата има неслучайна случайност, разказа в предаването "Нощен хоризонт" доц. Баева, която дълго е обмисляла създаването на подобна книга, но все не оставало време. Докато се появила покана на издател да се напише подобен сборник, ориентиран и към по-младата аудитория с популярно представяне на темата.

Зад книгата стоят знания, наблюдения и опит, трупани в продължение на 20 години.

Доц. Тончева преди време е написала книгата „Традиционни празници на българите“, посветена на празниците и обичаите, но тя била по-кратка и предназначена за българите в чужбина. „Беше българо-чешко издание, по покана на една българка, омъжена за чех в Прага. Имат сдружение, неправителствено, което работи за българите в Чехия.“ Тогава Веселка Тончева замислила подредбата така, че книгата да бъде семейно четиво.

Какво стои зад календара на фолклорния човек

Календарът, който използваме в съвременността, се различава от календара на фолклорния човек, изтъкна доц. Вихра Баева.

„Прието е вече в съвременния свят новата година да започва на 1 януари, но в традиционната култура началото е малко по-рано: около зимното слънцестоене. Има един дълъг период, който носи този смисъл – на началото, на новото, което започва. Някъде Игнажден може би бележи началото на този период и стига чак до Водици, до Йордановден, когато свършва този преход – от старата към новата година, който е свързан с това особено време на късите дни, дългите нощи, представата, че слънцето е слабо, че силите на доброто са уязвими, че отвъдното и демоничните сили могат да нахлуят в човешкия свят.“

За съвременния човек книгата е като наръчник

Затова авторките се ориентирали към модел, който да е по-практичен за съвременния човек, за да я използва като наръчник.

Доц. Вихра Баева

„За фолклорния човек времето е един безкраен цикъл, който се повтаря периодично и реално няма начало и край. Някак животът на човека е включен в големия кръговрат на природата и на вселената. И по този начин самият човек преживява себе си като вечен – дори когато свършва неговият личен живот, продължава животът на неговите наследници. Мъртвите предци са също част от семейството и по някакъв начин продължават да живеят. Тоест, това е по-философски възглед за времето“, коментира доц. Вихра Баева.

Хората сякаш не си дават сметка за точното значение на думите празник и делник, отбеляза доц. Веселка Тончева.

„Делникът - с делата, с работата – наистина традиционният човек е работел. Работата, свързана със земята, с животновъдството – тя е абсолютно обземаща всичкото време и пространство на човека. Докато празникът е да влезеш в друг ритъм. Излизаме от ритъма на всекидневието и влизаме в един друг – празен, празничен.“

Зад завесата на символите

Доц. Баева и доц. Тончева са развили идеята да обяснят символното значение на определени образи, свързани с дадени празници и обичаи. „Аз дълго време като изследовател съм се занимавала със значението на образите и на символите. Те са като един своеобразен език, който върви паралелно с другото слово. Когато човек се вгледа в тях, може да научи много за смисъла на ритуалите и за значението на съответния празник. И сме се опитали да вдигнем завесата пред неизкушения читател и да го въведем в този интересен свят на образи и символи.“

Доц. Веселка Тончева

Този подход дава повече в разказа, той дава други хоризонти за опознаване на обичайната ни обредна система, подчертава доц. Тончева и уточнява, че за създаването на текстовете са ползвани както архивни материали и сборници за народни умотворения като съкровищница, но са се доверили и на своя теренен опит. „Тоест, празниците и обичаите са разказани през нас.“

„Когато човек попадне на съответния образ – самодива, чумата, водата, огъня, коня, мечката, символиката на кръста – някак си наистина картината става много по-богата и по-интересна.“

Отвъд познатите, азбучни неща за един обичай, авторките са подбрали богата палитра, за да разкажат за всеки един празник.

Цялото интервю е в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38