Изкуствен интелект разчита ранни признаци на сериозни заболявания

Често след множество изследвания болният остава без ясна диагноза. Тогава на помощ идва изкуственият интелект. 

Д-р Еран Толедо е правнук на големия български историк Соломон Розанис. Пред "Хоризонт" той разказва за свой апарат, усъвършенстващ диагностиката.

"Нашата технология е за ранно откриване на ракови и сърдечни заболявания, с помощта на триизмерни модели за рентгенови снимки и изкуствен интелект при разчитането им. Те помагат на рентгенолога да има по-широк поглед над направеното вече изследване и ако трябва, да промени конкретно направление, дадено от интерниста. Например това може да е изследване на сърцето, а на снимката да се виждат други обезпокояващи признаци, като изменения на тъканта на белия или на черния дроб. На дадения етап това създава само някакъв дискомфорт, който пациентът счита, че са болки в сърцето, но ако не им се обърне внимание навреме, може след 2-3 години да се развият като раково заболяване", обяснява д-р Толедо.

Изкуственият интелект с неговите алгоритми проверява състоянието на всички системи, които са изобразени на снимката.

"Апаратът е преминал клинични изследвания в голяма болница и е на път да получи разрешително за производство. На нас ни стана интересно при колко случая се пропуска възможността за ранно диагностициране, а оттам и за запазване на дравето на човека. Оказа се, че дори в малка болница средно двама души на ден не получават ранно предупреждение за започваща болест. Можете да си представите какъв ще е мащабът на превантивното сигнализиране от нашия апарат", изтъква д-р Еран Толедо.

Има диагнози, които са като смъртна присъда. Лекарите смятат, че повече нищо не може да се направи за спасяване на даден орган или дори на даден човек. Невъзможно е само според съществуващите методи на лечение. Теоретично, ако се променят обстоятелствата, нещата не са безнадеждни. Именно лекарите стават „адвокати“ на болния пред инженери, биотехнолози и специалисти, които се занимават с иновации. Оглавяващият биотехнологическа лаборатория д-р Яел Порат споделя подобен казус:

"Човекът минаваше за „безнадежден случай“. Заради исхемична болест не можеше не само да стъпи на крака си, но болките бяха силни дори когато не се движеше. Беше на морфин. Знаеше че го боли, но само лекарите можеха да ни обяснят механизма на болката. Съвместно с тях стигнахме до извода, че трябва да се увеличи броят на белите кръвни телца в кръвта му. Не беше нужно вливане от донор. За секунди от взетата в лаборатория негова собствена кръв извлякохме червените кръвни телца, а плазмата с белите инжектирахме на болното място. И стана чудо. За 6 минути човекът извървя четвърт километър. А раздвижването на крака е много важно при тази болест, защото само така кръвта циркулира и има шансове кракът да бъде спасен."

Правени са опити с подвижна пътека при физиотерапия, но резултатите не са задоволителни.

"При нас се изисква време, за да се види дали лечението работи. Знаехме, че пациентът получава от нашата инжекция редовно и вече сам може да стигне до близката до дома му бакалия. Когато след половин година му се обадихме да разберем дали е добре, той ни предложи сам да дойде при нас. По три пъти на седмица вече  изминавал по километър пеш със спасения си от ампутиране крак. Тъй като нашата методика се отнася за лечение на "безнадеждни" случаи на исхемична болест, смятаме че до две-три години ще е получила всички разрешителни от Световната здравна организация за внедряване", подчертава д-р Порат.