Йоав Люднер: Можем да поставяме дигитални граници на "умния град"

Ако се боим от техниката, би трябвало да си останем пещерни хора, казва Йоав Люднер, който ръководи охраната на информационната система в Тел Авив, Йерусалим и в още няколко от големите градове на Израел.

„Умният град" предполага силна компютъризация. "Умният град" включва много елементи: от автоматично осветление на улиците и автоматично поливане на парковете, до всякаква сигнализация за хора в неравностойно положение.“

Това има своите положителни страни, но крие и рискове, допълва Люднер. Хакерска намеса например може да направи така, че всички светофари да светят само червено или само зелено и улиците да се окажат блокирани.

Системата за защита включва работата на изкуствен интелект на ниво разпознаване – той обработва информацията от камерите пред училища и детски градини. Системата може да различи запаметени лица измежду десетки хиляди други. При приближаване на човек, регистриран като педофил или терорист например, камерата веднага сигнализира, пояснява Йоав Люднер.

В момента се работи по алгоритъм, който да надгради използваната информация от уличните камери, не само за охрана, пояснява той.

„Например те регистрират кога и колко хора преминават през даден участък, каква е температурата и др. На базата на тази информация може да се реши на кое от възможни строителни петна е най-добре да бъде построена нова детска градина. Ще кажете, че това не е кой знае колко важна информация. Не е така. Това означава, че цената на квартирите наоколо ще се повиши. Освен това, ако детската градина е построена на място, което не се нагрява толкова, означава по-малки разходи за климатици и за топла вода (а в Израел по-голямата част на годината е много горещо).

Често гражданите се страхуват от това, че умните градове притежават за тях повече информация, отколкото те самите са готови да предоставят.

„Винаги съществува моралната битка дали да използваме технологиите, които ни правят не толкова автономии. От една страна технологията  дава повече информация на гражданите, бързо урежда проблеми, без да е необходимо гражданите да телефонират в кметството, поевтинява предоставяните от кметствата услуги. Но това си има цена“, коментира Йоав Люднер.

„Навремето, когато измислиха автомобилите, е имало много катастрофи. Тогава се изобретяват спирачките и светофарите. Сега сме по пътя на автономния автомобил. Т.е. еволюцията е в ход във всяка област, включително и в технологиите на умния град. В същото време именно нашето звено за компютърна защита очертава дигитални граници на това, което кметствата имат право да знаят за своите жители.“

Според Люднер ползите от „умните градове“ се явни.

„Например всеки иска да чака на автобусната или на трамвайната спирка не повече от 5 минути. И камерата, която е там, а и специално приложение на личния телефон дават сигнал на управлението на градския транспорт, че вече са се събрали четирима души например. Не е уточнено персонално кой чака, а само бройката. Може да се вземе решение да се активизира съществуващият транспорт или дори да се изпрати допълнителен микробус по дадената линия, така че хората да предпочитат обществения транспорт пред личните си коли. Това е добре за екологията и пести средства на домакинствата.“

Постъпващата информация помага за поевтиняване на услугите и оптимизирането на средствата за поддръжка на града.

„Ще дам пример не с цял град, а с многоетажна офис сграда, в която има две чистачки. Те една смогват да чистят цялата сграда, която обхождат по график. Ако обаче има предварителна информация, че през половината ден хората от два от етажите ще са на съвещание в един салон, то чистачките могат да чистят само около този салон, защото двата етажа са празни. От бюфета ще знаят, че могат да донесат сандвичи само около залата, техниците да поправят повреден компютър, без да пречат на никого и т.н. Мултиплицирайте подобен ефект от събраната информация за цял град и ще разберете колко важно е системата „умен град“ да е в изправност и да се търсят нови и нови нейни приложния, като се грижим информацията да не попада в нежелани ръце“, изтъкна Йоав Люднер.

„Създадохме алгоритъм, който разпознава езика на тялото. Изкуственият интелект добре различава движенията на човек, който танцува, от тези на друг, който се готви да се сбие с някого. Ако над главата на шофьора на автобуса е монтирана видеокамера, тя различава заплашително поведение. Но решението да се сигнализира и да се повика помощ компютърът взема като сравни и тона на говорене на потенциалния нападател и го съпостави с движенията му.“