За малката, но отбрана лешоядска общност в България и новите ѝ членове

Допреди две седмици това бе единственото гнездо на египетски лешояди в света, което се наблюдава постоянно, докато птиците са в него. Подобно наблюдение вече има и на гнездо в Израел. В гнездото край Провадия първото бебе се появи на бял свят в началото на седмицата, а в четвъртък следобед се пропука и второто яйце.

За емоциите, които поколението предизвика, за грижите за него и за живота на египетските лешояди, обвити в мистерия от древността до днес, разказва Елица Иванова от Българското дружество за защита на птиците, която толкова обича всякакви пернати, че си е татуирала бързолети:

„За нас е голям стрес – това са птици, които гледаме толкова години и вече познаваме като поведение. Нормално е за хората, които се занимават с тях, да изпитват тръпка, да следят излюпването – дали всичко ще е наред и дали ще са добре.”

Все още е твърде рано да се каже дали бебетата са момичета или момчета или пък момче и момиче. Засега си нямат и имена:

„Кръщаваме птиците или на хора, които са се грижили и се грижат за тях, на вдъхновяващи за нас личности, или на места. Решили сме в този случай да започнем кампания, в която хората да дават имена на лешоядите. Все още обаче се въздържаме, тъй като първо искаме да видим, че са здрави и че вече всичко е наред. Нещата да се успокоят и тогава вече имената ще излязат.“

Освен че в бъдеще бихте могли да сте кръстници на лешоядче, можете да се погрижите за лешоядското кралско войнство и по друг начин:

„Имаме кампания по време на най-чувствителния момент за птиците, а именно тяхното разлитане. Те доста бързо напредват в растежа си, след като се излюпят, и когато започнат да летят, е моментът, в който все още са неуверени. Търсим нашите охранители на гнезда, които да се занимават с това постоянно в светлата част на деня. Те трябва да гледат гнездото, да наблюдават поведението на младите птици в него, така че ако се случи инцидент, да могат веднага да реагират и да спасим птицата. Това се е случвало – благодарение на охраната сме успявали да спасим млади птици, които не са имали много успешен първи полет. Така че тази дейност е изключително ценна. Който има желание да отдели две седмици от времето си в началото на август, е добре дошъл в Маджарово. Всеки сам отговаря за конкретно гнездо. Изключително интересно е и много откъсващо от цивилизацията. Това е и отговорна задача. Един от проблемите, с който с сблъскахме през 2012-а година и засегна точно тази двойка, която наблюдаваме с камера, е, че гнездото, в което живееха, беше обрано от британски гражданин. Той успя да стигне до гнездото и да вземе яйцата. В света има такова хоби - на колекционери на яйца. Не е широкоразпространено, но явно във Великобритания го има. След като това се случи, двойката се премести в настоящото гнездо, което отново е в ниша на скален манастир.“

В гнездото на мама и татко

„Малкото, което се излюпва, на първо място трябва да е на много топло и меко. Нашите лешояди обожават овча вълна. За тях тя е много важен материал за гнездото. Когато идват обратно в България, първото нещо, което правят, е да реновират гнездото си. За това се грижи основно мъжкият, а женската подрежда, оправя декора и започва с подготовката за снасянето на яйцата. След като се излюпят, по време на инкубацията на яйцата, за тях се грижат и двамата родители – те се сменят. Лешоядите са пример, специално египетският, защото мъжката и женската страна се грижат еднакво за своето потомство. Те са наистина грижовни родители. Когато малкото се появи на бял свят, започва носенето на храна. Двамата се грижат за това и си помагат взаимно – взаимнозаменяеми са.“

От Дружеството за защита на птиците организират и т. нар. "лешоядски ресторанти":

„Това са площадките ни за подхранване, с които осигуряваме безопасна храна за лешоядите. Те са санитарите на природата. Нямат проблем с трупове на животни, немогли да се справят с дадено заболяване, най-вече с инфекциозни заболявания. Имат проблем с медицинските продукти, с които третираме тези животни. Площадките са именно за това – да пазят нашите лешояди от животни, които са били третирани с ветеринарномедицински продукти, които се оказват отровни за лешоядите. Такъв е примерът с диклофенака – противовъзпалително, което и хората ползват много често при болки в кръста. Оказва се, че той е огромен проблем за лешоядите. Той стана причина за погубването на над 90 процента от популацията на лешоядите в Индия. Това създаде огромни проблеми, защото отново се появиха чумата и някои инфекциозни заболявания. Има разлика с наземните хищници – вълци, кучета, чакали и лисици, които също биха могли да се хранят от трупове, но бидейки наземни, се разхождат. UV лъчите от слънцето няма как да дезинфекцират тяхната козина, глава и т. н. Благодарение на това, че лешоядите могат да летят, UV лъчите помагат за дезинфекцията на тяхното тяло. По този начин те успяват да ограничат заразите. Затова са толкова важни в екосистемите. Те не са просто санитари, а са изключително специфични в обезвреждането на трупове.”

Различните лешояди ядат различни части от труповете:

„Египетските имат тънък клюн и чоплят дребните остатъци от мускулите и вътрешностите. Брадатият лешояд, който за съжаление у нас е изчезнал вид, обожава да яде кости. Черният лешояд яде мускулите, белоглавият лешояд започва – разтваря трупа. Всеки един от тях има определена функция за изчезването на труп от заразено животно.”

И ако менюто не ви се нрави, то поне ще ви впечатлим с факта, че египетските лешояди са едни от малкото птици, които си служат с инструменти. Умна работа!

„Има и видеокадри, и фотокадри, които показват как лешояд хваща камък и започва да чупи яйца на щраус – те са питателни и богати на протеини. Той е един от видовете, които използват инструменти. Също така се гримират. Учените все още не могат да разберат на какво се дължи това. Обичат да поставят почва по перата си и изглеждат по различен начин. Това се нарича „гримиране”. Наблюдава се спорадично. Никой не знае дали е поведенческа реакция, дали е заради обезпаразитяване на перата или пък нещо друго. Съществуват само хипотези”, разказва Елица.

Египетските лешояди са единствените, които мигрират. Имат гнезда в Европа и зимовища в Африка.

„Изключително отдадени са да достигнат до земята си за размножаване и след това за зимуване. Аз съм изключително впечатлена от жаждата им за миграция. Тя е невероятна. Изминават 4000 км на един дъх. Имаме кампания, в която се сравнява усилието на египетски лешояд с усилието на лекоатлет, който трябва да измине маратон. Изключително впечатляващо е да видиш как едно малко пиленце, което се излюпва през юни, тръгва септември и стига.”

Пиленцата и родителите, които тръгват от България, стигат до Етиопия, Нигер и Нигерия. Навсякъде обаче да се лешояд не е лесно.

„В Европа има един тип заплахи за лешоядите. Специално за Балканския полуостров най-големият проблем са отровите. Безконтролното използване на всякакви препарати наистина е огромен проблем за дивата природа, а и за хората. В Африка проблемите, с които те се срещат, са необезопасените стълбове, които буквално изпържват хиляди птици, не само лешояди. Работим за мониторинг на тези стълбове – кои са най-опасните райони в съответните държави, както и за тяхното обезопасяване.”

Електропреносната мрежа може да бъде смъртоносна за египетските лешояди не само в Африка, но и по целия миграционен път.

„Преди около месец наш лешояд на име Поля – изключително доминантна птица, за която беше ясно, че ще бъде абсолютен борец, успя да мигрира в Африка. Там младите скитат една-две години и чак тогава се връщат обратно. На път за насам, в близост до България – в Турция, каца на един стълб и бива погубена. Наистина много вярвахме в нея. Това за нас е огромна загуба. Освен че сме били свидетели как тя расте, за вида е загуба, защото е нелепа смърт.”

В Африка пък заплахите са други, но нелепата смърт отново е причинена от човека.

„Използването на лешоядите във вуду или т. нар. традиционна медицина, защото не мога да си представя като биолог и като човек, че пушенето на мозък от лешояд ще ти помогне да се излекуваш от рак или да видиш бъдещето. Това са изключително мистични птици – познати са от древността, това е първата птица, защитена от фараоните, защото лешоядите са се грижили за чистотата в градовете. За африканската култура те са и връзката между живота и смъртта. Носят своята мъдрост, от смъртта раждат живот. Всички тези метафори водят и до използването им за какви ли не цели. Нашата работа е да говорим с духовните водачи на различните племена за замяна на използването на египетския лешояд, защото те самите виждат, че вече няма птици, няма с какво да виждат бъдещето. За съжаление, вуду става мейнстрийм в Африка. Хората, които искат да разберат числата от тотото или залаганията за футболен мач, купуват птици и отиват при шамани. Работим, за да могат самите шамани да ни помагат да запазим вида. Тези практики се наблюдават в Нигер и Нигерия. Колегите по места правят срещи с шамани и започваме да търсим растителни алтернативи на досегашните практики с египетски лешояди, за да спре търсенето. А и те - като диви животни - също носят зарази. В Африка също има нелегални пазари както в Китай”, обяснява Елица.

Всяко усилие на всеки континент е жизненоважно за малкото останали застрашени египетски лешояди.

„Въпреки, че в момента в България са 27, на Балканите сме центърът за египетските лешояди. Тази година добрата новина е, че имаме със сигурност една нова двойка, две скитащи птици и една нова територия. Тя всъщност е добре забравена стара – Мадара. В нея отново се завръщат египетски лешояди”, казва ни Елица и ни изпраща с надеждата, че скоро ще може отново да сподели добри новини за египетските лешояди. Чакаме ги с нетърпение.