Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Преподаватели искат задължително обучение по хуманитарни науки в университетите

Връчване на дипломите на студенти по право в Народното събрание
Снимка: БГНЕС

Има разминаване между Министерството на образованието и науката и Сдружението на университетските преподаватели по философия за средствата, чрез които да бъде решен проблема с образованието на студентите по хуманитарни науки.

Представители на просветното министерство смятат, че това е възможно да се изпълни чрез убеждаване на ректорските ръководства в необходимостта от обучение на студентите по хуманитарни и социални науки.

"Като се основавам на своя опит обаче, аз смятам, че по-ефективно средство за постигане на целта е създаването на нарочен подзаконов нормативен документ, който да регламентира обучението по хуманитарни, социални, стопански, правни науки, както и това по чужди езици и спорт", заяви в предаването "Хоризонт до обед" проф. д-р на философските науки Добрин Тодоров, основател на Сдружението на университетските преподаватели по философия в България.

Тодоров смята, че държавата в лицето на МОН ще изпълни дълга си на регулатор в сферата на висшето образование като въведе минимални държавни изисквания, гарантиращи задължителното обучение на всички студенти по общообразователните предмети в образователно квалификационната степен бакалавър и регулираните професии в степента магистър.
Сдружението настоява да се обособи самостоятелен общообразователен сегмент в учебните планове на всички специалности, който да включва 6 модула от дисциплини и да се определят конкретни цели на обучението по всеки от тях. Организацията предлага да се определи минимален хорариум на всеки един модул.

"Предлагаме шестте модула да включват следните групи - първата хуманитарни науки, втората - социални, третата - правни, четвъртата - стопански, петата - чуждоезиково обучение, шестата - физическо възпитание и спорт. Като предлагаме минималният брой учебни часове на първите четири модула да бъде 30, на чуждите езици - 120, физическото възпитание и спорта - 240, както вече е фиксирано в Закона за спорта, където колегите по спорт сепаративно решиха своя проблем и направиха обучението по спорт задължително", допълни проф.  Тодоров. 

Тези часове ще формират 13% от стандартния хорариум на една бакалавърска програма. Според проф. Добрин Тодоров това няма да доведе до натоварване на учебната програма.

"За всяка една от групите са посочени поне по два типа или вида знания или умения, те са традиционни - да кажем за философията и изграждане на широк личен светоглед, развиване на логическото мислене, умение за критическо възприемане, разбиране, изразяване на теории и принципи и така нататък. За социалните науки - изграждане на способност за изразяване на собствено мнение по проблеми от обществен и етичен характер, при правните науки - способност за административно управление на сложни професионални дейности, при икономическите науки - умения за поемане на отговорност при вземане на решения, сложни условия при влиянието на различни взаимодействащи си и трудно предвидими фактори, при чуждоезиковото обучение - изграждане на умения за пълноценно общуване на някои от най-разпространените европейски езици", обясни преподавателят.   

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Свързани новини

Софийският университет „Св. Климент Охридски

Петър Николов: Хуманитарното знание не е на бунището

Ще бъде ли отчетена и спряна дехуманизацията на висшето образование в Стратегията на висшето образование и в Националната карта на висшето образование, които се подготвят след приемането на поправките в Закона за висшето образование? Сдружението..

публикувано на 16.03.20 в 12:25
ВИЖТЕ ОЩЕ
Светослав Стефанов Попов

Светослав Попов за здраве и баланс чрез нашия микробиот

Дълбоко в нас, невидим и често недооценен, живее свят от трилиони микроорганизми – нашият микробиом . Този миниатюрен космос от бактерии, гъбички и вируси е по-сложен, отколкото можем да си представим и влияе на почти всеки аспект от живота ни – от..

публикувано на 27.11.24 в 14:55

150% ръст на фалшивите сайтове за онлайн пазаруване от октомври насам

Отчетен е 150% ръст на фалшивите сайтове за онлайн пазаруване в световен мащаб от началото на октомври , сочат доклади на различни лидери в киберсигурността.  Данните цитира пред БНР  Обретен Обретенов, отговарящ за информационната сигурност в..

публикувано на 27.11.24 в 06:52

Повече места за паркиране в синята зона във Велико Търново, но с такса вече и в събота

Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в съботните дни . Местата за платено паркиране се управляват от общинското търговско дружество..

публикувано на 24.11.24 в 19:00

Лъчезар Вълев: Румъния винаги е гледала на запад

В Румъния предстои триседмичен изборен маратон – президентски и парламентарни избори. Новината за пълноправното членство на Румъния в Шенген е чудесен предизборен кампаниен подарък за румънския премиер Марчел Чолаку - главно действащо лице..

публикувано на 23.11.24 в 12:13
Радостин Върбанов

Кои са "вратичките" в Закона за движение по пътищата?

На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в..

публикувано на 22.11.24 в 18:30

Технологиите като "глас" на невербалните хора

Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални..

публикувано на 22.11.24 в 12:23

Епохата на Водолея - ера на приятелство и разбирателство, на бум от нови открития

Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и..

публикувано на 22.11.24 в 09:01