Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Най-сладкото“ – филм за паметта, шоколада и свободата

Документалната лента не дава рецепта за свобода, но припомня какво е без нея

В ежедневието си днес много лесно забравяме, че свободата е най-голямата ценност. Това каза пред „Хоризонт“ продуцентът Мартичка Божилова. Тя представи филма „Най-сладкото“ - късометражен документален филм, посветен на 30-годишнината от промените и началото на по-свободен живот. Лентата е дело на артистичния тандем Борис Мисирков и Георги Богданов, а Мартичка Божилова е продуцент.

Заглавието е колкото провокативно, толкова и отговарящо на нашите спомени, казва тя.

Станиолче от шоколад

„Заигравката с „най-сладкото“ е това, че спомените ни от комунизма се свързват със станиолчетата от шоколадите, с които чрез някакви връзки можехме да се сдобием от „Кореком“ или от чужбина ни ги носеше някой шофьор или стюардеса, съответно ние ги изяждахме и си ги пазехме – гледахме да съхраним и аромата. На нещо, което е някъде там и е трудно достъпно, и ние не можем да го достигнем, само можем да си мечтаем за него. Метафората, която искаме да използваме, е това, че всъщност това, което сме преживели в комунизма, не е носталгия. Това, което ние правехме с тези станиолчета за шоколад, всъщност е едно доста ужасяващо преживяване от сегашна гледна точка. Това, което ние искаме да кажем е, че най-сладкото е свободата.“

В момента ние сме по-свободни да правим своя избор, дори да си купим парче шоколад – вярват създателите на филма.

Носталгия и (не)свобода

За компанията създател на документалния филм - „Агитпроп“, сивата зона близко минало е постоянна тема, изтъкна Мартичка Божилова, като определи този период като „история, която още не е станала история“.

„Винаги една такава материя е много рискована. И естествено, че е най-лесно чрез учебници, чрез публично говорене или да се олекоти, или да се изкриви представата за комунизма. Ние не твърдим, че имаме нашата представа и рецепта какво точно е било, защото то продължава някак си да се случва, продължаваме да го живеем. Но това, което с този филм – „Най-сладкото“, искаме да провокираме, е да се замислим, че това е бил нашият живот. Което ние го ценим – това е нашето детство, нормално е да се изпитва носталгия по младостта или по детството. Но същевременно горчивината от това, че сме били тотално несвободни също е много важна.“

„Героите на филма са много – филмът е паноптикум от хора, които са живели в онова време, с най-различни професии, с най-различен произход и най-различни съдби, някои от които много драматични, други са били представители на тези, които са имали достъп до тези сладости и хубави аромати. Например имаме стюардеса, пилот, но имаме и човек, който с преплуване се е опитал да избяга, да емигрира от тоталитарния режим“, разказа още продуцентът.

На сайта на проекта "Най-сладкото" създателите на филма са предвидили и Песнопойка, в която се припомня "как звучеше животът едно време", както и Дигитален кореком.

Цялото интервю е в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Здравко Димитров

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора.  Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...

публикувано на 19.11.25 в 09:40

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28