Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отвъд азбучното познание за празниците

Изследователи от БАН събраха мозайка на българските празници и обичаи

Традиционната култура на фолклорния човек в огледалоно на днешния ден

Фрагмент от корицата на книгата

Доц. Вихра Баева и доц. Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН са автори на "Голяма книга - Българските празници и обичаи". В нея те са събрали и описали популярно ключови ритуали от обредната ни система и символното им значение.  

В появата на книгата има неслучайна случайност, разказа в предаването "Нощен хоризонт" доц. Баева, която дълго е обмисляла създаването на подобна книга, но все не оставало време. Докато се появила покана на издател да се напише подобен сборник, ориентиран и към по-младата аудитория с популярно представяне на темата.

Зад книгата стоят знания, наблюдения и опит, трупани в продължение на 20 години.

Доц. Тончева преди време е написала книгата „Традиционни празници на българите“, посветена на празниците и обичаите, но тя била по-кратка и предназначена за българите в чужбина. „Беше българо-чешко издание, по покана на една българка, омъжена за чех в Прага. Имат сдружение, неправителствено, което работи за българите в Чехия.“ Тогава Веселка Тончева замислила подредбата така, че книгата да бъде семейно четиво.

Какво стои зад календара на фолклорния човек

Календарът, който използваме в съвременността, се различава от календара на фолклорния човек, изтъкна доц. Вихра Баева.

„Прието е вече в съвременния свят новата година да започва на 1 януари, но в традиционната култура началото е малко по-рано: около зимното слънцестоене. Има един дълъг период, който носи този смисъл – на началото, на новото, което започва. Някъде Игнажден може би бележи началото на този период и стига чак до Водици, до Йордановден, когато свършва този преход – от старата към новата година, който е свързан с това особено време на късите дни, дългите нощи, представата, че слънцето е слабо, че силите на доброто са уязвими, че отвъдното и демоничните сили могат да нахлуят в човешкия свят.“

За съвременния човек книгата е като наръчник

Затова авторките се ориентирали към модел, който да е по-практичен за съвременния човек, за да я използва като наръчник.

Доц. Вихра Баева

„За фолклорния човек времето е един безкраен цикъл, който се повтаря периодично и реално няма начало и край. Някак животът на човека е включен в големия кръговрат на природата и на вселената. И по този начин самият човек преживява себе си като вечен – дори когато свършва неговият личен живот, продължава животът на неговите наследници. Мъртвите предци са също част от семейството и по някакъв начин продължават да живеят. Тоест, това е по-философски възглед за времето“, коментира доц. Вихра Баева.

Хората сякаш не си дават сметка за точното значение на думите празник и делник, отбеляза доц. Веселка Тончева.

„Делникът - с делата, с работата – наистина традиционният човек е работел. Работата, свързана със земята, с животновъдството – тя е абсолютно обземаща всичкото време и пространство на човека. Докато празникът е да влезеш в друг ритъм. Излизаме от ритъма на всекидневието и влизаме в един друг – празен, празничен.“

Зад завесата на символите

Доц. Баева и доц. Тончева са развили идеята да обяснят символното значение на определени образи, свързани с дадени празници и обичаи. „Аз дълго време като изследовател съм се занимавала със значението на образите и на символите. Те са като един своеобразен език, който върви паралелно с другото слово. Когато човек се вгледа в тях, може да научи много за смисъла на ритуалите и за значението на съответния празник. И сме се опитали да вдигнем завесата пред неизкушения читател и да го въведем в този интересен свят на образи и символи.“

Доц. Веселка Тончева

Този подход дава повече в разказа, той дава други хоризонти за опознаване на обичайната ни обредна система, подчертава доц. Тончева и уточнява, че за създаването на текстовете са ползвани както архивни материали и сборници за народни умотворения като съкровищница, но са се доверили и на своя теренен опит. „Тоест, празниците и обичаите са разказани през нас.“

„Когато човек попадне на съответния образ – самодива, чумата, водата, огъня, коня, мечката, символиката на кръста – някак си наистина картината става много по-богата и по-интересна.“

Отвъд познатите, азбучни неща за един обичай, авторките са подбрали богата палитра, за да разкажат за всеки един празник.

Цялото интервю е в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Джазът като "кипящо гърне", Биг бендът на БНР на 65!

Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР

публикувано на 04.03.25 в 15:44
Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Има сериозен проблем с организацията на културно-историческите обекти

Има сериозен проблем с организацията на всички български  културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..

публикувано на 03.03.25 в 17:06

НВИМ показа за първи път златния венец, дарен от Борис III при откриването на Паметника на свободата

Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..

публикувано на 03.03.25 в 16:22

Как голямото европейско семейство преобръща живота на едно българско семейство

В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в..

публикувано на 02.03.25 в 12:48
Мира Цветкова

Мира Цветкова: Грънчарското колело потушава пожарите на пубертета

В рубриката "Горещо сърце" ще завъртим грънчарско колело заедно с една 17 годишна тийнейджърка , за да изваем радио портрет на един млад творец. Това е Мира Цветанова Цветкова от Враца . Тя е от Враца, но учи керамика в Троян. Срещаме я в родния й град, където чиракува при майстор - грънчар - Куман Жеков, и така доразвива на уменията..

публикувано на 02.03.25 в 11:30
Бойко Василев

Бойко Василев: Сръбските студенти бягат от политиката, но идеите им ще трябва да станат политика

Голямата причина за студентските протести в Сърбия е липсата на правова държава , падналата козирка на гарата в Нови Сад е само поводът. Те бягат от политиката, но рано или късно ще се изправят пред момента, в който техните идеи ще трябва да станат политика. Как ще се мине тази крачка никой не вижда. Това каза пред БНР журналистът от БНТ Бойко..

публикувано на 25.02.25 в 18:53
Замръзналият Дунав - 1940 година

През 1954 г. Дунав замръзва за 74 дни

През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг.   Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..

публикувано на 21.02.25 в 06:10