„През 2013 или 2014 година аз достигнах до извода заради неговите разговорни тефтери, в които става дума за премиерата на Деветата симфония през май 1824 година. Работех по превода на тефтерите вече от седем години и стигнах до текстовете за Деветата симфония. Тогава установих, че има места, от които става ясно, че той всъщност чува“, обясни проф. Албрехт в интервю за предаването „Изотопия“.
„Освен това в едно интервю от 1823 година той потвърждава, че може да чува с лявото си ухо. На следващата година има празни места в тефтерите, което за мен означава, че е водил разговорите си без тях, изцяло вербално. Именно това ме наведе на мисълта, че в крайна сметка е запазил частично слуха си в лявото ухо. През 1825 година един английски посетител е записал в дневника си, че Бетовен все още може да чува, ако се говори много високо до лявото му ухо.“
Редица експерти твърдят, че след като започва да губи слуха си, Бетовен предпочита да работи в ниските и средни регистри, защото ги чува по-добре. Същевременно в най-късните му творби вече се появяват и високите тонове. Това доказва ли тезата наТиодор Албрехт?
„Собственият глас на Бетовен е бил басов. Знаем го от една млада певица, която през 1824 година работи с него. По-късно тя разказва за спомените си на диригента и композитор Феликс Вейнгартнер, когато самата тя вече е на 87 години. Тя обаче много ясно си е спомняла, че Бетовен е говорил с басов глас. Когато чуем контрабасите в Деветата симфония, всъщност чуваме собствения глас на Бетовен, който ни говори чрез тях“, казва преподавателят.
Как Бетовен се е справял с прогресивната загуба на слух?
„Мисля, че основният проблем с неговата глухота не е в способността му да композира, а в невъзможността му да свири на пиано пред публика и с оркестър. Той е чувал всичко със своето „вътрешно ухо“. Знаел е как точно звучи всеки тон – независимо дали е нисък или висок“, смята Албрехт.
„Също така е имал сериозни социални проблеми, за което имаме различни свидетелства – по груб спомен от 1815 година. Той все по-трудно е общувал с хората. Три години по-късно, когато прекратява публичните си изяви, започва да носи малки тефтери с празни страници със себе си. В това време вече е било много трудно на приятелите му да говорят с него, защото се е налагало да крещят, а това е било неприятно за тях, особено на публични места – например в ресторанта. Това ги е принудило да намалят общуването си с него, заради което Бетовен започва да носи тефтерите и молив със себе си.“
„След това обаче той е отговарял на глас на приятелите си. Понякога той самият е писал в тефтерите. Има запазени въпроси от типа: „Прекалено силно ли говорим? Да не би да ни чуват в целия ресторант?“, пояснява още Тиодор Албрехт.
„Той е бил много чувствителен, а загубата на слуха задълбочава това. Бетовен е имал много силни, дори крайни емоции. Някои хора твърдят, че нравът му се е променил с прогресивната загуба на възможността да чува. Може би малко, но характерът му е бил такъв още от най-ранните му години“, допълва той.
Бетовен е използвал специални слухови тръби. Някои публикации твърдят, че това е било доста болезнено. Доколко са му били от полза?
Двама души са изработвали слухови тръби за него. Единият е Йохан Мелцел, изобретателят на метронома, а другият – брат му Леонард.
„Бетовен среща случайно човек, който също се бори със загубата на слуха си. Двамата разговарят по темата, а Бетовен пише в тефтера си, че рядко използва слуховите тръби, макар че с тяхна помощ може да чува с лявото си ухо. Той обаче пребягва до тях много рядко, благодарение на което запазва частично слуха си с него. Между другото, той по-скоро ги е използвал за дясното ухо"
Когато Бетовен започва да усеща, че има проблем със слуха си, но все още не го признава пред приятелите си, вечерите след концертите преминавали във весела и дружеска атмосфера.
„Има свидетелства от диригент, който го е познавал отдавна и е работил с него от 1802 до 1808 година. Според неговите разкази – преди хората да научат за проблема със слуха, винаги след представление Бетовен е бил в много добро настроение, смеел се е на шеги. Той е бил много социален и е търсел общуване с хората. Дори често, след като приключат с представлението – късно вечер, когато всички заведения вече са затворили, той се е събирал с приятели за лека вечеря в нечий апартамент. Обичайно е имало варени яйца, малко сирене и бира.“
Какво се случва на официалната премиера на Деветата симфония? По време на много бурни овации той не разбира, че има такива, защото е с гръб към публиката и му дават знак да се обърне. Това налива вода в мелницата на изследователите, които смятат, че тогава е вече глух.
„Нека се опитаме да отгатнем какво се е случило, като елиминираме възможностите една по една. Това, което знаем, е, че Бетовен е стоял в средата пред оркестъра с гръб към публиката – до диригентския пулт, близо до вокалните солисти. Естествено, той е следял много внимателно изпълнението на партитурата пред себе си. Казано по друг начин, той е четял музиката и е можел да я чуе, макар и много слабо с лявото си ухо. В края на симфонията, той би видял края й чрез партитурата пред себе си и би чул, макар и слабо, че изпълнението е приключило. Съвсем логично е в този момент да се обърне към публиката, независимо дали е напълно глух или има остатъчен слух“, гради предположенията си Тиодор Албрехт.
В един момент се включват тимпаните. „В момента, когато тимпаните се включват, публиката избухва в аплодисменти. Изключително й харесва. В един от разговорните тефтери Бетовен е написал, че публиката направо е полудяла на скерцото и нищо не се е чувало. Друг човек обаче му е отговорил: „Много лошо, те не са успели да чуят музиката, защото са аплодирали твърде силно“.
Описаните овации идват в момент, когато Бетовен не би ги очаквал, защото не е краят на действието. Той най-вероятно е чул…бял шум зад себе си.
„Бетовен в този момент се е опитвал да се концентрира. Даже има свидетелство, според което Бетовен е прелиствал партитурата, докато публиката го е аплодирала. Сопраното или мецосопраното го му е обърнала внимание върху аплодисментите и го е накарала да се обърне. Мисля, че така се е случил този инцидент.“
Дали композиторът не би усетил вибрациите? В някои публикации се казва, че той именно така се е ориентирал, когато загубата на слуха му вече била в напреднал стадий.
„Това би било нормално. Музикантите усещат вибрациите в музиката, дори в обикновен разговор. Но да се твърди, че „абсолютният слух“ на Бетовен, благодарение на който е успял да твори и след значителната загуба на физическия си слух, се дължи на усещането му за вибрации, е теза, на която не бих се доверил изцяло. Същото важи и за ситуация, при която той вижда цигулар или пианист в момент, когато те свирят на инструментите си. Вероятно би спомогнало да усети музиката, но не е от ключово значение за вътрешния музикален свят на композитора.“
В какво състояние са били останалите сетива на Бетовен, например тактилните усещания? При много хора със загуба на едно от сетивата, останалите се изострят.
„Един от проблемите е, че като по-млад, той е заболял от едра шарка. Знаем, че лицето му е било обсипано с белези. Освен това обаче тя е отслабила и зрението му. Това е бил много често срещан проблем по онова време. Много хора изцяло са изгубили зрението си заради едрата шарка. При композитора не се стига до крайната степен на загуба на зрението, а само до неговото отслабване и белезите. Между другото, погледнете който и да е портрет на Бетовен и се загледайте в брадичката. Там много ясно се вижда обезобразена кожа от шарката“, обяснява Тиодор Албрехт.
„Не трябва да мислим за Бетовен като за глух човек, който започва да губи зрението си, а обратното. Като човек с много слабо зрение, който започва да губи слуха си. Това е удвоило страховете му. Най-вероятно си е представял себе си като сляп и глух човек в края на дните си. Това естествено може да промени човек и поведението му“, подчерта преподавателят по музика.
„Възможно е неговото усещане за пространство и за докосване да са се подобрили, изражение на което може да намерим в неговите способности като пианист. Бетовен е имал малки и къси пръсти. Той не е имал дългите пръсти на Лист или Рахманинов. С неговите къси пръсти е трябвало да работи изключително много, за да се превърне в добър пианист. И той безспорно го постига“, каза още проф. Албрехт.
„Когато слухът му започва да отслабва, Бетовен започва да изпада в ситуацията на всички хора, които не чуват добре – те не разбират или разбират погрешно какво им говорят хората, защото не могат да го чуят. Това води до неуместни реакции и напрежение. Освен това се трупа гняв в душата му. Факт е, че понякога хората около него са го възприемали като много ядосан“, изтъкна Тиодор Албрехт.
Той опровергава онези, които твърдят, че композиторът бил доста разпилян и небрежен в живота си. „Няма такова нещо. Бетовен е имал свой подреден живот и когато нещо такова се случва, за да го обърка, със сигурност е предизвикало гнева му.“
Как загубата на слуха се е отразила на финансовото състояние на Бетовен?
„Във виенския си период Бетовен забогатява значително. Пример за негов много голям успех са Седма и Осма симфония. Също така той започва да се движи в аристократични среди. Благородници от други държави, които са били по това време във Виена, са плащали добре, за да се насладят на музиката на виртуоза. Той е спестявал тези пари. Бетовен дори е инвестирал пари в банкови акции, имал е влогове и не е искал да харчи много пари. Той е искал да остави това като наследство за племенника си Карл.“
Проф. Тиодор Албрехт няма любимо произведение на Бетовен.
„От 1996 година работя, за да открия всички музиканти, които са били част от оркестрите, с които е работил Бетовен във Виена. Намерил съм данни за около 400 музиканти, които са свирили в оркестри произведения на Бетовен. Това, което прави огромно впечатление, е, че той е композирал специално за музикантите в тези оркестри. Познавал е възможностите им индивидуално и затова е композирал музиката за всеки инструмент конкретно за музиканта, който ще я изпълнява. Никога досега не сме предполагали подобно нещо. Допреди 15 – 20 години тези хора бяха напълно анонимни. Ето защо аз не мога да посоча любимо произведение на Бетовен, но се наслаждавам на моментите, когато си представям как Бетовен си взаимодейства с таланта на всеки един от музикантите в оркестъра. Представете си момента, в който работи с даден музикант за първи път…“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл."У дома си се чувствам само в България, въпреки че пътувам с лекота и аз съм човек, който обича да опознава, бих казала и че имам доста силен приключенски дух". Това сподели пред БНР писателката Виктория Бешлийска. На НВО по БЕЛ седмокласниците са правили преразказ на "Урок по японски" от Виктория Бешлийска В интервю за предаването "Нещо..
" Тръгнахме на фестивал, отидохме на война ". Това коментира пред БНР Димитрина Кюркчиева , водещата на "Арт ефир“, която беше в част от Международния фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел: "Това беше изречението, което казах на колегите веднага, след като се озовахме в бомбоубежището за първи път. Никой не е..
В Плевен започна информационната кампания по проекта "Подобряване качеството на атмосферния въздух“. Ще бъдат обхванати всичките 25 населени места в общината. Целта е хората да разберат и да се включат в процеса на смяната на печките на дърва и въглища с алтернативни способи , за да се преодолее замърсяването на въздуха . Продължава..
Какво означава да посветиш 15 години от живота си на хора с психични разстройства – не в изолация, а в доверие, съвместен труд и човешка грижа? Влизаме зад вратата на едно място, където се изпращат "колети от името на близките“, където беседките и цветята са изградени с участието на обитателите, и където една "благородна лъжа“ може да донесе..
"Нещата отиват в една посока, която е по-скоро военно стратегическа , отколкото санкционно икономическа и това е много жалко. Какво ще стане след седмица, след две, ми е трудно да кажа ". Това каза пред БНР Владимир Чуков , арабист и анализатор, по повод конфликта между Иран и Израел . Мохамед Халаф: Регионалната империя на Иран пада!..
"Когато става дума за нова агенция на пазара и особено в медийното пространство, винаги трябва да бъдем внимателни ". Това заяви пред БНР проф. Светослав Малинов по повод актуалните социологически данни на "Галъп интернешънъл болкан": "Галъп“ е нова агенция, независимо че марката е стара . Това са нови хора, нови собственици, ново..
Сред гостуващите на фестивала автори бе и Теодора Димова . "Тези събития са ценни с това, че правят мостове към българските общност извън България, а те знаем, че са много. Този фестивал, въпреки всички трудности, въпреки недостатъчното финансиране в България успя да спечели авторитет“. Виктория Бешлийска за втори път е гост на..
Националната спортна академия "Васил Левски" ще приема студенти в специалността "Медицинска сестра" за трета поредна година . Интересът към тази..
Продължават сигналите за неприятен мирис и вкус на водата в някои части на София. След покана от "Хоризонт" към РЗИ-София беше получен писмен..
Нямаме сигурност, че ще влезем в еврозоната от 1-ви януари 2026 г. с настоящото правителство, аз подозирам, че може "да се хвърли кърпата" и за тях е..