Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Магията в историята или историята като магия

Павлина Павлова: Богомилите остават недооценени в нашата история

Авторката на „Боян Мага – синът на Симеон“ избира златни зрънца от архивите, за да опише образа

Фрагмент от корицата на романа

Новият исторически роман на Павлина Павлова е посветен на най-малкия син на цар Симеон Велики, известен като Боян магесник, с християнско име Венеамин. Работата си по този сюжет Павлина Павлова определя като събиране „на златните зрънца от историята, което беше много трудно, и съм ги навързала логически“.

„Като ученик в Магнаурската школа се запознава с двама сирийци, които му намират забранената по това време Книга на Енох, започват да му разказват за езотеричните учения. Той до такава степен се запалва, че заедно с тях поема към Египет, където в продължение на две години той ходи за известно време и бива посветен. Получава най-високото посвещение, защото достига до състояние да прави трансмутация на духа и физически да се превъплъщава – нещо, което тогава са можели само маговете. Но тогава думата маг е имала друго съдържание, не както сега. За да си маг, в такава висока степен посветен, ти трябва да си овладял науки като физика, химия, астрономия, геометрия. Той действително е постигнал много“, обясни авторката Павлина Павлова в предаването "Графити по въздуха".   

Фантазията в този роман е доста по-малко от очакваното, признава тя.

Всяка глава започва с буква от глаголицата

„Вътре ще намерите много интересни мои открития. Време е да започне да се говори за нашата азбука не като кирилица, а като българица. Защото ние имаме много древна азбука – като се започне още от руните, може би преди 6 хиляди години са писали на тях нашите прадеди – траките, и в тях още забелязваме елементи от бъдещата обла глаголица. По времето, когато живеят нашите славни царе – Борис, Симеон, Петър международен език на дипломацията е била глаголицата, защото е много трудна азбука и малцина са успявали, тя е като шифрована. Това е, от моя страна, един реверанс към тази азбука, от която е тръгнало всичко.“

Предишната книга на Павлина Павлова е посветена на Бялото братство и Петър Дънов. „Боян Мага е създател на богомилството, а Петър Дънов – негов продължител на по-късен етап. Това, което и при двамата ме порази, е тяхната изключителна духовна святост. Това са хора, носители на много положителна енергия.“

„И ако ние досега не сме поставили богомилите на мястото, което те заслужават в нашата история, това е, защото те отричат посредничеството на църквата между хората и Бога, съответно официалната църква ги преследва и за да няма конфликти между църква и управляващи владетели, се е стигнало до това те да бъдат отричани и гонени. Аз съм поразена от положителното, което те проповядват и възпитават.“

Павлина Павлова пише близо до градината си с розови храсти, семейство кълвачи и костенурка. 

Още любопитни подробности за историческия й роман - в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Роксана Кирилова

Мисис България Роксана Кирилова на Монблан: стъпка по стъпка за живота на едно момиче

Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..

публикувано на 03.09.25 в 12:46

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39
Българско неделно училище в Кавала

Дружество "България" съхранява българската културна идентичност в Гърция

Станка Колева от Дружество "България", основано от българите, които живеят в Гърция, вече от 9 години живее в южната ни съседка. "Всъщност заминах не е точната дума, защото няколко лета преди да се установя тук, трайно идвахме на почивка лятото в Гърция като по близка дестинация до София, но окончателно се преместих през 2017 година. Бях с..

публикувано на 01.09.25 в 11:38
Сергей Белалов

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия.  Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..

публикувано на 29.08.25 в 16:06

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..

публикувано на 27.08.25 в 16:37