Мирослав Попов: Западният свят е във фаза на супер капитализъм

Целият български преход е изпълнен с тежки противоречия, а една от най-горещите точки е датата 10 януари. Финансовата криза от 90-те остава дълбоко неизяснена за българската общественост. Мнението е на Мирослав Попов, политически анализатор и юрист.

Дирижирана нестабилност

„Остават откъслечните представи и спомени, когато доларът стигна еди колко си хиляди лева и т.н. /…/ Имало е финансови и икономически фактори, които са били силно заинтересовани от едно рязко обезценяване на българския лев. Каква е технологията? Първо взимаш на юнашка вересия огромен заем. След което, понеже първо не е много хубаво да връщаш пари, второ – ако може да се обезценят парите, почваш да работиш за девалвацията им. Тези неща са много страшни, когато ги видиш в чисто човешките им измерения.“

Идеята да се върви към пазарна икономика чрез дестабилизация на финансовите ресурси е много грешна и много скъпо струва на българското общество, изтъкна Мирослав Попов.

"Стигаме до въпроса възможно ли е в едно общество като нашето, просветено до неотдавна, грамотно все още, да има толкова неадекватно разбиране за случващото се в една от най-важните му сфери – икономиката", заяви Попов. Според него има „целенасочено будалкане на хората и внушаване на неверни представи – за света, за парите, за бизнеса“.

Масовизация на бедността

При голяма инфлация и обезценяване на спестяванията на хората настъпва драстично преразпределение на национално богатство, което означава масовизация на бедността, изтъкна Попов, според когото е необходима преоценка на случилото се, довело до подобно неравновесие.

През последните десетилетия нашият западен свят навлезе в капитализъм от нова фаза – може да се нарече супер капитализъм, подчерта Мирослав Попов. Тази промяна означава, че ролята на икономиката, която произвежда вещи, намалява за сметка на икономиката, която „произвежда“ пари, правейки пари от пари. „Както от въздуха нищо не може да се произвежда, така и в икономиката е същото.“ 

Това рязко изменено съотношение между реалния и финансовия сектор в страни като нашата се отразява много по-тежко, смята Мирослав Попов, който дава пример с Чили от 70-те години и преврата на генерал Пиночет начело на военна хунта.

Надница за вестник

„Няколко месеца след идването му на власт от Чикаго пристига един самолет с 30-ина млади икономисти, т.нар. Chicago boys, добре популярни като екип по икономическа реформа. Какво се случва? В същото това Чили, където преди това е имало ляво просоциално управление, стига се до финансова дестабилизация, сменят се парите и работникът, който довчера е работил на една прилична заплата, едни прилични доходи, получава надница, с която може да си купи един вестник. Цял ден работиш за вестник. В резултат на това от тогавашното 10-милионно Чили за няколко години 1 милион чилийци емигрират.“

Мирослав Попов прави директна аналогия със случая в България от първите години на прехода и емиграцията. „И в единия, и в другия случай се създават икономически условия, съвършено неприемливи за младото и средното поколение.“

"Мога да дам десетки други примери, при които страните са дестабилизирани чрез финансови операции, чрез манипулиране на национални валути, чрез странно и абсурдно поведение на национални банкови институции. Една по-голяма икономическа грамотност на човечеството никак няма да е излишна", коментира още Попов.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.