Друг поглед към Стамболов в "Тайният приятел на Каравелова"

Авторът Веселин Тамахкяров е сценарист и режисьор на документални книги. Като свързан с киното човек той обича да разказва истории.

„Тази история е в една епоха 15 години след Освобождението ни. Представете си София тогава – тя е била около 35-40 хиляди души. За да мога да съживя тези герои, защото това ми е били най-важното: да оживеят те, да станат пълнокръвни образи, характерите им да се очертаят, много ми беше важна средата, в която те живеят. Не съм си измислил тези описания на Стара София отпреди 130 години. Прочел съм може би всички спомени за този град – стари, порутени турски къщички, едноетажни, порутени огради, огънати покриви…“, разказа в предаването "Графити по въздуха" Тамахкяров. 

В книгата политическите борби не са на фокус. Историята по-скоро е съсредоточена върху любовта, приятелството, темите за неосъществения творец и фалшивите митове, злоупотребата с власт. В романа основният конфликт е между Стамболов и Петко Каравелов и съпругата му Екатерина. Времевата рамка на романа се затваря до смъртта на Стефан Стамболов. 

„Най-вече съм се опитвал да уплътня тези образи. Ние сме чували много за Петко и Екатерина Каравелови, аз Стамболов, но аз мисля, че няма художествено произведение за този период. За мен беше много важно да ги покажа със средствата на литературата. Литературата има способността най-добре да очертае тези характери и образи.“

Екатерина Каравелова е била сред малцината, които се осмеляват да се опълчат на Стамболов и неговата полицейска машина, отбеляза Тамахкяров, запитан защо е избрал точно тези исторически фигури за основни действащи лица в романа си.

„Мен ме укрепват, че нападам Стамболов в романа. Всъщност моята версия наистина противоречи на изградената обществена представа и днес. Аз разказвам за изпитанията, които са преживели моите главни герои – с болка, с обич, с респект, за силата на духа им и за качествата им“, обясни Веселин Тамахкяров пред БНР.

В историята ни има много случаи на премълчаване на истината, смята той. „И може би романът е единствената, понякога, възможност да се кажат премълчани истини. Защото имаме способността да забравяме.“

Не развенчавам митове, просто вплитам факти във фабулата, уточни Веселин Тамахкяров. „Един от моите герои е ужасно влюбен в Стамболов. Той го защитава с всички аргументи.“

Относно главната женска героиня в романа авторът изтъкна: „Екатерина Каравелова е притежавала особена магнетичност, която е карала дипломати, посланици, журналисти, чуждестранни, да се влюбват в нея. Има неслучайно много разкази за това от спомени на съвременници. Тя е имала някакъв чар, който е завладявал. Много ми се щеше да успея да предам това в разказа.“