Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Най-сладкото“ – филм за паметта, шоколада и свободата

Документалната лента не дава рецепта за свобода, но припомня какво е без нея

В ежедневието си днес много лесно забравяме, че свободата е най-голямата ценност. Това каза пред „Хоризонт“ продуцентът Мартичка Божилова. Тя представи филма „Най-сладкото“ - късометражен документален филм, посветен на 30-годишнината от промените и началото на по-свободен живот. Лентата е дело на артистичния тандем Борис Мисирков и Георги Богданов, а Мартичка Божилова е продуцент.

Заглавието е колкото провокативно, толкова и отговарящо на нашите спомени, казва тя.

Станиолче от шоколад

„Заигравката с „най-сладкото“ е това, че спомените ни от комунизма се свързват със станиолчетата от шоколадите, с които чрез някакви връзки можехме да се сдобием от „Кореком“ или от чужбина ни ги носеше някой шофьор или стюардеса, съответно ние ги изяждахме и си ги пазехме – гледахме да съхраним и аромата. На нещо, което е някъде там и е трудно достъпно, и ние не можем да го достигнем, само можем да си мечтаем за него. Метафората, която искаме да използваме, е това, че всъщност това, което сме преживели в комунизма, не е носталгия. Това, което ние правехме с тези станиолчета за шоколад, всъщност е едно доста ужасяващо преживяване от сегашна гледна точка. Това, което ние искаме да кажем е, че най-сладкото е свободата.“

В момента ние сме по-свободни да правим своя избор, дори да си купим парче шоколад – вярват създателите на филма.

Носталгия и (не)свобода

За компанията създател на документалния филм - „Агитпроп“, сивата зона близко минало е постоянна тема, изтъкна Мартичка Божилова, като определи този период като „история, която още не е станала история“.

„Винаги една такава материя е много рискована. И естествено, че е най-лесно чрез учебници, чрез публично говорене или да се олекоти, или да се изкриви представата за комунизма. Ние не твърдим, че имаме нашата представа и рецепта какво точно е било, защото то продължава някак си да се случва, продължаваме да го живеем. Но това, което с този филм – „Най-сладкото“, искаме да провокираме, е да се замислим, че това е бил нашият живот. Което ние го ценим – това е нашето детство, нормално е да се изпитва носталгия по младостта или по детството. Но същевременно горчивината от това, че сме били тотално несвободни също е много важна.“

„Героите на филма са много – филмът е паноптикум от хора, които са живели в онова време, с най-различни професии, с най-различен произход и най-различни съдби, някои от които много драматични, други са били представители на тези, които са имали достъп до тези сладости и хубави аромати. Например имаме стюардеса, пилот, но имаме и човек, който с преплуване се е опитал да избяга, да емигрира от тоталитарния режим“, разказа още продуцентът.

На сайта на проекта "Най-сладкото" създателите на филма са предвидили и Песнопойка, в която се припомня "как звучеше животът едно време", както и Дигитален кореком.

Цялото интервю е в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00