Липсват пари за трайна консервация и реставрация на крепостта Трапезица

Евреи са живели през XIII век в крепостта Трапезица във Велико Търново. До тази хипотеза стигат археолозите, които преди броени дни приключиха с разкопките и проучванията в три от кварталите във втората след Царевец цитадела в старопрестолния град. Археолозите алармираха, че няма достатъчно финансиране за консервация и реставрация на разкритите територии, което ги обрича на унищожение.

Откриват останки от синагога

За 12-а поредна година учените от великотърновския филиал на Археологическия институт с музей към БАН правят разкопки в крепостта Трапезица, където близо 70 на сто от територията не е проучена. Една от новостите тази година е, че смятаната за православна църква № 21, разкрита преди няколко години, всъщност може да се окаже еврейска синагога.

„За разлика дори от някои от църквите на Трапезица, градени на калов градеж, които са по два и по три пъти стенописвани, тук стенопис не е открит, нито ин сито, т.е. на място в градежите, нито в културните наслоявания, което ме кара да мисля, че съм попаднал на нещо, свързано с един от етносите със сериозно присъствие в столицата, т.е. с еврейството в Търново“, аргументира се археологът доц. Мирко Робов, работил в югоизточния сектор на Трапезица.

Разкритата от доц. Мирко Робов този сезон сграда, за която се предполага, че е еврейска, е с размери 22 на 14,50 метра и вътрешна площ от 267 квадратни метра. Датировката е от 50-те години на XIII век до падането на Търново под турско владичество. В сградата са намерени и над 300 монети, апликация с двойна котва с позлата, и предмети от бита. От това се предполага, че еврейската махала на Трапезица е била в района, където днес туристите се качват с фуникуляра.

Проучени са вече жилища, улици и гробни места

Доц. Деян Рабовянов продължи с проучването на южния квартал и урбанизацията на Трапезица. Проучени са вече над два декара от жилищния квартал и неговите улици, които са с ширина по 3-3,5 метра. От тази епоха византийските градове са с двойно по-тесни улици, посочи археологът. Направени са и проучвания на притвора и некропола на църква № 22.

„Проучихме вече над 140 гроба, от които само тази година над 70. Ние сме открили елементи примерно на златошита сърма, на части от облеклото. Ние изцяло разкрихме връзката между една от основните улици на Трапезица - от изток на запад, която е между двете порти в южната част на крепостта, части от доста големи и представителни постройки, които са разположени около тези улици, говорим вече за нови сгради. Само находките тази година са над 500. Примерно монетните находки са над 400, като тук става въпрос дори и за сребърни, и за златни монети“, каза Деян Рабовянов.

Български, сръбски и татарски монети

Сребърните монети, открити на Трапезица тази есен, са сечени от Иван Александър и Иван Шишман, има сръбски и татарски сребърни монети, както и златна монета на византиеца Йоан дука Ватаци. Археолозите са намерили и много вносни стоки, както части от съдове от китайски порцелан, което е рядко срещано от тази епоха извън царските дворци, поясни доц. Рабовянов.

Проф. Константин Тотев, ръководител на филиала на Националния археологически институт с музей към БАН, работи по фортификацията на крепостта и тази есен разкри и разчисти 40 метра от нова крепостна стена на Трапезица, както и бойна кула с размери 7 на 4 метра.

Сред находките са копчета, инструменти и детски играчки

„Разкрити са пет големи постройки от този квартал, който се намира до западната крепостна стена и единственото, което конкретно и сигурно можем да кажем, е, че строителството на тези постройки е някъде от края на XIII век. Те са съборени, за да се направи място за строителството на църква № 23, където е златният кръст и да се отвори място за некропол, от който сме разкопали 50 гроба. Хората са отделили по-малко неща – някоя и друга дреха, малко копчета, метални инструменти, прешлени, детски играчки - това е инвентарът, който характеризира населението на този квартал“, уточни проф. Константин Тотев.

60 хиляди лева отпусна тази година Министерството на културата за археологическите разкопки в крепостта Трапезица. Проблемът е, че няма пари за консервация и реставрация. Теренната консервация, която се прави със засипване с пръст, е нетрайна и след 6-7 години разкритите сгради ще бъдат унищожени, тревожат се археолозите.

Само полева консервация

"Уникални находки имаме, проучен цял един квартал от югоизточната порта до църква № 8 и манастира, всичко е проучено вече, а нямаме нито един камък консервиран. Би могло да се получи нещо - за сравнение, което имаме от първа порта на Царевец до западната порта. Нито един лев не е вкаран, освен полева консервация. Нужни са на година поне 1,5 милиона лева, за да по някакъв начин леко и бавно да се наваксва това изоставане на консервационно-реставрационните работи на хълма Трапезица“, поясни архитект Пламен Цанев, главен архитект на крепостта.

Парите се чакат от държавата през Министерството на културата или по линия на някоя от специализираните програми за старите български столици, но финансиране няма, подчертаха археолозите, проучващи Трапезица.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.