Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Крадецът на праскови" - да откраднеш миг любов

В края на Първата световна война съпругата на български офицер се влюбва в сръбски военнопленник...или за любовта, която гори дори в един откраднат миг - „Крадецът на праскови“ – първият режисьорски филм на Въло Радев.

1918 година. По улиците на Търново преминават военнопленници. Комендантът на града, педантичен офицер, държи съпругата си Лиза зад дебелите стени на дома си, сред дръвчета праскови. Един ден Лиза открива сърбина Иво Обренович да краде плодове от нейната градина. Гладът го довел до бягство от военнопленическия лагер. Иво е сръбски поручик, бивш учител по музика. Лиза е тъжна, самотна и чувствителна. У младата жена се събужда състрадание, което скоро преминава в голяма любов. В лагера Иво води шеговити разговори с френския посланик Дьо Гревил и с нетърпение очаква срещите си с Лиза. И двамата разбират, че в това размирно време любовта им е обречена, но това засилва още повече чувствата...

Когато започва снимките на „Крадецът на праскови“ Коканова е само на 25 години. Божествено красива и вече много обичана от публиката. Има 7 роли, сред тях е и Ирина от „Тютюн“. Когато Въло Радев обявява, че ще я снима в първия си режисьорски филм Художественият съвет на Киноцентъра е категорично против. Тя е много млада, в нея има все още нещо момичешко, не би стояла нито до сърбина Раде Маркович, нито до Михаил Михайлов като военен комендант на града. Въло Радев е принуден да я смени с Виолета Минкова, известна тогава театрална актриса. Но след като преглежда снимания с Минкова материал Радев обявява, че я сменя отново с Невена, защото иначе филмът ще бъде провал. Началото на снимките с Раде Маркович били трудни – той бил нервен от смяната на актрисите , а тя- студена и дистанцирана. Невена обичала да слуша Въло Радев. Тя се заразявала от него и бавно се превръщала в Лиза. Така дистанцията със сърбина се скъсявала и любовната химия между героите им преминава и самите Коканова и Маркович. И във филма виждаме голямата любов – красива, светла, но и мъчителна и безнадеждна. Войната - това е не само фронта и димящите дула, кръвта и физическите страдания, смъртта. Войната - това са и претърпелите крушение илюзии, опустошените души, несбъдналите се мечти и идеали, обречените чувства и надежди.

Много години по-късно видяхме Раде Маркович във филма за Невена – „Аз коя съм“, документален разказ на Георги Тошев.

Каква хубава снимка, казва сръбският актьор, докато държи в ръка снимка на кадър от филма. Когато държа в ръцете си тези фотографии, имам ги у дома, не така големи и не толкова хубави…винаги се усмихвам. Усмихвам се вътрешно, духовно, те ми напомнят нещо прекрасно, което е останало запечатано в душата ми, едно богатство. В живота има толкова удари и злини, но върху мен оставиха силен отпечатък и този филм, и пребиваването ми в България, и моята работа и близост с Невена. Че аз мога само да се усмихна, наистина с много тъга, защото тя си отиде завинаги. Но, както човек никога не иска да вярва в лошото, най-вече в смъртта, така и аз не исках да вярвам и бях ужасно потресен, когато чух. Това е точната дума – потресен. Знаех, че си отива, преболедувах го, но, когато това се случи първата ми мисъл беше – нима никога вече няма да бъда с нея. Останах сам. То отзвъняваше в мене и не мога да се освободя от този звук, той отеква в мен, все още. Тя беше изключително създание, невероятна, единствена, не съм срещал в живота си подобно същество.

Действието във филма, а и в творбата на Емилиян Станев, се развива в красивия старопрестолен град Търново. По идея на Регионалния исторически музей от следващата година естествените декори, използвани при заснемането на филми в града ще бъдат обозначени с информационни табели, а туристите ще могат да гледат сцената, запечатала конкретното място. Включително и от заснетия през 1964 година филм „Крадецът на праскови“, в който се виждат: лагерът за военнопленници на входа на Царевец, дворецът на Царевец, през телените ограждения в далечината Търново е като на длан, а любовните сцени се снимат в двора с прасковите в Арбанаси. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Над 7 хиляди души у нас ползват радиоефира за спорт, хоби и общуване

В епоха, в която общуваме с докосване на екран, радиолюбителите ни напомнят, че понякога най-смисленият разговор започва със... сигнал, изпратен в тишината .   На 5 юни 1926 г. е основано Сдружение "Български радиоклуб“, който събира любители на радиото. Това е само една година след основаването на Международната радиолюбителска организация..

публикувано на 28.07.25 в 13:11
Завръщането на зубъра в Източните Родопи е сред големите успехи на еколозите

Второ стадо зубри започна своя нов живот в Източните Родопи

Второ стадо зубри започна своя нов живот в Източните Родопи. То е част от амбициозния проект на фондация „По-диви Родопи“ да възстанови популацията на вида, изгубен за България през средните векове. Зубрите пристигнаха в района в края на юни и съвсем скоро ще бъдат пуснати на свобода в дивата природа. В момента в Източните Родопи живеят над 30..

публикувано на 28.07.25 в 12:21

Йордан Янев от Сливен колекционира оръжия от 18 и 19 век и изнася лекции в училищата

Чували ли сте за мети сокак, за шишане, бойлия или тромбон. Може и да сте ги срещали някъде в историческите извори, но не и в ежедневието. Това са названия на оръжия от 18 и 19 век.  Кореспондентът ни в Сливен Стоян Радев ни среща с един местен колекционер на оръжия от това време – Йордан Янев, който освен, че колекционира такива оръжия, изнася..

публикувано на 28.07.25 в 12:11
Tel Aviv

Фестивалът „Манофим“ в Тел Авив превърна покрива на бивша сграда в промишлената зона в 900-метрова квартална овощна градина

По света от години се правят опити сивите и безлични промишлени зони да се превърнат в привлекателни културни атракции. В Тел Авив, поне от двайсет години, съществуват „архитектурните лечебници“, които дават „жива вода“ на изоставени пристанища и гари, превръщайки ги в притегателен център за малки и големи. В Ерусалим ежегодно се провежда..

публикувано на 28.07.25 в 11:52

От чертежите на архитектурата до пулса на човешкия живот – пътят на 29-годишния Петър Илиев

Един млад човек сбъдва мечтата си да помага и да бъде полезен.  29-годишният Петър Илиев се занимава със спешна медицина на терен и води курсове по първа долекарска помощ. Преди това е практикувал професията си на архитект, но един инцидент го връща към една от детските му мечти - да лекува. След като става свидетел на катастрофа, при която е ранено..

публикувано на 28.07.25 в 10:45

Първият международен фолклорен фестивал „Кодица“ събра състави от три държави

Във видинското село Ракитница традициите оживяха с провеждането на първия международен фолклорен фестивал „Кодица“, който събра състави от България, Сърбия и Румъния. Събитието се превърна в празник на фолклора в региона, където музика, танци и обичаи преминаха отвъд граници и поколения. Сред най-вдъхновяващите фигури беше Тодор Михайлов –..

публикувано на 28.07.25 в 10:24
Законите на Мърфи

27.07.2025 Законите на Мърфи

В звуковия файл можете да чуете рубриката от 27 юли 2025 г. Месечен победител е законът, предложен от  Румен Узунов от с. Поликраище :  Политиката е като бейзбола: Без бухалка нищо не става.  Успехи и вдъхновение за всичики законотворци на "Рано в неделя" 

публикувано на 28.07.25 в 10:09