Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

2019: Отбраната на България

Снимка: БГНЕС

Милиарди за нови изтребители, милиони за ремонти на стари учебни машини и купуване на втора ръка кораби. Така Министерството на отбраната ще изпрати 2019-а година. От политическия избор за въоръжение, което да ни служи за десетилетия напред, до липса на кадри, поне засега, които един ден да бъдат търсени и чрез задължителна казарма, се простират събитията във военния сектор.

В годината, в която НАТО отбеляза 70-ата си годишнина, а България 15-ата от членството си в Алианса, страната ни реши да направи най-мащабната покупка на техника - нови самолети. Първата от 30 години покупка за 2,2 милиарда лева от САЩ беше обоснована с нуждата от засилване на евроатлантическите способности, но превърна разговорите между политическото ръководство на министерството и президентството почти в битка.

Като бивш военен пилот президентът Румен Радев искаше нова техника за армията ни, но като президент и върховен главнокомандващ постави под съмнение решението на правителството да даде милиардите.

Преди да се стигне до поръчката, тежки политически дебати трябваше да обосноват решението за старта на преговорите.

Заради плащанията на самолетите България емитира няколко пъти дълг. И това бяха само част от мотивите, заради които Румен Радев наложи вето. 

Четири бойни самолета ще бъдат доставени до края на 2023 г., а последните – в началото на 2024 г. Договорите не включват изграждането на необходимата инфраструктура. За това в следващите три години правителството е предвидило около 900 милиона лева. Първата сума ще бъде дадена през 2020-а.

Заради многото плащания обаче останалите два проекта остават нереализирани - министърът на отбраната Красимир Каракачанов не сподели притеснения за забавянето на модернизацията на военноморските и сухопътните войски.

През 2019-а не се сбъдна желанието на командира на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев да има нови кораби.

Сроковете за предложения от българската „Делфин“, германската „Люрсен“ и италианската „Финкантиери“ бяха удължавани няколко пъти. Но само чуждите компании подадоха оферта. Договорът за корабите се чака през пролетта на 2020-а.

Догодина се чака и решението какво ще се случи с проекта за Сухопътните войски. Четири са компаниите - германска, финландска, френска и швейцарска. Те се борят за доставката на 150 машини за три батальонни бойни групи, допълнително оборудване, както и обучение. 533 млн. лева за периода 2020 - 2022 г. са записани за проекта в средносрочната бюджетна рамка. А от Министерството на отбраната казаха наскоро, че е съставена схема, която да намали от 12 на 9 годините за плащане. Но командващият войските генерал-майор Михаил Попов каза при отбелязване на 134-тата годишнината, че не е оптимист. 

С договори за 2,2 млрд. лева за самолети и планирани още толкова за бронираните машини и патрулните кораби завършва годината за Министерството на отбраната. Сметки, които дават повод дори на премиера Бойко Борисов да се похвали при срещата си с американския президент Доналд Тръмп, че разходите на България за отбрана през тази година са достигнали 3,1 на сто от БВП.

Модернизацията вървеше заедно и с критиките - че страната ни дава милиони за поддръжка на старите машини. Последните - 16 милиона лева, отпуснати за подмяна на двигатели на осем самолета МиГ-29 по договор с Русия. Или критиките за идеите, че отново Русия може да ремонтира щурмовите самолети СУ-25. Ремонтът на учебните военни самолети ЕЛ-39 в Украйна бяха дадени на прокуратурата.

През годината военният министър Красимир Каракачанов отчете, че специалната кампания за набиране на войници е успешна. Близо 5000 души е недостигът. И то от години. Затова в плановете на министерството за догодина продължава да стои идеята за възстановяване на доброволната казарма. 

Обзор по темата можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Над 13,5 млн. лв. финансова помощ са получили през 2024 година земеделските стопани, отглеждащи пчелни семейства

Над 13 и половина милиона лева финансова помощ са получили през миналата година земеделските стопани, отглеждащи пчелни семейства за преодоляване на негативното икономическо въздействие от руската война срещу Украйна.  Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Деян Стратев в Плевен при откриването на 22-рото Международно пчеларско..

публикувано на 06.02.25 в 22:07
Министърът на земеделието д-р Георги Тахов

Тахов: Първите плащания в сектор "Животновъдство" - още този месец

Първите плащания в сектор "Животновъдство" от Кампанията за директни плащания на земеделските стопани ще бъдат направени още този месец, обяви земеделският министър Георги Тахов пред ресорната парламентарна комисия: "Има прогноризуемост, към днешна дата. Има създаден на база за нормално протичане на кампанията, която предстои. През февруари..

публикувано на 06.02.25 в 22:03

Отрасловият съвет към МОН: Увеличението на учителските заплати да е с 15% от 1 март

Увеличението на учителските заплати да е с 15% от 1 март 2025 г. реши Отрасловият съвет към Министерството на образованието и науката. Допълва репортерът Андрей Борисов: За решението на съвета съобщи Диян Стаматов - председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. Във вторник от Синдиката на българските учители..

публикувано на 06.02.25 в 21:58
Мария Захарова

Захарова: Временно примирие в Украйна е неприемливо за Москва

Временното примирие в Украйна е неприемливо за Москва, заяви говорителят на руското министерство на външните работи Мария Захарова.  "Временното примирие или, както мнозина казват, замразяванто на конфликта, са неприемливи. Те просто ще бъдат използвани от колективния Запада или отделни негови представители за укрепване на военния потенциал на..

публикувано на 06.02.25 в 21:30

На 47 семейства от област Монтана е прекратена еднократната помощ за ученици

На 47 семейства от област Монтана е прекратена еднократната помощ за ученици. Причината -  децата не са ходили на училище или  са допуснати много неизвинени отсъствия.   21 семейства на ученици от 1-ви до 4-ти клас и 26 семейства с ученици от 8-и клас от област Монтана няма да получат останалата част от еднократната помощ за децата си...

публикувано на 06.02.25 в 20:34
Председателят на Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество Росица Кирова от ГЕРБ в НС.

В комисия: НПО да предлагат кандидати за омбудсман без посредничество на депутати

Неправителствените организации ще могат да предлагат на парламента кандидатури за поста омбудсман, без да се нуждаят от посредничеството на депутати или парламентарни групи, които да внасят номинациите им за разглеждане, както беше до момента. Това решиха на второ четене депутатите от Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и..

публикувано на 06.02.25 в 19:44
Съдебната палата в Кюстендил

Глобиха 49 свидетели, неявили се по делото за фалита на Дупнишката популярна каса

Окръжният съд в Кюстендил  е глобил 49 свидетели, неявили се по делото зяа фалита на дупнишката Популярна каса,  казаха за БНР от правораздавателното ведомство. Потърпевши от фалита са 225 лица плюс 40 свидетели. Неразпитаните досега са около 90, затова са насрочени две извънредни заседания през март т.г. Неявилите се свидетели са глобени по..

публикувано на 06.02.25 в 19:36