Изкуството да се извиниш - делата говорят повече от думите

Търсен специалист от университета в японския град Кобе получава много добра оферта за нова работа. Прибира се вкъщи и... се извинява на съпругата си. Историята не е измислена, а реална случка от живота на Йоске Оцибо, преподавател в Департамента по психология. От години изучава емоциите, които всеки човек изпитва, и действията му, когато се извинява.

„Обикновено, ако просто кажем: „Съжалявам”, извинението ни се приема и този, който се е почувствал засегнат, ни прощава. Понякога обаче думите не са достатъчни. Проучванията ми показват, че заедно със „съжалявам” и „извинявам се”, трябва да платим и някаква цена, разбира се, не задължително в материален план. Това може и да ни помогне да получим прошка”, обяснява Оцибо в предаването „Изотопия”.

А кога е последният път, когато той лично е поднесъл извинението си? Именно когато се извинил на жена си, въпреки че ѝ поднесъл добра новина.

„Ако приема новата работа, заедно със семейството ми трябва да се преместим в друга префектура на Япония. Още преди да ѝ кажа, знаех, че тя не иска да се местим. Затова, когато я информирах за полученото предложение, ѝ се извиних. Все още не сме решили как да постъпим. Обсъждаме възможностите”, обяснява Оцибо.

Принуда или осъзнатост?

В Хаваи Ейми Хъбард също се занимава с психология на извинението. „Хората не се опитват да предприемат действия, за да поправят щетите във връзката си, ако става дума за семейни отношения като майка и дъщеря, брат и сестра и други. В същото време, когато говорим за романтична връзка, те много по-интензивно се опитват да потърсят прошка от партньора си и да възстановят доверието му. В романтичните връзки има и по-голямо очакване за извинение, ако партньорът е постъпил лошо и е наранил другия”, коментира Хъбард.

Въпреки че в семейната среда динамиката на извинението е различна от тази в романтичната връзка, именно в първите години от живота си човек научава какво е извинение и вина, която трябва да признаем.

„В повечето случаи родителите карат децата си да се извиняват помежду си. Спомням си как ми казваха: „Трябва да се извиниш на сестра си, защото направи това”. Тогава просто казвах „съжалявам”, но с тон, който показваше, че не е вярно. Родителите ми настояваха да повторя извинението си по различен начин, от който да се разбира, че наистина изпитвам съжаление и вина за стореното”, разказва американският психолог. И обяснява: тогава детето осъзнава постъпката и защо тя е наранила някого. Това е моментът, в който то се запознава с чувството на тревожност заради грешна постъпка и вината, а оттам и с правилното решение – предприемането на стъпки, за да поправи стореното.

Наученото в семейната среда е основата, върху която човек изгражда отношението си към признаването на вината, извинението и прошката, категорична е Хъбард. „В някои семейства е достатъчно да кажеш: „Извинявай, ще ми простиш ли?”, но в други виновният е каран да направи още един жест – например прегръдка. Това е нещо като семеен ритуал за извинение. Посланието е, че каквото и да се е случило, ще продължим да бъдем семейство и трябва да преминем през проблема”.

От извинение към прошка

Йоске Оцибо определя наранения човек, който не е получил извинение, като „жертва”. Изследванията на японския учен, които обхващат теренна работа в Чили, Китай, Индонезия, Япония, Нидерландия, Южна Корея и Съединените щати, показват, че ако извинението е придружено с подарък или допълнителен жест, то със сигурност е по-добре прието.

„Възможно е заедно с извинението да предложим да поправим нанесената от нас щета, независимо какво ще ни струва. Понякога може да направим малък извинителен подарък на "жертвата" си. Дори не е задължително той или тя да имат изгода. Много хубав жест е, ако отменим изключително важна среща за нас и останем при любим човек, когото сме засегнали. Жестът говори повече, защото той или тя ще осъзнаят, че за нас връзката с него или нея е много по-важна”, съветва японецът.

Според него колкото е по-голяма вредата, толкова по-сериозно трябва да е извинението: „Представете си, че си направите майтап с приятел, но той се засяга от казаното. В същото време много добре знае, че не е лично отношение и сте искали да се пошегувате. В този случай едно „извинявай” ще е напълно достатъчно. Ако обаче обидата е много сериозна, ще трябва да добавите и жест, с който да се извините. Наистина зависи от това колко дълбоко сме засегнали човека”.

„Когато извинението е истинско, осъзнато и подплатено с емоции, тогава нараненият човек престава да изпитва обида. Просто гневът и яростта избледняват пред чувството, че извинението е получено. Именно това е моментът на прошката. Честно казано, това е доста разумно поведение, защото всички ние усещаме и знаем какво означава истинското извинение”, коментира Ейми Хъбард.

Освен емоционално измерение, прошката е и възстановеното доверие между хората, допълва тя и ни дава пример: „Изследвания в медицинската сфера показват, че доверието между лекар и пациент се възстановява, ако лекарят се извини за допусната грешка. Връзката между двамата продължава да съществува на ниво доверие след извинението на медика, независимо че именно заради неговата грешка се е наложило пациентът да бъде приет в болница“.