Важно е властта да мисли за сетнините след сегашната криза. От тази криза може да се излезе, когато управляващите в лицето на официалната власт и оперативния кризисен щаб говорят искрено и казват нещата каквито са, а когато нещо не знаят, казват, че не го знаят, подчерта Иво Беров.
„Когато има взаимодействие между двете власти и когато това взаимодействие е на страната на хората, а не на страната на унищожаването на вируса. Защото има един сигурен начин да се унищожи вирус – той е като се унищожат хората, разбирате ли. Вирусът може да остане завинаги, все пак го каза вече Световната здравна организация. Ние може да си живеем с него като с грипа. Това не значи да се затвори една държава, да се затвори едно общество, да се затвори една икономика. Трябва да се мисли какво да се прави. Да се търсят стратегии.“
„Вече има в България две, две поколения и половина, които са минали през социализма, през казармата. Те са свикнали да бъдат навиквани, да им се заповядва, да изпълняват заповеди и може би се чувстват по-сигурни, когато биват хокани и когато им се казва какво да правят. Но всъщност поведението на тези генерали от оперативните щабове е обидно и би трябвало да бъде обидно за хората. Те се отнасят към тях като към деца. Без съпричастие и без съчувствие. Може би така трябва. Може би така действа българското общество. Може би аз принадлежа към някаква тънка прослойка от хора, които не искат да бъдат хокани. Защото тази тънка прослойка изпълнява все пак тези мерки, те са хора почтени и никой няма право да ми се кара“, коментира Беров.
Противно на все по-често срещаната прогноза, че светът след коронавируса няма да бъде същият, Иво Беров смята обратното. Кризите не променят нагласите, посочи той.
„Във всичките кризи, за които съм чел досега – например чумата през 14 век или тази в древна Гърция, всички тези препятствия, войните, каквито искате бедствия, по никакъв начин не са променили човешките нагласи и човешките взаимоотношения. Сега също нищо няма да се промени, поне в тая насока. Тази криза само изостря двете възможности (говоря за България) – едната възможност е да има все пак някаква сплотеност между хората, другата възможност е да се намразим още повече, доколкото в нашето общество имаме тази склонност. Примерно тези, които стриктно спазват правилата да намразят тези, които не ги спазват толкова стриктно. Да се намразят вярващите, които са отишли в църква или малцинствата и, най-вече, има една подмолна омраза, която се проявява от време на време, но която никой не признава – това е непоносимостта към по-възрастните хора.“
Има начини да се отпуши тази зла енергия, която се трупа с всеки изминал ден, убеден е Иво Беров.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Само за четири дни песента "Татко, влюбих се в мъжкар“ , написана от Папи Ханс и изпята от Деси Слава , събра над 121 000 гледания и хиляди коментари. "Буквално последните четири дена не правя нищо друго, освен да следя живота на песента в социалните мрежи и дебата, който вече провокира". Това сподели пред БНР авторът на текста..
Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие . Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката. Красимир Аврамов е изпълнител с..
Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..
Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" . Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..
Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..