Сега нито деца, нито възрастни жужат наоколо в опит да разберат повече за живота на едно от най-енигматичните и полезни същества на планетата. Пчелите обаче са навсякъде в пандемичните времена, незасегнати от ограниченията за хората. Нещо повече, градските пчели дори ни правят повече впечатление наред с пролетните песни на птиците, които чуваме по-отчетливо, изолирани в домовете си. Какво се случва с питомците в Музея на пчелата през последния месец и половина? Петър Вълчовски, чийто делник е свързан както с музея, така и със сдружението „Био Град”, следи състоянието им редовно.
„Пчелите са в много добро състояние. Наоколо има цъфнали череши и круши и те усилено работят. Майката е снесла много яйца, запечатани грижливо в кошерите. Стотици млади пчели ще се родят до дни”, разказва той в предаването "Изотопия".
А отдолу се изграждат пити с восък и мед. Медът обаче още не е готов. Отвъд музея Петър има кошери в подножието на Витоша. И там пчелите са добре. Промяната в природата насред пандемия е повече от осезаема. "Не прелитат самолети, а въздухът е по-чист” - Петър изрича онова, което всички забелязваме.
Пандемичната човешка изолация има положителен ефект и върху развитието на Музея на пчелата. В „Изотопия” първи научихме, че той ще се дигитализира.
„Работим с нашите програмисти усилено по платформата. Камери се слагат, сензори. Особено се радвам, че децата, които са вкъщи, ще могат със специален код да влязат и да видят какво се случва в музея на живо”, обяснява Петър.
От сдружението „Био Град”, което стои зад музея, от миналата година работят по проект, посветен на градските пчели. Целта: със сензорите и камерите да проследят както влиянието на външните условия над пчелите – температурата, запрашеността и влажността на въздуха, околните звуци, но и да следят какво се случва вътре в кошерите. Все пак Петър прави важното уточнение, че градските пчели не са по-различни от останалите.
Имат ли обаче проблеми с имунната им система, причинени от коронавируса?
В края на миналата година пчелата се сдоби със супертитлата „най-важното живо същество на планетата”. От Института Earthwatch стигнаха до заключението на среща на Кралското географско дружество в Лондон. Причината: изследване, според което пчелата е единственото живо същество, което не може да пренася патогени от какъвто и да е вид. Тогава влияят ли на пчелите вирусите, които тормозят хората и другите животни? Петър е убеден, че отговорът на въпроса е: „Не”.
„Вирусите, които пчелите имат, са специфични и засягат главно тях”, пояснява той.
Социалната изолация на хората не се отразява на градските пчели, но друг стар проблем, предизвикан от човека, продължава да ги заплашва – пръскането с пестициди. Именно то отслабва пчелния имунитет и убива жужковците.
„Чувам, че пак се пръска с пестициди в някои райони на България. Имаше снимки във Фейсбук. Ако това е така, е много жалко. В условията на коронапандемията се продължава с пръскането и убиването на пчелите”, тревожи се Петър.
Добрата новина е, че градските пчели са по-скоро опазени от пестицидите. А иначе - в града има много пчели и то в непосредствена близост до нас – по балконите ни и край климатиците на жилищата ни. За да ги откриете, трябва просто да се огледате.
Гурме ли е градският мед? „Тук медът става много добър, тъй като имаме различни видове паша”, уверява Петър.
И понеже градският медец е особено вкусен, а очевидно в момента имаме доста свободно време, спокойно можем да посегнем към градското пчеларство. От „Био Град” ще ни помогнат и готвят обучение. То ще бъде особено полезно за онези, които ще трябва да сменят работата си в тези трудни времена. Ето го и първия съвет за кандидат пчеларите: „Добрият пчелар винаги оставя достатъчно мед за пчелите си, за да изкарат зимния период”.
А иначе - колкото повече кошери, толкова по-добре, защото 80% от растенията по света и 70 на сто от земеделските култури зависят от пчелите. Само една колония е способна да опраши около 300 милиона цветя на ден. Ако няма пчели, няма да има флора, без нея и фауна.
Въпреки това пчелите изчезват с ужасяващо темпо заради всевъзможни човешки дейности, най-вече споменатата употреба на пестициди. Хората, които се грижат за пчелите, са го разбрали много добре. През 2014-а не кой да е, а актьорът Морган Фрийман се захваща с пчеларство в Мисисипи, където живее. Наричат фермата му убежище за пчели. Всичко започва с 26 кошера от Арканзас. Ето какво казва Фрийман за пчелите още през 2016-а пред Лари Кинг:
„Има ужасяващи загуби на пчелни колонии, особено в САЩ. Не знам как е на други места по света, но мащабите на явлението според учените са заплашителни.”
За да даде своя принос към опазването на пчелите, Фрийман засажда някои от любимите им цветя и дървета. Твърди, че никога не слага предпазен костюм, когато навестява жужащите си питомци. Не добива мед, просто се грижи за тях. У нас също има морганфриймановци.
„Те са много и са неизвестни, добри, възрастни пчелари. Има прекрасни хора, които се занимават с това”, категоричен е Петър.
И на начинаещите, и на напредналите той напомня че, „човешката алчност влияе върху пчелите в световен мащаб”.
Ако пък вие искате безкористно да пожужите с градските пчели, чуйте цялото интервю с Петър Вълчовски в звуковия файл.
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..
"Без да се пипат данъци, няма как да се запълни дупката в бюджета. Няма как да се влезе в 3% дефицит, без да се наложат непопулярни мерки "...
Мария Тенева – директор на дирекция ''Сигурност'' в Столична община сподели за БНР: "В момента всички сили на пожарната, на полицията и 3 екипа..
Трябва да си мъж и то издръжлив мъж, условията в тези страни като Йемен не предполагат масирано присъствие на жени , сподели бившият и последен..