Едно време беше по-добре. Едно време светът беше прегледен, знаеше се, кой е добрият и кой е лошият. След това дойдоха перестройката, Берлинската стена падна, светът стана глобално село. И от тогава кризите се редят на опашка, коя от коя по-комплексна, по-дифузна и по-абстрактна. От върлуващ ислямизъм до милиони бежанци пред портите на Европа.
А сега? Сега ни застигна криза, която все още никой не може да обясни и не може да предскаже, какво ще дойде след нея. Знаем обаче, или по-скоро предусещаме, че никога повече няма да се върнем към социалния живот, такъв, какъвто го познавахме. Какво прави Covid-19 с обществените структури и социалното неравенство, с което като че ли бяхме свикнали? Весела Владкова разговаря с проф. Щефан Лесених, социолог от Мюнхенския университет.
Какви са последствията от пандемията?
Последствията са в много посоки. Принудително сме блокирани в дома си, което означава, че автоматично отпада общественият живот във всичките му измерения - от срещите с приятели и роднини през общуването с колеги до отнетото право на свободно движение и на протести.
Международният валутен фонд излезе тази седмица с предупреждение, че пандемията Covid-19 ще предизвика сериозни социални брожения. Вие споделяте ли тези опасения, проф. Лесених?
Социалните неравенства ще се изострят. Кризите, в това число и пандемиите, никога не удрят всички хора и държави по един и същи начин. Сега чуваме често да се говори, че всички сме в една лодка и че всички сме равни пред вируса, но това всъщност изобщо не е така. Вероятно рискът да се заразиш е еднакъв за всички, но социалните последствия от инфекцията и от извънредното положение съвсем не са еднакви.
Хората, които имат добри доходи, живеят в големи жилища, имат добро образование и много и разнообразни социални контакти, ще се справят много по-добре отколкото бедните, безработните или самотните възрастни хора.
Има разлика както между отделните държави, така и в самите държави. В бедни държави, където така или иначе има социално напрежение, пандемията ще го изостри. Не вярвам, че ще се стигне до конфликти в Европа, в страните от Европейския съюз. Но трябва да свикнем с мисълта, че в бъдеще ще живеем в още по-голямо социално неравенство.
Финансовата и икономическата криза от преди десетина години, която още мъчи някои държави в Европа, задълбочи социалното неравенство. След сегашната пандемия очевидно ще изпаднем в дълбоки икономически трудности. Те пак ли ще бъдат за сметка на бедните държави, проф. Лесених?
За съжаление опитът от финансовата криза подсказва, че последствията и от тази криза в различните части на ЕС ще бъдат много различни. Можем да очакваме, че държавите с добър кредитен рейтинг ще преодолеят кризата по-добре от държави с голям външен дълг, защото ще могат да теглят кредити за възстановяването на икономиката си при по-добри условия. Това, естествено, ще има значение за социалното равновесие в съответната страна. Убеден съм, че неравенството в рамките на Евросъюза ще се задълбочи.
По какво се различава коронакризата от предишните кризи, през които премина Европа?
Тази криза прилича най-много на климатичната криза, защото опасността и сега е абстрактна, не можеш да я видиш и пипнеш. Това поражда и големия страх у хората. Финансовата и бежанската криза бяха съвсем различни. Те имаха образ, можехме да посочим виновника, той имаше име. Това бяха ненаситните банкери и смуглите млади мъже от Близкия изток.
В коронакризата за сега не можем персонифицираме виновника. Имам усещането, че в момента започва да се оформя неговият облик и това е Китай. Вирусът дойде от Китай и не само американският президент го нарече „китайски вирус“.
Във една Ваша статия правите паралел между испанските колонизатори в Южна и Латинска Америка и днешното икономическо нашествие на Китай. Какво е общото между двете епохи, проф. Лесених?
Днес всички се страхуват от китайското нашествие, като например в Африка, където Пекин се опитва да си осигури природни ресурси и да подчини цели държави. Това поведение не се различава по нищо от европейските колонизатори от 19-ти век.
На всичкото отгоре има паралел и с вируса - европейците са пренесли грипа и шарките в Южна Америка, тогава непознати за местното население и причинили много смърт. А сега новият коронавирус идва от Китай. Така сме устроени хората, че винаги търсим вината в другите. Сега виновен ни е Китай.
Поглеждайки напред във времето след пандемията, Вие настоявате за преосмисляне на начина, по който е устроена икономиката на Запада. И смятате, че не можем да продължим да живеем по същия начин. А как да живеем, проф. Лесених?
Фактът, че сме заплашени все по-често от пандемии, се дължи и на начина, по който сме устроили икономическия си живот. Черпим неблагоразумно природните ресурси, намаляваме биоразнообразието, унищожаваме горите - всичко това води до значително по-тесен контакт между хората и животните, което вече е научно доказано и е опасно за нас, хората.
Най-вероятно няма да настъпи съществена промяна. Едно от обясненията е, че след пандемията европейската икономика ще изпадне в рецесия, а това не е добра предпоставка за промяна. Напротив, ние отново ще се втурнем да си осигурим ръст на брутния вътрешен продукт, а от там и на благоденствието ни. Отново ще форсираме индустрията и вероятно ще го направим дори по-радикално отколкото преди пандемията.
Нашето фиксиране върху икономически ръст, индустриално свръхпроизводство, върху безсмисленото свръхпотребление - това е в основата на проблема. И още нещо - трябва да променим начина, по който се разпределят благата. Говоря за солидарност на богатите с бедните. И аз съвсем не съм единственият социолог, който изповядва тези възгледи. Сегашният ни икономически модел се изчерпа. Докато не го проумеем и променим, ще живеем в кризи, като тази, която ни сполетя сега.
Интервюто можете да чуете от звуковия файл.
Украйна е проявила интерес да придобие цялото оборудване за АЕЦ "Белене", обяви председателят на Агенцията за ядрено регулиране Цанко Бачийски в коментар за вчерашното решение на Киев, с което беше одобрено купуването на двата ядрени реактори от България. Бачийски уточни, че в момента се проверява дали доставените на страната ни парогенератори..
С официална церемония в двореца "Котрочени" в Букурещ румънският президент Клаус Йоханис предаде поста на временно изпълняващия длъжността Илие Боложан, досега председател на Сената. До оттеглянето на Йоханис се стигна, след като крайнодесни партии подеха инициатива за импийчмънт на държавния глава. Мандатът на 65-годишния Йоханис,..
ПП-ДБ ще внесат отново предложението за създаване на комисия, която да разследва дейността на лидера на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски и неговата майка и тяхното влияние в съдебната система и изпълнителната власт. Това съобщи Ивайло Мирчев от ДБ, който коментира и отсъствието на депутати от тяхната парламентарна група. "Следваща седмица ние..
От "Възраждане" се обявиха срещу продажбата на Украйна на двата реактора, предназначени за АЕЦ "Белене". От формацията още вчера са внесли проект на решение за отмяна на продажбата на оборудване, съобщи депутатът Искра Михайлова: "Ние смятаме, че България трябва да разполага с техниката за изграждане на нови ядрени мощности, да направи..
Няма държава, отказала домакинство на сесия на ЮНЕСКО, без сериозна причина , заяви пред БНР археологът проф. Людмил Вагалински. Припомняме, че България беше избрана да бъде домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г. Чуват се обаче предложения за това страната ни да се откаже, което според вицепрезидента..
Нова голяма авария ще остави утре без парно и топла вода жителите на девет столични квартала. От "Топлофикация София" съобщиха, че има повреда на магистрален топлопровод на булевард "Цветан Лазаров" в близост до кръстовището с булевард "Христофор Колумб". Засегнати са живеещите в кварталите "Христо Смирненски", "Гео Милев", "Яворов",..
Общонационалната стачка в Белгия, насрочена за утре, ще доведе до отмяната на полети от София до Брюксел и Шарлероа, както и в обратната посока. Друг полет е отклонен към Нидерландия. Това става ясно от проверка в сайта на двете летища. Отменени са полетите от София до летище "Завентем" утре в 19.40 часа местно време и полетът в обратна..
Дългогодишният творчески тандем маестро Йордан Камджалов и маестра Мая Василева се впускат в ново професионално предизвикателство. Мая Василева..
Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по..
Не поддържам идеята за пълна еманципация за отделяне на европейската отбрана от НАТО по редица причини. Не са най- важни средствата, защото Европа е..