Защо не трябва да се предоверяваме на получените лабораторни резултати от изследвания и какво да изискваме при разчитането им?
Началникът на Лабораторията по клинична имунология в Университетската болница „Свети Иван Рилски“ проф. Доброслав Кюркчиев заяви, че лабораторните изследвания в клиничната имунология са изключително сложни и изискват разчитане от висш медицински персонал, който да мисли върху получените резултати.
„В лабораторните имунологични изследвания, както във всяка сфера на човешкия живот, са възможни грешки. Следователно пациентите трябва да знаят какво могат да направят те, за да се предотвратят тези грешки евентуално и какво могат да изискват съответно от лабораторните специалисти, така че да се минимализира този процес“, каза в предаването „Закуска на тревата“ проф. Доброслав Кюркчиев.
Лабораторните изследвания в имунологията са изключително сложни.
„Първият съвет, който бих си позволил да дам на пациентите, е да знаят, че мястото, където отиват, ще има хора, които да мислят върху техните резултати, които да ги гледат в контекст, които да ги интерпретират, които да се свържат с лекарите, да говорят върху тях и така нататък. Считам, че това е най-важното“.
Пациентите трябва да се информират дали лабораторията, в която ще си направят изследвания, разполага с необходимата техника, допълни специалистът.
„И третото, което трябва да имат, е тази лаборатория в комуникация ли е с клиничните специалисти, които ще гледат техните изследвания“, допълни проф. Доброслав Кюркчиев.
Според световната статистика на четвърто място по честота на грешки е предоверяването на така наречената „машинна интелигентност“.
„Това, което апаратът изкара като резултат, се приема безкритично. То се качва в интернет и заминава нататък. Никой съответно не интерпретира в контекст този резултат. Това е един проблем, за който в България не се говори. То и в Америка очевидно се говори отскоро. Този проблем според мен е много голям - предоверяването на машините, отказа да се мисли, минимализиране на висшия персонал“, изтъкна специалистът.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
Около една четвърт от българското население е засегнато от възли на щитовидната жлеза, като в различните възрасти честотата е различна. Това съобщи проф. д-р Русанка Ковачева председател на Българско сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея по повод Международната седмица за осведоменост за заболяванията на щитовидната жлеза: "Чистотата сред..
На днешния 28 май отбелязваме Европейския ден на природните паркове . "Витоша на децата" отваря планината за най-малките "Искам да помоля хората да пазят природата на Витоша, защото тя е съвсем близо до София, изключително силно натоварване има върху нея от страна на жителите и гостите на София". Това каза пред БНР инж. Севдалина Димитрова ,..
Творческа вечер, посветена на поета Таньо Клисуров, в къща музей "Христо Смирненски" в София организират от Националния литературен музей. Напусна ни Таньо Клисуров Пред БНР Атанас Капралов , директор на Националния литературен музей, даде повече информация за събитието: "Творческа е вечерта, защото такова беше желанието на семейството..
Училището “Патиланско царство” в Мъртъл Бийч, щата Южна Каролина, тържествено отбелязва 24 май и краят на учебната година. Децата участваха в празничен концерт, куклен театър и имаха още много приятни преживявания заедно с родителите си. Беше отпразнуван празникът на буквите в неделното училище, създадено само преди 6 години, все още само..
Напредъкът на технологиите дава възможност за развитие на медицината, а оттам и огромна полза за хората. Всъщност става дума за човешки живот и това е безценният принос на съвременната техника и лекарски знания. Как ще се развива отделението по Нуклеарна медицина в Комплексния онкологичен център на Русе разказва кореспондентката ни Ася Пенчева в..
Над 4 милиона българи ще могат да се тестват у дома за два вида онкологични заболявания през следващите шест години. Здравното министерство обяви, че подготвя модерен скрининг за рак на маточната шийка и на дебелото черво, а целта е максимален брой хора да се прегледат, без да чакат на опашка пред лекарски кабинет. Очаква се първите тестове да..
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Нямаме договорка за каквото и да било сливане и обединяване , ръководството на партията и Ахмед Доган са запознати с всички процеси. Това заяви пред..
Към паранормалното, както обикновено казвам в залите на нашите публични прожекции, ме заведе необяснимата ми симпатия към неизвестното и това,..
С тържествена церемония във Враца ще бъдат открити Ботевите дни, посветени на 149-ата годишнина от подвига на Христо Ботев и неговата чета...