Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преподаватели искат задължително обучение по хуманитарни науки в университетите

Връчване на дипломите на студенти по право в Народното събрание
Снимка: БГНЕС

Има разминаване между Министерството на образованието и науката и Сдружението на университетските преподаватели по философия за средствата, чрез които да бъде решен проблема с образованието на студентите по хуманитарни науки.

Представители на просветното министерство смятат, че това е възможно да се изпълни чрез убеждаване на ректорските ръководства в необходимостта от обучение на студентите по хуманитарни и социални науки.

"Като се основавам на своя опит обаче, аз смятам, че по-ефективно средство за постигане на целта е създаването на нарочен подзаконов нормативен документ, който да регламентира обучението по хуманитарни, социални, стопански, правни науки, както и това по чужди езици и спорт", заяви в предаването "Хоризонт до обед" проф. д-р на философските науки Добрин Тодоров, основател на Сдружението на университетските преподаватели по философия в България.

Тодоров смята, че държавата в лицето на МОН ще изпълни дълга си на регулатор в сферата на висшето образование като въведе минимални държавни изисквания, гарантиращи задължителното обучение на всички студенти по общообразователните предмети в образователно квалификационната степен бакалавър и регулираните професии в степента магистър.
Сдружението настоява да се обособи самостоятелен общообразователен сегмент в учебните планове на всички специалности, който да включва 6 модула от дисциплини и да се определят конкретни цели на обучението по всеки от тях. Организацията предлага да се определи минимален хорариум на всеки един модул.

"Предлагаме шестте модула да включват следните групи - първата хуманитарни науки, втората - социални, третата - правни, четвъртата - стопански, петата - чуждоезиково обучение, шестата - физическо възпитание и спорт. Като предлагаме минималният брой учебни часове на първите четири модула да бъде 30, на чуждите езици - 120, физическото възпитание и спорта - 240, както вече е фиксирано в Закона за спорта, където колегите по спорт сепаративно решиха своя проблем и направиха обучението по спорт задължително", допълни проф.  Тодоров. 

Тези часове ще формират 13% от стандартния хорариум на една бакалавърска програма. Според проф. Добрин Тодоров това няма да доведе до натоварване на учебната програма.

"За всяка една от групите са посочени поне по два типа или вида знания или умения, те са традиционни - да кажем за философията и изграждане на широк личен светоглед, развиване на логическото мислене, умение за критическо възприемане, разбиране, изразяване на теории и принципи и така нататък. За социалните науки - изграждане на способност за изразяване на собствено мнение по проблеми от обществен и етичен характер, при правните науки - способност за административно управление на сложни професионални дейности, при икономическите науки - умения за поемане на отговорност при вземане на решения, сложни условия при влиянието на различни взаимодействащи си и трудно предвидими фактори, при чуждоезиковото обучение - изграждане на умения за пълноценно общуване на някои от най-разпространените европейски езици", обясни преподавателят.   

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Свързани новини

Софийският университет „Св. Климент Охридски

Петър Николов: Хуманитарното знание не е на бунището

Ще бъде ли отчетена и спряна дехуманизацията на висшето образование в Стратегията на висшето образование и в Националната карта на висшето образование, които се подготвят след приемането на поправките в Закона за висшето образование? Сдружението..

публикувано на 16.03.20 в 12:25
ВИЖТЕ ОЩЕ

Една четвърт от българското население е засегнато от възли на щитовидната жлеза

Около една четвърт от българското население е засегнато от възли на щитовидната жлеза, като в различните възрасти честотата е различна. Това съобщи проф. д-р Русанка Ковачева председател на Българско сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея по повод..

публикувано на 28.05.25 в 13:11
Природен парк

Отбелязваме Европейския ден на природните паркове

На днешния 28 май отбелязваме Европейския ден на природните паркове . "Витоша на децата" отваря планината за най-малките "Искам да помоля хората да пазят природата на Витоша, защото тя е съвсем близо до София, изключително силно натоварване има..

публикувано на 28.05.25 в 11:33
Таньо Клисуров

Творческа вечер за поета Таньо Клисуров в къща музей "Христо Смирненски" в София

Творческа вечер, посветена на поета Таньо Клисуров, в къща музей "Христо Смирненски" в София организират от Националния литературен музей.  Напусна ни Таньо Клисуров Пред БНР Атанас Капралов , директор на Националния литературен музей, даде..

публикувано на 28.05.25 в 10:14

Българите в Южна Каролина отбелязоха тържествено 24 май

Училището “Патиланско царство” в Мъртъл Бийч, щата Южна Каролина, тържествено отбелязва 24 май и краят на учебната година. Децата участваха в празничен концерт, куклен театър и имаха още много приятни преживявания заедно с родителите си...

публикувано на 25.05.25 в 07:20

Нова техника получава отделението по Нуклеарна медицина в Комплексния онкологичен център в Русе

Напредъкът на технологиите дава възможност за развитие на медицината, а оттам и огромна полза за хората. Всъщност става дума за човешки живот и това е безценният принос на съвременната техника и лекарски знания.  Как ще се развива отделението по..

публикувано на 25.05.25 в 06:11

Над 4 милиона българи ще могат да се тестват в домашни условия за два вида онкологични заболявания

Над 4 милиона българи ще могат да се тестват у дома за два вида онкологични заболявания през следващите шест години. Здравното министерство обяви, че подготвя модерен скрининг за рак на маточната шийка и на дебелото черво, а целта е максимален брой..

публикувано на 25.05.25 в 05:50

Диана Гласнова от Хърватия: Най-голяма полза от еврото имат големите фирми, хората търсят промоциите

Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа.  Това коментира пред БНР журналистът..

публикувано на 21.05.25 в 14:14