Две трети от българите купуват храни, които не консумират и след това ги изхвърлят, показва проучването. "Интензивността, с която маркетингът ни убеждава да купуваме продукти, е равна на интензивността на изхвърлянето накрая. Има силна статистическа зависимост между двата индекса", отбеляза Димитър Събев.
Хората с най-ниски доходи са най-уязвими за неблагоприятни маркентингови въздействия, подчерта Събев.
"Хората, които имат доходи под хиляда лева в домакинството, те са по-склонни да купят продукт на промоция, който след това ще се окаже некачествен и ще го изхвърлят, т.е. бедните са по-уязвими. За разлика от тях хората с високи доходи, над 5 хиляди лева, по-внимателно си разпределят парите и по-рядко ги дават за глупости."
Регионални различия в потреблението
В изследването се отчита разнородност на потреблението в различните региони на страната.
"София се разви като един европейски град, като едно място, в което можеш да се почувстваш жител на глобалния свят, докато в българските региони, по една или друга причина, царува усещането, че царува безвремие. Това е обяснението, чисто структурно".
Данните на Събев сочат, че запова да се разпада домашната икономика, в която около една трета от българите са доста ангажирани.
"Социалната тъкан започва да изтънява. Много важен, интересен беше резултатът от анкетата, че по-малко от 20 процента от хората прекарват свободно време със съседите си, затворили сме се, капсулирали сме се, потреблението ни е вече вътре в домакинството, не гледаме навън към улицата", коментира журналистът.
Според него това е сигнал, че "нашето общество, което нито е консуматорско, нито е колективистично от източен тип, търси посока за развитие".
Млади хора с високи доходи затварят буркани
Същевременно Димитър Събев отбеляза и друга тенденция - млади, добре образовани хора с високи доходи да се завръщат към земята и да затварят буркани.
"Оказва се, че една трета от българите, на тях са им били предписвани болнични лечения, които според тях са излишни. Разбирате ли, не лекарства, а болнично лечение. Става дума за стотици лева", очерта друг аспект на проучването Димитър Събев.
Клиенти на лотарията - най-уязвимите групи
Хората с високи доходи не си купуват лотарийни билети, показват още данните.
"Правят го най-уязвимите три групи - хората с доходи под 1000 лева и под 500 лева, хората, които живеят в малките градове, съответно имат по-малко житейски хоризонти и трето хората, които са млади, на възраст до 25 години. Над 50 % от хората до 25 години в нашата анкета отговарят, че имат опит с търкане на талончета", допълни Димитър Събев.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..