Работна група ще гледа предложените промени в клавиатурата на кирилица

Инициативата, която настоява за промени в стандарта за клавиатурата на кирилица, вече има депозирана документация в Българския институт за стандартизация. Организаторите на инициативата се мотивират с необходимостта от промени, които да осъвременят сегашните норми, датиращи от 1978 година. Казусът с клавиатурата на кирилица вече е разпределен към два технически съвета, които координират работата на различните комитети в Института за стандартизация.

„Предложението беше малко изопачено и повече се възприе като опит да се премахнат двете руски букви. Всъщност те не се премахват, идеята беше да се преместят и да се добавят много други букви. Това според мен е добро. Компютърните специалисти казват, че всеки може да си направи каквато клавиатура иска, но компютърните специалисти са малко. Повечето хора не са компютърни специалисти и за тях би било удобно тези букви (например от стария правопис преди 1945 година и други символи – бел. ред.) да са си готови върху клавиатурата“, коментира Червенков в предаването "Хоризонт до обед".

Предложението е чисто техническо, не могат да се преследват политически цели през една клавиатура, категоричен е Червенков, според когото е необходимо предложението да се обсъди без политически страсти и позоваване на исторически факти, защото „най-близката си история я интерпретираме всеки както си иска“.

Подредбата на буквите, цифрите и знаците се ръководи от основното правило да бъде ергономична, изтъкна Ивелин Буров. 

„Основното изискване за тази подредба е тя да бъде ергономична. Като пишем на клавиатурата, да не се натоварват равномерно всички пръсти. Неслучайно буквите, които се използват най-малко, те са в двата края на клавиатурата, а тези, които се използват най-много – в средата.“

Работната група следва да приеме с консенсус окончателния проект, който ще изготви. „Общото съгласие се постига при липса на настоятелно поддържани възражения по съществени въпроси“, обясни механизма Буров. За разлика от законодателните актове, където едно мнозинство налага волята си, при стандартите като доброволни споразумения трябва да има общо съгласие.

Аргументът, че стандартът е стар, според Ивелин Буров не е сериозен. Има и още по-стар стандарт: за размерите на хартията за писане например – познатите ни формати А1, А2, А3, А4 и А5 – той не е променян повече от 100 години. При този стандарт няма необходимост от промяна, отбеляза Буров. В други случаи поради бързото развитие на технологиите промените в стандартите се случват в много кратки срокове.

Има правило в стандартизацията на всеки пет години да се прави преглед на стандартите, но в някои области стандартът се променя още преди да е изтекъл този срок, допълни Ивелин Буров.

За детайли по темата чуйте двата звукови файла.