Проект на Стратегия за развитие на висшето образование през следващите 10 години е публикуван за обществено обсъждане.
„Акцентите в тази стратегия са естествено продължение на акцентите в миналата стратегия – 2014-2020 г. , на промените, които бяха направени през последните години“, каза пред БНР зам.-министърът на образованието Петър Николов.
Разделянето на университетите на изследователски и преподавателски ще стане по критерий на науката, която прави даден университет, допълни той.
„Често в България висшето образование е критикувано за това, че има голям брой университет. За нас това не е вярно! Големият проблем е по-скоро, че висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри… Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда. Опитваме да пренасочим нещата натам“.
„В страната има оформени два типа висши училища - големи университети, които предлагат широко ветрилото от специалности, но и в тях се прави голяма наука и „просто ги има на научната карта на Европа“, както и „по-малки висши училища, на които понякога гледаме с пренебрежение, но които са много важни за даден регион, дадена област и за бизнеса там. Те нямат високи научни постижения, но имат изключителни постижения от социално-политическа гледна точка“, допълни той:
„Идеята е, че не можем от всички да искаме едно и също. От едните трябва да искаме правене на висока наука, свързаност със световната наука, върхови научни постижения, естествено и преподавателски. От другите е достатъчно да искаме да бъдат едни много добри висши училища, в които студентите да получат знания и да могат бързо да се реализират."
Ректорът на УНСС е професор Димитър Димитров коментира че идеята на новата стратегия е да намали напрежението в системата, но изтъкна, че
все още няма ясни критерии за изследователските университети:
„В момента нямаме такъв изследователски университет, не се ясни критериите и аз съм скептичен, че би могло това да се получи - едни университети да бъдат само преподавателски, а други да бъдат само изследователски. Идеята на университета е да съчетава обучението и изследванията и министерството би могло да направи това чрез формирането на субсидията по такъв начин, че да плаща и за обучение, и за научни изследвания в един университет. Иначе самата логика на научните изследвания е такава, че много малко хора от студентите ще се занимават с научни изследвания; университетът ще се фокусира върху научните изследвания, за които ще получава финансиране и тогава се доближаваме до изследователски институт от формата на БАН“.
Николов обаче успокои, че „не става въпрос да има само изследователски и само преподавателски университети“:
„Разликата ще бъде именно във финансирането - какви критерии трябва да изпълни единият тип университети и другият тип с цел да имат оптимално финансиране“.
Проф. Димитров подчерта, че в момента субсидията на университетите е ориентирана главно към обучението на студенти и затова те се занимават с тази дейност:
„Ако субсидията започне да се променя, плавно през годините, защото завоят не може да бъде взет толкова лесно, и има отделена част за изследователска дейност, за мен доброто съчетание ще бъде преливането на научно-изследователските резултати в учебната дейност. Това всичкото изисква финансиране и зависи как ще бъдат развивани по-нататък тези критерии“.
Димитров изтъкна и с какви средства разполаган водещите университети в света според различни класации:
„Технологичният университет в Масачузетс е с бюджет 3,62 милиарда долара, годишен бюджет. Станфорд е с 6,5 милиарда долара; Харвард - 4,5 млрд. долара. Номер 100 - университетът в Мексико е с бюджет 3 милиарда лева. Номер 50 е в Испания – в Алкала, 160 милиона евро. Софийският университет, който се появява в тази класация малко по-назад, е с бюджет около 30 милиона евро“.
„Да не каже министерство в един момент: „Ама вие трябва да влезете в класацията на първите 100 в света и тогава ставате изследователски университет или тогава ще получите субсидия. Много добре трябва да бъде балансиран този процес“, призова ректорът.
Според заместник министъра разделянето на изследователски и преподавателски университети е „просто един от засегнатите инструменти и нито е най-важният, нито е най-големият“. Петър Николов изтъкна, че основен акцент е възможността бъдещите студенти да завършват бакалавърска степен за три години:
„В почти всички европейски страни обучението в бакалавърската степен е тригодишно. Идеята е, че един тригодишен период е достатъчен за това да се постави основата на един млад човек, след което той да избере адекватна на интересите си магистратура. В България, от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското. Студентите подхождат много по-несериозно към магистратурите, отколкото към бакалавърската си степен. Идеята е да се обърне всичко това“.
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитрове е категоричен, че не бива тригодишната система да бъде възприемана без оглед на спецификите на всяка специалност. Рискът е да се влоши качеството на добилите специалност „бакалавър“ и това да предизвика недоволство сред бизнеса, който ще наеме кадрите, предупреди той.
„Трябва много предпазливо да се подхожда към подобно промяна в структурата на обучението“.
Състав на Районен съд – Свиленград не уважи искането на прокуратурата за налагане на постоянна мярка за задържане под стража за Димитър Перчемлиев и снаха му Росица Перчемлиева и постанови парична гаранция от по шест хиляди лева за всеки един от тях, предаде БТА. Перчемлиеви са обвинени за държане на акцизни стоки в голямо количество без..
Протестно автошествие със знамена и плакати "Битката тепърва предстои ","Не на еврото", организирано от партия "Възраждане", премина по централните улици на Варна Протестиращите казаха, че няма да се откажат от протестите и че до първи януари могат да се задействат механизми, които да възпрепятстват влизането ни в еврозоната, въпреки..
"Продължаваме промяната" ще внесе есента вот на недоверие срещу правителството на Росен Желязков срещу "ограбването на българския народ". Това обяви председателят на партията Асен Василев. Решението е взето на провелия се днес Национален съвет на ПП. От формацията ще предложат три теми на партньорите си от „Демократична България“:..
Година след първия си протест, от гражданската инициатива "Опълченци за София" излизат на нова демонстрация - този път срещу готвеното отваряне на движението по ремонтираната улица "Опълченска". В петък от Столичната община обявиха, че в началото на следващата седмица ще бъде пуснато движението в участъка между булевардите Сливница и Тодор..
Председателят на КЗП Мария Филипова заяви, че наблюденията в аптеките показват опити за неправилно превалутиране върху опаковките в момента. След 8 август, това ще бъде санкционирано като нарушение на закона. Комисията за защита на потребителите информира, че в резултат на масирани проверки в търговски обекти, аптеки, включително онлайн аптеки,..
30-процентно мито върху целия внос от Европейския съюз от 1-и август, обяви американският президент Доналд Тръмп. Същата ставка ще бъде прилагана и за продуктите идващи от намиращото се в съседство Мексико. Планираната завишена митническа ставка от 30% спрямо Европейският съюз и Мексико беше обявена, след като президентът Тръмп публикува..
Няма данни за физическа агресия спрямо родилката Антония Андонова по време на раждането на бебето ѝ в университетска болница "Майчин дом". Това показва проведената вътрешна проверка в лечебното заведение, съобщи доц. Сергей Славов, началник на Родилна зала в болницата. Лекари от дежурния тогава екип представиха информация за раждането, а..
Политическият ни елит се изгаври с народната борба срещу корупцията . Това заяви пред БНР бившият премиер Ренета Инджова, след като гръмнаха няколко..
Налице е култура на злоупотреба с т.нар. неотложност . Прокуратурата заедно с МВР прави каквото си иска, а съдът най-често като селски кмет одобрява..
60 млади учители от цялата страна обсъждат до края на тази седмица в архитектурния резерват Арбанаси какво е да си преподавател на дигитално..