Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Джон Меклин: Заради правителствата се приближихме на 100 секунди от Страшния съд

Символичният Часовник на Страшния съд показва 100 секунди до полунощ - т.е. за последните 73 години светът не е бил по-близо до унищожението си.

„Ситуациите с ядрените оръжия и климатичните промени са поне толкова лоши, колкото бяха и миналата година, но същевременно правителствата губят възможности да се справят с риска“, заяви пред БНР главният редактор на Бюлетина на ядрените учени Джон Меклин. Тази организация свери преди два дни часовника на Страшния съд, според който до полунощ остават 100 секунди“ – т.е. за последните 73 години светът не е бил по-близо до унищожението си.

„Правителствата не правят каквото се изисква, за да няма ядрена война и не започват нужните действия за справяне с климатичните промени. Климатът и ядрените оръжия са рискове за съществуването ни, които без нужните действия, застрашават съществуването на цивилизациите“, каза Меклин н интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Символичният Часовник на Страшния съд е създаден през 1947 година по идея на учени от проекта "Манхатън", участвали в създаването на първите атомни бомби. През 1953-а, 2018-а и 2019 г. часовникът показваше 2 минути до полунощ - символичния Апокалипсис.

Сега унищожението е въпрос на секунди, заяви президентът на Бюлетина на ядрените учени Рейчъл Бронсън, а Бордът по науката и сигурността, изготвящ оценката, представи аргументи защо живеем в по-опасни времена от тези на Студената война.

През 2020 година заплахата от ядрен конфликт е все по-реална, след като Съединените щати и Русия допуснаха крах на Договора за ракетите със среден обсег. Под въпрос е и договорът за стратегическите нападателни оръжия.

„Едно от малкото неща, по които имат съгласие, е, че всички са против договора за забрана на ядрените оръжия. Никой не трябва да иска завръщане към напрегнатата надпревара във въоръжаването от ранните дни на ядрената епоха, а условията за това завръщане са налични“, заяви експертът Шарън Скуасони

Втората основна заплаха за човечеството са климатичните промени, които могат да доведат до катастрофални явления преди световните лидери да успеят да ги ограничат.

„Ако земята се затопли с това, което възприемаме като само няколко градуса, ако човечеството избута планетата до обратното на Ледената епоха, дори наполовина, няма причина да вярваме, че светът ще остане обитаем за човешката цивилизация, заяви климатологът Шиван Карта.

А технологиите се развиват с темпо, което изпреварва нужното им регулиране, посочи Робърт Латиф, член на Борда по науката и сигурността.

„Дип фейк аудио и видеозаписите, за които е невъзможно да се разбере, че са фалшиви и застрашават още повече умението да различиш истина от лъжа. Изкуственият интелект се развива със светкавично темпо, вече се внедрява не само в смъртоносни оръжия а и във военни командни системи“, каза той.

В церемонията във Вашингтон участва и бившият генерален секретар на ООН Бан Ки Мун, който отдаде опасностите на липсата на международен диалог, предизвикана от незаобиколим фактор в него - Съединените щати.

„Като бивш генерален секретар, съм особено притеснен, че многостранният ред е сериозно атакуван от най-влиятелната държава, която получи позицията на глобален лидер именно в тази рамка на международните отношения – Обединените нации“.

Константин Мравов разговаря за опасностите от Апокалипсис с главния редактор на Бюлетина на ядрените учени Джон Меклин.

- И така, остават 100 секунди до полунощ. Защо ситуацията е по-тревожна от времената на Студената война и всяка година не спираме да се приближаваме към Страшния съд?

- Тази година оценката беше основана на факта, че ситуациите с ядрените оръжия и климатичните промени са поне толкова лоши, колкото бяха и миналата, но същевременно правителствата губят възможности да се справят с риска. Отпадат ядрени споразумения. САЩ и Русия се оттеглиха от Споразумението за ядрени сили със среден обсег. Друго споразумение между тях, СТАРТ, засягащо извеждането от употреба на стратегически арсенал, може да отпадне догодина. Моят борд реши, че тази неспособност на правителствата да се справят с рисковете е причина да преместим часовника на 100 секунди до полунощ. Това е и най-близката му стойност до момента. 

Всички тези неща са свързани, но при сверяването на часовника Бордът ни се съсредоточи върху това, че правителствата и лидерите всъщност се отдалечават от решаването на кризите с ядрените оръжия и климата. Те не правят каквото се изисква, за да няма ядрена война, и не започват нужните действия за справяне с климатичните промени. Климатът и ядрените оръжия са рискове за съществуването ни, които без нужните действия, застрашават съществуването на цивилизациите.

- При сверяването на часовника бившият генерален секретар на ООН Бан Ки Мун говори за проблемите в многостранния подход в международните отношения. От друга страна консервативни интелектуалци защитават подхода на Доналд Тръмп, в който националната икономика е по-важна от климатичните промени. Изживяваме ли крах в международното сътрудничество по големи въпроси?

- Не мисля, че хората в Борда по науката и сигурността на бюлетина бяха съсредоточени върху неща като провала на системата на ООН. Нормално е Бан Ки Мун да обръща внимание на такива въпроси, но от гледна точка на Бюлетина, има отделни правителства, като тези на САЩ и Русия, които в миналото са били част от договори за ограничаване на ядрените оръжия. Това бяха двустранни, а не международни споразумения. Сега този режим се разпада и това не е свързано с ООН, както е при климата.

Притеснително е как правителствата комуникират помежду си, но и на индивидуално ниво те не обръщат внимание на тези големи рискове, които застрашават цивилизацията. За да се адресират климатичните промени е нужно международно действие, но дори да имаме нещо като Парижкото споразумение, предвиждащо намаляване на емисиите и то е подписано от всички страни, лидерите на тези страни после трябва да свършат нужната работа. Да обещаят определени неща, не само на форума на ООН. Бордът казва, че лидерите не правят това.

- По въпросите на ядреното разоръжаване и климатичните промени поне има някакви изградени договорни рамки, към които да се стремим, да спазваме или да се връщаме. А изглежда нямаме дори базов план как да се справим с някои от технологичните заплахи, на които обръщате внимание, като разпространението на дезинформация и развитието на изкуствения интелект. Как си представяте рамките за съдействие по такива въпроси?   

- Прав сте, че технологиите се развиват много бързо на много фронтове и изпреварват всякакви усилия на национално и международно ниво за управление на появяващите се заплахи. Различните възможни решения варират за отделните технологии, но общият проблем е, че дори не сме започнали да търсим ефективни режими за управление на тези технологии.

Светът има нужда лидерите  да започнат да говорят за управление на изкуствения интелект. Той може да постигне страхотни неща, но също може да е много опасен. Същото важи за напредъка в биологичните науки, по-точно в генното модифициране. В Китай създадоха генно-модифицирано човешко бебе. Има голяма нужда правителствата да се обединят върху определени стандарти за биологичните изследвания.

- Смятате ли, че обществата, независимо дали в отделни страни или на глобално ниво, са достатъчно притеснени от заплахите, на които обръщате внимание?

- Не, но това не е проблем, причинен от отделните хора. За мен той е свързан с медиите. Тези проблеми могат да доведат до края на цивилизацията. Сега се чуваме с Вас, защото анонсирахме Часовника на Страшния съд. Ще се чуем догодина, ако сме тук, за да го анонсираме отново. В останалото време медиите не отразяват тези теми като извънреден въпрос. Хората са притеснени от климатичните промени, а проучвания показват и притеснения, особено у младите хора, от избухване на ядрена война. Но в малки и големи страни ежедневния разговор не се занимава достатъчно с тези въпроси и как да намалим опасността. Това за мен е абдикация от отговорност на медиите. Тяхна е вината, че тези въпроси не се повдигат достатъчно често пред управляващите и кандидатите за управляващи.

- Часовникът на Страшния съд се влияе от технологии, наука и политика. Вие лично и учените, работещи по бюлетина, притеснени ли сте от по-субективни заплахи, като икономическите и социални неравенства?

- Ние се занимаваме с технологии, чиято погрешна употреба може да унищожи цивилизацията или дори човешката раса. Не отричам, че има важни въпроси, по които трябва да се работи - различните форми на икономическо неравенство, човешките права и така нататък. Това са важни теми, с които медиите и правителствата трябва да се занимават.

Но по наше мнение има въпроси, които са от най-голямо значение. Ако се случи ядрена война, нищо друго няма да има значение, защото цивилизацията ще бъде на парчета. По същия начин, ако няма действия срещу климатичните промени, резултатите ще са толкова катастрофални, че ще заличат другите притеснения като равенството между хората, човешките права в Китай или Северна Корея. Ако нивата на океаните се вдигнат с 30 фута и стотици милиони хора трябва да мигрират, ако световното земеделие колабира и милиарди загинат от глад, никой няма да мисли за друго. Заради това, според мен, ядрената и климатична катастрофа, както и рисковете от други технологии са по-важни от други въпроси.

Интервюто може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02
Ели Маринова

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..

публикувано на 25.09.24 в 11:00

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00