"Това означава, че тези вируси от една страна може би имат по-добри механизми да контролират донякъде собствените си грешки - знаете, че хората много се притесняват от възникването на мутации и в същото време обаче тези вируси притежават и повече гени, които пък ги правят по-адаптивни, по-добре приспособими към средата", коментира вирусологът.
Учените много внимателно изследват как вирусът влиза в клетката, как този вирус успява да създаде своето вирусно потомство и да го разпространи.
"Причината е, че вирусите, не само този вирус, вирусите въобще - те са прекрасно адаптирани към клетката, към условията в нея, т.е. веднъж попаднал вирусът вътре в клетката, той успява максимално добре да се възползва от нейните ресурси, максимално добре да се възползва от всичко това, с което клетката разполага за своите собствени цели, за да създаде своето вирусно потомство", отбеляза проф. Александрова.
Когато създаваме лекарства срещу вирусно заболяване, трябва да познаваме неговите слаби места. Реакцията на организма към вируса зависи от здравословното състояние и имунната система на всеки от нас, посочи проф. Радостина Александрова.
"По пътя на логиката бихме могли да допуснем, че тогава, когато хората живеят в една по-благоприятна среда, се очаква те да имат един по-адекватен отговор на една такава подобна атака."
Пътят, по който можем на този етап да преодолеем заразата, е чрез добра хигиена и дезинфекция. Трудно е да се предвиди кога ще бъде пикът на епидемията, каза още Александрова.
"Не бива да се отнасяме към този вирус, към това заболяване към това, което се случва, като към един апокалипсис", апелира специалистът.
"Прави ми впечатление, че една част от хората напълно неглижират проблема, за тях това е, едва ли не, някаква конспирация или нещо незначително, но пък има други хора, които прекалено много се притесняват, истината винаги е някъде по средата. Науката е достатъчно силна, както и медицината днес", изтъкна проф. Радостина Александрова, която съветва да следваме съветите на учените.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..
Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..
Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..
Обществото е заблудено за БДЖ, защото всеки чака частен превозвач да дойде с неговите хубави влакове и да предлага по-добра услуга. На..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
"Обсъжда се желанието на евроатлантическото мнозинство в НС да влезем по най-бързия начин в еврозоната. Скритата инфлация е много по-голяма от..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Дъжд
Облачно
Значителна облачност с дъжд