93-годишният Манол Вършев: И по време на войната нямаше истерия като сега

93-годишният Манол Вършев е роден е през 1927 г. в бургаското село Момина църква. Когато започва Втората световна война, той е на 12 години.

„Имаше поделения по границата. Настаниха един полк в нашето село. В нас дойдоха 12 войници и в другите къщи имаше. Спокойно беше положението, нямаше такива истерии“, спомня си днес Вършев.

От класа му децата обикаляли жените в селото да ги карат да плетат чорапи. „И направихме колет, от нашия клас. Пратихме на фронта, на войниците. Тогава нас ни разпуснаха, защото изпратиха ранени войници, гимназията я направиха болница. Учителите идваха да ни преподават в къщите към 25-30 дни.“

След войната, в продължение на 35 години - от 1952 до 1987 година, Манол Вършев работи като учител по физика, химия и математика, а по-късно е директор на гимназията в град Средец.

Смята, че в сегашната криза напрежението се създава изкуствено и неминуемо прави паралел с миналото. „Никой не обръщаше внимание тогава на политиката. Който беше стопанин, теглеше, търчеше да си изоре нивите. Всеки беше ангажиран в собствената си работа.“

Журналистиката създава това напрежение сега, убеден е Манол Вършев. 

„Тая обстановка, която е в градовете сега за коронавируса, в селата въобще не й обръщат внимание. Всяка сутрин толко умрели, толко заразени… Не стига за нашите тука, ами и в целия свят – къде умрели. Ами тези хора, те не вярват! Те затуй ходят без маски, затуй нарушават, защото тез, които говорят, стигнаха вече като лъжливото овчарче. И тия истории нашите политици не можаха да ги разберат и да ги прилагат, да ръководят умно народа.“

„Сега се говори за нов световен ред. Смятам, че доверието докато не се върне, народът да повярва на официалната власт, няма да има никакво подобрение“, прогнозира възрасният мъж.

А към по-младите, за които сегашната криза е първата подобна в живота, се обръща с думите на Васко Кръпката: „Няма да е все така".