Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Питка с мед срещу чумата – как са преборвали болестите в миналото

Най-често лечението е било свързано с прогонване на нечисти сили

Маскарадните игри като част от традиционната обредна култура изразяват характерни вярвания от миналото.
Снимка: БГНЕС

Какви са били причините за появата на болестите според народните вярвания на българите в миналото? Какъв е образът на болестта в традиционната култура и каквоможе да подскаже тя в днешната ситуация?

Болестта според предците ни е била резултат от нарушена социокултурна норма и свръхестествена намеса, казва проф. Албена Георгиева, заместник-директор на Института по етнология и фолклористика към БАН

В миналото хората са си представяли, че болестта е някакъв вид нечистота, някакъв вид нахлуване на отвъдни сили, на зли духове, на нечисти сили. Дори са си ги представяли като определени същества, които имат определен вид. Които влизат в човешкото пространство, пакостят на хората, понякога влизат в самите хора и трябва да бъдат изгонени, отстранени, човекът трябва да бъде пречистен от тях. И най-често лекуването е някакъв вид изгонване, пропъждане, изчистване на човека”, обясни проф. Георгиева в предаването "Хоризонт до обед".

Най-често хората са смятали, че боледуват, когато престъпят някаква забрана и навлязат в нечисто, забранено пространство, поясни изследователката и даде примери с обредни практики, свързани с боледуването.

„Например може да нагазят трапезата на самодивите и те ги „оградисват” – човекът получава някакъв вид парализа, вид наказание за това, че е престъпил забранено пространство, сакрално пространство, което принадлежи на отвъдните сили. Или минат през друг вид нечисто пространство, което се владее от таласъм, където има убити хора, например в гората, непогребани по християнски обичай, къде бродят вампири...Тоест винаги, когато става дума за навлизане в някакво чуждо пространство, прекрачване на някакви граници.”

Съвременните обяснения със стрес не са били познати в миналото, където винаги е ставало дума за излизане от човешкото, "от това, което е обичайно, което е предписано от нормата.”

Снимка: БГНЕСВ текстове, свързани с чумата например, ясно се вижда, че не са били взимани толкова хигиенни мерки, колкото такива да бъде омилостивена или прогонена болестта, а пострадалият – да се лекува, изтъква проф. Албена Георгиева.

„Защото тя се е представяла като стара, грозна жена, но понякога и като хубава млада мома – тя е можела да заема различни образи, включително и като животно. Хората се опитвали да направят така, че болестта да мине по-меко, по-леко или да бъде отпратена в пределите на своето пространство, така че хората да не бъдат засегнати от нея.”

Възрастен мъж например разказвал как баба му от района на Радневско по турско време се борела с чумата, като се опитвала да я прогони с добро. „И решава, че трябва да прогони чумата от селото, но трябва да се действа внимателно, не с лошо. Омесила е питка, намазала я с мед и я занесла на кръстопътя към съседното село, като поканила чумата да си отиде. И тогава наистина чумата си тръгнала.”

Много често се бяга в гората – тоест в неусвоено пространство, което се предполага, че не е заразено. Там хората се крият известно време, след това основават там селища, защото там се оказва чисто място. Много често така се разказва - селото не е било тука, но при чумна епидемия се е преместило.”

В миналото се е прилагал и интересен обред, свързан с представата за кръга – т.нар.заораване на селището, разказа проф. Георгиева. 

„Обикновено се е извършвал в полунощ от двама братя близнаци, които нощем, с орало, в обредно мълчание, съблечени голи изорават бразда с два вола, които също са близнаци - бразда около селото три пъти, трябва да направят пълен кръг. Като се вярва, че този кръг, магически, „нарисуван” около селото, предпазва от влизането на нечисти сили. Много често това се е правело тъкмо при епидемии.”

Още за вярванията в миналото чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Бетани Хюз

Проф. Бетани Хюз: България е много специално място

В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България". Проф. Бетани Хюз е автор на два епизода "Съкровищата на България" от документалната поредица "Съкровищата на света", която се излъчва в 120 държави по света. Хюз е историк, писател, автор на..

публикувано на 28.11.24 в 11:35

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40