От години пациентските организации и лекарите се борят кисолородолечението в домашни условия за пациенти с белодробни болести да се заплаща от държавата. След десетки кръгли маси по темата резултат и до днес няма.
От пациентската организация "Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония" сигнализираха, че от 1 юни тази година НЗОК трябваше да започне да заплаща кислородните апарати за домашна употреба за белодробно болните пациенти с хронична дихателна недостатъчност. Това все още не е факт.
Станимир Тодоров от Бургас е на 56 години, работи като охранител, от години е с фиброза на белите дробове и ползва кислороден апарат. Всичко започнало със задъхване. След като му препоръчали да си вземе кислороден концентратор за домашна употреба, неговият работодател му го закупил. „Аз имах и високо кръвно. Нормализира ми се кръвното. Този апарат насища кръвта с кислород и се чувствам добре, след като го използвам“, разказа той пред „Хоризонт“. Категоричен е, че преносимият апарат пък би те направил по-мобилен и не толкова зависим.
От НЗОК съобщиха за БНР, че кислородолечението в домашни условия все още не се покрива от Касата, защото чакат Експертният съвет по белодробни болести да даде критериите, по които на пациентите ще се отпускат кислородни концентратори.
„В момента все още продължава процедурата по разписване на правилата от специализираната експертна комисия. Доколкото си спомням, преди близо две години същата тази година писа отново тези правила. И ми е странно, че се връщаме в абсолютно изходна позиция, а много от пациентите имат нужда от тези апарати“, коментира в предаването „Хоризонт до обед“ Наталия Маева, председател на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония.
Крайно време е българската здравна система да се погрижи за пациентите с дихателна недостатъчност, категорична е Маева. Всички пациенти, страдащи от редки заболявания на дихателната система, в един момент от живота си стигат до използването на кислородни концентратори по медицинско предписание, уточни тя.
В развитите страни, когато се установи, че пациентът е вече в такова състояние, той получава два апарата: стационарен - за домашна употреба и портативен, с който може да продължи да бъде активен.
„Българските пациенти за жалост остават изолирани. За да могат да живеят, те са „вързани“ към апарата за домашна употреба. Този апарат тежи 20 кг“, поясни Наталия Маева. Според нея употребата на портативни апарати е свързана и с по-дългото оставане на такива пациенти на пазара на труда.
Недоумение защо апаратите все още не се покриват от Здравната каса изрази пред БНР и д-р Александър Симидчиев, пулмолог в МВР Болница. Много дълги години се чака този процес, подчерта той. За определена група пациенти това е единственото, което може да им удължи живота, допълни специалистът. Кислородолечението е животоспасяваща терапия за пациентите с хронична обструктивна белодобна болест и за очакващите белодробна трансплантация. „Така че това е нещо, което е задължително да го имаме в здравната система. То е толкова неотложно, колкото и всички останали видове интервенции, които удължават живота“, отбеляза Симидчиев.
До този момент българските пациенти сами си закупуват апаратите. Цените на стационарните апарати са между 1 800 и 2 500 лева, при преносимите - между 5 и 7 хиляди лева. Обичайно пациентите с напреднал стадий на белодробно заболяване са пенсионери, допълни Наталия Маева. „Постоянно нашето сдружение организира дарителски кампании и считам, че не е редно обикновеният българин, отрупан с всякакви разходи, да мисли да отделя по 10, по 20 лева, за да помогне на някой нуждаещ се.“
При апаратите за стационално домашно кислородолечение има и корупционен елемент, твърди Наталия Маева. Някои лекари издавали рецепти с логата на съответните фирми, които предлагат такива апарати, обясни тя.
Има политическа воля кислородотерапията да се поеме от Здравната каса, категорична е доц. Диана Петкова, член на Националния експертен борд по белодробни болести и заместник- председател на Българското дружество по белодробни болести. По думите й ние сме единствената страна в Европа, в която пациентите, които се нуждаят от такова лечение, нямат достъп до него, безплатно или частично реимбурсирано да получават кислород в домашни условия, изтъква Петкова. Според нея датата 1 юни не бива да бъде фиксирана като „случило ли се е това или не се е случило, а като една дата, която показва, че има изминат път“, който скоро може би ще се увенчае с успех за пациентите. "Има воля на институциите, има работа на експертите и е въпрос на време - надявам се да е в рамките на тази календарна година, когато всичко ще се случи."
С глоба от 2000 до 5000 лева ще бъдат наказвани родители или настойници, които не придружават детето си в заведение за хранене или развлечения след определените в закона вечерни часове. Тази промяна в Закона за закрила на детето се предлага от временната парламентарна комисия като мярка срещу употребата и разпространението на райски газ...
Премиерът Росен Желязков заяви, че проблемът с безводието в някои части на страната се дължи както на климатични фактори, така и на лошо управление на водния ресурс, лошо планиране и лоша комуникация на отговорните институции. Желязков каза това в началото на първото заседание на Националния борд по водите, създаден в изпълнение на решението на..
Част от училищата вече са взели решение за по-късно започване на учебния ден. Това съобщи пред БНР министърът на образованието Красимир Вълчев. "Аз призовах училищата да разговарят с родителите и с педагогическия колектив дали е възможно по-късно да се започва. Но не мога да наредя това. Основна предпоставка е да не са на две смени...
На тържествена церемония вчера Министерството на образованието и науката отличи близо 150 зрелостници с наградата "Национална диплома" за отличен успех 6.00 по всички учебни предмети от дипломата за средно образование, от матурите и други успешни национални или международни състезания. Младежите получиха своите дипломи от министър-председателя..
През юли Народното събрание прие промени в Наказателния кодекс за подобряване на закрилата на животните. Измененията бяха определени като историческа победа от защитници на правата на животните и дойдоха след масови протести в цялата страна против насилието над четириноги. Демонстрациите бяха породени от задържането през март на Габриела Сашова..
"Ще накараме институциите да работят. Всеки заслужава да има процес, който да му осигури истината". Това заяви пред БНР адвокат Методи Лалов, който пое защитата на непълнолетен участник в побоя, при който пострада старши комисар Николай Кожухаров, ръководител на Областната дирекция на МВР в Русе. Повдигат обвинения на задържаните за..
Русия и тероризмът остават най-директните и дългосрочни заплахи. Това е посочила Радмила Шекеринска по време на втория ден от посещението си в България. Свързаността между страните в Югоизточна Европа е и фактор на колективната сигурност на НАТО в региона. Това е казал президентът Румен Радев на срещата си номинираният от РСМ зам.-генерален..
"Честит празник на всички, които обичат София. Аз съм от хората, които много обичат София. Трябва да обичаме града си" . Така певицата Богдана..
Управлението на водите в България страда от дефицит на експертиза. Това заяви пред БНР кметът на град Троян и зам.-председател на Националното..
Има скандални различия между цените, обявени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) и крайните цени за потребителите...