Да живееш без документи – историята на Артур Аветисян

Артур Аветисян е на 57. Дошъл от Армения в България на 15 с родителите си. Близо 40 години по–късно Артур е без живи роднини. От 2007-а насам живее при бежанците в общежитие в квартал  „Враждебна“. Тогава българската държава му отнела гражданството със съдебно решение.

Вече 13 години Артур се бори да си върне гражданството. Не иска да се връща в Армения. С три инсулта е.

„Вече забравил съм и арменски. Много трудно. Там няма никой. Всички мои роднини, роднини, близки са в България и са починали. Погребани в България. Те са вече български арменци. Чичо, вуйчо, баба, дядо. Дядо ми даже е участвал за освобождаването на България.”

От 2007-а Артур Аветисян е с отнет документ за самоличност. „Отнет ми е статут, всичко ми е отнето”, споделя мъжът, потърсил „Хоризонт”, за да разкаже своята история, започнала с идването му тук като 15-годишен.

„Животът ми е изтекъл тука, в България. От 14 години нито работа, нито нищо. Без документи. Като изляза от общежитието, не ставам и за работа. Не знам вече как ще бъда жив, дали ще съм жив или не. Аз не мога да взема нито пенсия, нищо нямам.”

Артур Аветисян твърди, че през годините са се опитвали да му дадат грузинско и азербайджанско гражданство. А последното решение - да го направят руски гражданин, е обжалвал…

„И сега ме правят руски гражданин. Аз не съм руски гражданин! Аз съм от Армения! Роден съм в Армения, от Армения идвам в България. Не от Русия. Направо от Армения в България. От град Русе не съм мърдал, въобще не съм ходил никъде. И продължавам да живея в България.”

Без самоличност и гражданство Артур казва, че се чувства „абсолютно като куче”.

„На 25-ти миналия месец бях там, в съда. Да ми отпадне това руско гражданство. И сега не знам. Без гражданин съм по-съгласен, отколкото руско гражданство. Защо трябва да съм руски гражданин? Защо пък да не съм от Танзания? Да ме пратят в Танзания! Аз съм съгласен на Танзания да бъда, отколкото туй… Няма за мен няма достойно да съм руски гражданин.”

Перипетиите на Артур не спират до тук. Междувременно той чупи крак след транспортно произшествие, но не получава застраховката си. Обвинява адвокат за това, че си е присвоил близо 7 хиляди лева от нея.

„Тез пари - изпратено за мене обезщетение. Защото счупен ми е кракът. Даже не е излекуван напълно. И съм инвалид направо. Не мога, трудно се движа. Един адвокат се представил за моя адвокат, абсолютно не знам как е изтеглил. Отишъл в руското консулство. Изкарал някакъв паспорт, руски паспорт. Абе, всичко без моето знание, без моето съгласие. Всичко направил зад гърба ми”, оплаква се мъжът.

За момента не можем да потвърдим тези думи. Но Артур доста детайлно описва ситуацията и споменава името на адвоката, за когото смята, че го измамил, както и името на застрахователната компания.

Артур, който сега е при бежанците във „Враждебна“, се надява друг адвокат да му помогне в тази ситуация. Междувременно не крие, че му помагат приятели в общежитието и от Българския червен кръст. 

„Какво искам ли аз? Да ме оставят на мира. Да не ме тормозят. Да ми дадат документ за самоличност. И както съм бил тука, да остана тука да живея. Къде да върви в Русия? Аз да не съм някое бездомно куче? В Русия какво да правя там? Аз нямам никой там - ни котка, ни мишка! Никога не съм живял в Русия. Какво да правя там - в Русия...”

Спрямо лицето са наложени принудителни административни мерки по Закона за чужденците в Република България, като му е отнет статута на постоянно пребиваващ, посочват пред БНР от дирекция "Миграция" към МВР.

„Същият е заявен за реадмисия във връзка със сключено споразумение за обратно приемане на незаконно пребиваващи граждани между ЕС и Руската федерация”, се казва в писмения отговор до редакцията.

Контактна точка по това споразумение е сектор „Реадмисия” при Главна дирекция „Гранична полиция”.

Артур Аветисян е подал молба до Държавната агенция за бежанците, която е в процес на разглеждане. Съгласно разпоредбите на Закона за убежището и бежанците, наложените принудително-административни мерки не се прилагат до приключване на производството с влязло в сила решение.

„В дирекция „Миграция” няма данни Артур Аветисян да е принуждаван против волята му да бъде признат за гражданин на Руската федерация или да му е предлагано гражданство на друга държава”, се посочва в отговора на запитването от страна на дирекция „Миграция” към МВР.

Повече за съдбата на Артур от първо лице чуйте и в звуковия файл.