Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Проф. Доброслав Кюркчиев: Не бих препоръчал на никого социална изолация

По последни данни страдащите от автоимунни заболявания не са сред рисковите за Covid-19 групи

Проф. Доброслав Кюркчиев
Снимка: Личен архив

„По принцип коронавирусите изсъхват на пряка слънчева светлина и високи температури. Така че повишаването на температурите най-малко ще забави най-вероятно разпространението на инфекцията. Това, което аз бих посъветвал: мерки с повишено внимание да взимат уязвимите контингенти – възрастните хора с хронични заболявания, за които тази инфекция може да бъде фатална. Лично аз не бих препоръчал на никого социална изолация. Този термин отвращава. Поголовното му използване и налагането му като норма е нещо, което не приемам.“ Този коментар направи пред "Хоризонт" проф. Доброслав Кюркчиев - началник на Лабораторията по клинична имунология в столичната болница „Св. Иван Рилски".  Последните изследвания сочат, че пациентите с автоимунни заболявания не са сред рисковите групи за заразяване с коронавирус, заяви проф. Кюркчиев.
Неконтролируемото използване на имуностимуланти без консултация с лекар може да бъде опасно, предупреждава д-р Кюркчиев. 

"За имунитета е важно да е регулиран, а не дисрегулиран. Не може да се мисли еднопосочно, че като си подсилваме имунитета, всичко ще е добре. Това е много тънка система, много добре регулирана система и изкуственото й тласкане в една или друга посока може да бъде доста опасно. Лично аз смятам, че взимането на имуностимуланти с концепцията - аз ще си подсиля имунитета и няма да боледувам, без това да е консултирано с лекар за определени показания, е нещо много рисково и нещо много нередно."

В началото на май бе отбелязан Световният ден за борба с болестта на Бехтерев. В България от това автоимунно заболяване са засегнати около 30 000 души. В късната си фаза болестта води до сериозни гръбначни изкривявания и инвалидизиране. С наличната съвременна терапия обаче тези последици могат да се забавят с десетилетия, дори и да бъдат избегнати. 

Страната ни е сред първите 14 страни в света, въвели нов, революционен подход в изследването на автоимунните заболявания, а лабораторията на проф. Доброслав Кюркчиев използва най-съвременната методика за изследване на автоимунните заболявания.  

Диагностиката на болестта на Бехтерев е до голяма степен диагностика на изключване, поясни в интервю за „Хоризонт“ проф. Кюркчиев. „Когато хората чуят болки в ставите, всичко това го свързват с думата артрит. Истината е, че артритите са много видове. Нашата роля като имунолози е да установим за какъв вид ставно засягане става дума, тоест първоначално ние трябва да отхвърлим доста други възможности.“

При болестта на Бехтерев променен имунологичен показател се открива при 95 на сто от пациентите. Той е много важен, защото е свързан с начина на образуване на автоимунната атака срещу собствените структури – гръбнака, големите стави, сухожилията, очите, а понякога и сърцето, посочи имунологът.

Диагностицирането на това заболяване се прави не толкова чрез имунологични методи, то е в сферата на ревматолозите, имунолозите имат само помощна роля, уточни Доброслав Кюркчиев.

До голяма степен склонността към това заболяване е генетично обусловена. Скрининг няма поради факта, че горе-долу около половин процент от популяцията е засегната от него, то не е от най-честите, допълни специалистът.

„Първоначално картинката може да е много неспецифична, но класиката са болки в големите стави – в кръста, в гърба, в тазобедрените стави, също така очни прояви – очите се засягат понякога. Това е едно от автоимунните заболявания, които се свързват предимно с мъжкия пол. Това не означава, че жените не боледуват.“

При наличие на симптоми като гореизброените хората трябва да се обърнат най-напред към ортопед и ревматолог, съветва проф. Кюркчиев.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътуване назад във времето с първа спирка - Военната академия "Георги Раковски"

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..

публикувано на 26.11.25 в 15:09
Полина Карастоянова

Поли Карастоянова: 2026-а година ще бъде по-добра за българския туризъм

2025-а година е определена като най-успешната  след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..

публикувано на 25.11.25 в 13:42
Мартин Димитров

Мартин Димитров: Сегашното управление става опасно за финансовата система

"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..

публикувано на 25.11.25 в 09:16
Хранителна банка в САЩ

Кърт Шулц за бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас

За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..

публикувано на 24.11.25 в 15:46

ИИ и туристическите платформи - кое е новото и кое е "забравеното старо"?

Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка.  Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..

публикувано на 24.11.25 в 14:44

Дигитален туризъм и нови професии на изкуствения интелект в сферата

Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..

публикувано на 23.11.25 в 11:53
с. Баните, община Баните

Старата минерална баня в Баните ще стане музей на балнеологията

Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..

публикувано на 23.11.25 в 07:45