Започналите на 3 април пожари вече са изгасени.
„Основният въпрос е, че експлозията от 1986-а, дори и да се е случила преди толкова време, има своите последици и днес. Частиците, които са се разпръснали тогава, още са там – в тревата, в дърветата, в почвата. Дори и след толкова време тези частици не са по-малко радиоактивни“, подчертава Олена Мискун и предупреждава, че сега, заради огъня в гората около Чернобил те могат да се разпространят заедно с горещия въздух и пепелта от изгорелите дървета.
„И на практика отново да се случи това, което стана 1986-та година. Количеството радиоактивни частици се вдига с въздуха, ние не знаем къде могат да се установят, къде могат да паднат. Големият проблем е, че територията около атомната електроцентрала в Чернобил не е заразена с радиация равномерно. Има райони с високи нива на радиация, има и такива, където тя е сравнително ниска.“
Така наречената Червена гора е мястото, където след инцидента през 86-а дърветата направо изсъхват след преминаването на радиоактивния облак.
„Това място горя. Властите казват, че е в радиационната зона около Чернобил нивата на радиация са в определените лимити. Това е логично, защото нямаме ново замърсяване с радиоактивен материал от централата. Но украинските власти не желаят да коментират или крият по някаква причина къде всъщност е отишъл този радиоактивен отпадък, тази пепел от горящите огньове. Няма начин да се засече, да се разбере накъде отива пепелта. Къде пада – дали в градини или в райони, където има селско стопанство. Знаете, че радиоактивни частици, вдигнати във въздуха, могат да стигнат до човека и да доведат до сериозни здравословни проблеми“, допълва Олена Мискун.
Тя смята, че единственият начин да разберем какво се случва, е да анализираме сателитните снимки от района. „Да видим каква е посоката на вятъра и да засечем къде ще отидат тези изгорели частици от района на Чернобил. Но всъщност какви дози облъчвания или какво количество се разпростира вече е невъзможно да се каже.“Нашата основна цел е да настояваме пред украинските власти да спрат използването на ядрената енергетика. Ние не се занимаваме специално с Чернобил, уточнява Мискун.
„В момента целта ни е да направим така, че всички ядрени мощности да бъдат разглобени, консервирани или изведени безопасно от експлоатация. Пожарите около Чернобил са също аргумент за вредните последици от ядрената енергетика. Постоянно подчертаваме, че това е опасност, която се може да бъде повторена отново и отново. Не с Чернобил, но с други ядрени централи, затова настояваме за тяхното спиране“, пояснява украинската активистка.
Енергийната зависимост от Русия, когато става въпрос за доставката на горива, прави въпросът за Украйна деликатен.
„В опитите си да бъдем енергийно независими, възлагаме големи надежди на възобновяемите източници. Но този процес никога не е бил лесен. Не знам какво е положението в България, но в Украйна има сериозна опозиция срещу желанието да се затварят ядрени мощности. Опитваме се много сериозно, но има и сериозно ядрено лоби, което се противопоставя на нашите предложения с аргумента, че Украйна зависи на 50% от енергия, произведена в ядрени централи.“
Сега, в пандемична ситуация е още по-трудно да се убедят властите, че подобен преход от ядрена енергия към възобновяеми енергийни източници е необходим, изтъква Олена Мискун.
„След по- малко от две седмици пак ще си спомним за Чернобил (заради годишнината от аварията – бел. ред.). И посланието за отричане на ядрената енергетика звучи по-силно заради тези пожари около централата. Това е и една от поуките, които други ядрени държави могат да вземат от Украйна - че ядрената енергетика е твърде мощна, за да може да я владеем, да се справяме с нея по сигурен начин. Въпреки че ядрената енергетика е изключително сигурен източник на ток, това има много висока цена. Определено не искаме да плащаме подобна цена.“
Цялото интервю чуйте и в звуковия файл.Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..
Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..
За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие. "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..
"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" . Всичко започва през..
Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..
Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..
В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..
Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да издържат на пазара, не са конкурентоспособни . Това каза..
Решението е добро за Албания, не е добро за Северна Македония. В България нямаме основание за потриване на ръце . Това мнение изрази пред БНР..