Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мариана Милтенова: Селското стопанство също се нуждае от мярката 60:40

Субсидираната заетост е вариант за привличане на завърналите се от чужбина сезонни работници

Снимка: Фейсбук

Селскостопанският сектор също се нуждае от предложената (от правителството - бел.ред.) мярка 60% срещу 40% и ако това се направи, тогава бихме могли да предложим на работниците по-високо заплащане и хората биха дошли да работят. Това обясни пред „Хоризонт” Мариана Милтенова, председател на Националното сдружение на градинарите у нас. На този етап от бранша не са наясно дали са в обхвата на тази мярка, заради поставеното условие за освобождаване на назначени работници. „При нас в по-голямата си част хората работят сезонно, не са целогодишно заети. Няма как да им плащаш на 300 души целогодишно възнаграждение”, коментира тя в предаването "Преди всички".
 

През последните две години секторът изпитва остър недостиг на работна ръка, подчерта Мариана Милтенова. „И миналата година имахме много случаи, в които реколтата остана на полето неприбрана заради липсата на работна ръка. Процесът се задълбочава. Тази година през зимния сезон нашите колеги бяха посетили съседни държави - Албания, Македония, Косово – да търсят работна ръка. Имаха някакви обещания, но при сегашната криза вече всички отказват. Ситуацията е такава, че не биха могли да дойдат.”

Мариана Милтенова очерта два варианта за привличането на завърналите се от чужбина български работници в селското стопанство.

„Или да се повиши себестойността на продукцията, да стане по-скъпа за реализация на пазара, ако ние им увеличим заплащането. Другата възможност е т.нар. субсидирана заетост – да можем да им осигурим такова заплащане, което да представлява интерес за тях и те да работят, не да си седят по домовете и да получават социални помощи.”

Относно тезата, че настоящата криза ще се отрази най-слабо върху селското стопанство Мариана Милтенова посочи, че „зависи колко ще продължи кризата и как ще се възстановява като цяло икономиката на страната”.

Като цяло селското ни стопанство е ориентирано към вътрешния пазар, голяма част от продукцията се реализира на Черноморието и в туристическите курорти и ако няма туризъм, реализацията на продукти ще намалее, прогнозира Милтенова.

„Не е ясно и какви ще бъдат добивите, дали ще имаме достатъчно работници, дали тези хора, които се върнаха от Европа, ще могат да се включат, кога ще могат да се включат в производството.”

Като цяло потреблението е намаляло, предвид това, че има ограничения с излизането на хората в магазините. Общинските пазари на повечето места не работят, фермерските пазари също са затворени. Остава единствено възможността за експорт, която при тези ограничения, транспортни, може да се окаже проблемна”, изтъкна Милтенова.

Цялото интервю е в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Диана Гласнова от Хърватия: Най-голяма полза от еврото имат големите фирми, хората търсят промоциите

Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа.  Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..

публикувано на 21.05.25 в 14:14
Бела Бенова

Бела Бенова - фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа

Бела Бенова е фотограф и  пътешественик по морските фарове на Европа.  Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..

публикувано на 20.05.25 в 13:37
Доц. Михаела Мишева - УНСС

УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти

УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..

публикувано на 18.05.25 в 11:04

София на последно място в международно проучване за безопасно придвижване на деца и подрастващи

София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..

публикувано на 16.05.25 в 11:47

Три съседни страни крият изненадващи съкровища - Сърбия, Румъния и Гърция

Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..

публикувано на 14.05.25 в 06:00
 Кристиян Салай

Бавария е най-популярната дестинация за българските туристи в Германия

Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година?  За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..

публикувано на 13.05.25 в 14:32
Снимката е илюстративна

Защо понякога най-изкушаващата туристическа оферта може да се окаже и най-рисковата?

Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..

публикувано на 13.05.25 в 13:51