Катерачи и каякари в общо приключение към големия бял остров Гренландия

На плаж с полярни мечки

„Вероятността да срещнем полярни мечки е малка, защото след май се изнасят на север, тъй като им става много топло, а ние ще сме в южната част”, успокоява се Григор Вътев, ръководител на експедицията. Той е и участник и организатор в много други изкачвания – в Алпите, Кавказ, патагонските Анди, Тяншан, многократен медалист в проявите от Републиканския спортен календар на Българската федерация по катерене и алпинизъм, автор на премиерни изкачвания в България, планински водач...

Наскоро Григор и Пламена са били на Южното ни Черноморие. „Българското Черноморие има прекрасни условия за каяци, тъй като е по-динамично, отколкото в Гърция. За напреднали е по-интересно, защото вълните са по-резки”, казва Григор.

Съмишлениците

„Екипът ни претърпя трансформация, тъй като Вальо и Коста, с които трябваше да тръгнем в началото, срещнаха предизвикателства при събирането на средства, което е често срещано явление в организирането на такива експедиции. Овагим Кешишян и Александр Часник – момче от Крим, взеха своите места в катерачната част на експедицията, въпреки че Ови беше един от титулярите още в самото начало. При среща с Ови обсъждахме възможностите за заминаване за Пакистан и изкачване на кулите Транго там, но докато търсих максимално изчерпателна информация за скалните обекти, което винаги преди експедиция е от важните неща в организационен план, ми излязоха много интересни снимки, които също бяха на гранитни стени. Не обаче на характерните пакистански кули, а нещо съвсем различно. Потапяйки се по-дълбоко, впоследствие информацията за възможностите за катерене в Гренландия се оказа оскъдна. Съвсем импулсивно вдигнах телефона и казах на Ови: „Няма да ходим в Пакистан”. Последва въпросът: „Къде отиваме?”. Неведнъж с него вече сме ходили къде ли не. След като му казах, отговорът беше: „Отиваме”.”

А как се намесиха каякарите?

Каякарката и годеница на Григор – Пламена, е била завладяна от клипчетата в Ютуб, посветени на комбинираните експедиции на катерачи и каякари в Гренландия. Логично е предложила да отидат заедно. Тя иска да изследва и фиорда Тасермиут, който е дълбок 100 км и предлага прекрасни възможности за навлизане с каяците. И така групата пораства и екипът вече е каякарски и катерачен. А експертът по каякарската част е Пламена, която обясни какви са опасностите по време на каякинга:

„За каякинг и катерене най-подходящият период е юли, до средата на август. Тогава се предполага, че има стабилен климат. Вятърът е нещото, което ни притеснява, специално при гребането във фиорда. Местните хора ни казаха, че когато возят клиенти с лодки – туристи, излизат много рано сутрин в морето и трябва докъм 10 часа групите да са се прибрали. Съветваха ни така да си правим плановете, че да се гребе рано сутрин. При прекалено силен вятър трябва да почиваме на бряг. Със сигурност е опасна студената вода. Не трябва да се приближаваме прекалено до леда, защото не се знае кога може да падне и да образува голяма вълна, която да ни обърне. Ще имаме подкрепа от брега с радиостанция и ако нещо се случи, хората ще реагират и ще ни помогнат. При лагеруване на брега гидовете носят оръжия. Това е тяхната роля – ако се появи хищник, да те предпазват. Със сигурност ще ни трябва екипировка за зимна България, за да се спи на открито.”

„Искам да се насладя на каякинга. В околностите има много за трекинг – искам да разуча какво има около фиорда. Това за първи път ще се прави от българи - както по море, така и на скала. Надявам се наистина да се осъществи догодина. Аз съм позитивно настроена, защото не му е било времето, не е било писано да стане тази година. Дори по-добре, че стана така, защото не можахме да стиковаме идеално нещата заради самолетните билети. Най-голям проблем се оказа логистиката, защото сменяме няколко самолета, за да стигнем до Гренландия. Там придвижването се осъществява с корабчета или с хеликоптер. Оказа се, че пет месеца по-рано вече не можеше да си купим билети за корабчета. Наложи се да вземем хеликоптер”, допълва Пламена Петрова.

„Гренландия е едно от малкото места, които са все още диви и според мен това привлича туристите. Пътуванията до там са много скъпи. Не само заради самолетните билети, но и престоят е много скъп. Най-евтината нощувка в хостел е 50 евро. Да те вземат от летището с кола за три километра е 20 евро.”

Пламена и Григор вече имат планове и за второто си посещение в Гренландия

„В Гренландия няма пътища, придвижването е само по вода. Затвориха острова заради вируса, защото там няма болници. Веднъж седмично каца самолет с доставки. Гренландия ме грабна, защото от там произлиза каякът. Традиционните са били за лов, с тюленова кожа и пръчки. Всяка година се провежда и състезание „ЕскимоРоу” с хора от цял свят с традиционни каяци и гребла. На север хората ходят заради кучешките впрягове. Много е популярен и уловът на сьомга. В залива Диско може да се срещнеш с кит. 15 вида китове минават покрай залива Диско по време на миграцията си. Една от мечтите ми е да видя кит в дивата природа, да се доближава до един максимално. Една от причините да измина целия този път е, за да имам шанса да ги видя до мен в каяка. В Гренландия е най-големият фиорд в света. Много интересна каяк експедиция е правена там. Той е на север. До него се стига само с голям кораб”, казва Пламена.

„Подозирам, че ще се получи като с Патагония. Посетихме я през 2009-а с моите приятели Никола Леваков и Сотир Стойчев и последваха още три експедиции”, споделя Григор.

Специални въдици

„Мой колега е републикански шампион по спортен риболов - Венелин Съинов. Той е художник, творец, дизайнер и арт директор във фирмата, в която работя. Той е автор на логото на експедицията. Лино е много активен рибар и ще ни сглоби въдичките.”

Да спинкаш удобно върху скала

Спането върху скала е удобно, убеждава Григор:

„Ще си носим порталедже. Това е платформа с метална конструкция, околовръсти и се опъва едно платно, което дава основата за спане. Отгоре се нахлузва една палатка. Получава се висяща пирамидка.”

Ами надморската височина?

„Една от причините, заради която реших да се насочим към Гренландия, беше, че стените са огромни с височина между 800 и 1400 метра по вертикал, което е наистина страхотно. Реално човек е във въздуха. В същото време се стартира почти от морското ниво, а на избраните от нас скални кули ще финишираме на около 2000 метра надморска височина. Тоест няма да страдаме от височинна болест. Така ще може да дадем максимума от потенциала си.”

Един от първите документални филми е от 1922 г. и се казва „Нанук от Севера”. В него се разказва семейна история. Насред леда и в пустошта има момент, в който, за да излезе мъжът на лов, жената сутрин в иглуто му дъвче ботушите от тюленова кожа, които са замръзнали. Може ли Григор да направи паралел в предстоящото си гренландско съжителство със своята половинка?

„Аз повече слушам като ходим да караме каяци. Тя пък повечко слуша, когато ходим да катерим, за разлика от спортното катерене, където е сигурно най-инатливият човек, когото съм срещал и не ме слуша. Когато сме високо в планината пък, влиза в друг режим. На Матерхорн през 2018 година заедно с нашите приятели Александър Зафиров и Мартин Йорданов, следваше, много добре слушаше и изпълняваше всичко. Сработваме се добре.”

Григор поддържа много интересен блог, в който живописно описва експедициите и катеренията си.

Пълното спокойствие се постига с пълно доверие

„Към катеренето се подхожда с огромна доза отговорност. Докато, за разлика от футбола, където може да те спънат, да паднеш, да си счупиш да речем ръката, грешките в алпинизма могат да бъдат фатални. За да има спокойствие и човек да може да се концентрира в преодоляването на трудностите, които предлагат теренът и природата, трябва да има абсолютно доверие на този, с когото е тръгнал.”

Въпреки опасностите, Григор никога не е обмислял да се откаже от катеренето:

„Това е начин на живот, става част от тебе и ти без него не можеш. При мен е така, откакто започнах да се занимавам с катерене през 2002 година. Тогава започнах с брат ми. Той беше стартирал една година по-рано. И двамата се запалихме покрай чичо ми. Усещането беше сякаш си с Господ и нищо не може да ти се случи.”

Пламена също залага на доверието:

„В планината на никой друг нямам такова доверие, колкото на Григор. Не бих тръгнала на експедиция с хора, които не познавам и с които не съм се подготвила. Например на връх Хан Тенгри аз по-лесно понесох височината и се чувствах по-добре. Имаше моменти, когато на него - като не му беше добре - и се притеснявах. Не сме си говорили, ако нещо се случи с някого, какво бихме направили. Поне единият от нас трябва да слезе жив.”

Пламена също така зададе два въпроса на годеника си:

1. Кога двамата ще отидат на истинска почивка – без да тренират?

„Ще се отдадем на почивка, когато решим да се отдадем на скуката. Не вярвам това да се случи”. 

2. Какво ще стане с уискито, с което са пазарили гренландец да ги вози на максимално ниски цени?

„Това уиски е специална поръчка на Хенрик. С него има договорка да ни закара с моторница от последното населено място, от което ще тръгнем, до базов лагер. Той предлага такава услуга и е фен на определена марка уиски. А тъй като всичко в Гренландия е ужасно скъпо, защото е вносно, се оказа, че разликата между цената на това уиски в България и цената там е огромна. И в крайна сметка направихме хубав пазарлък. Ние сме доволни и смятам, че и той ще е доволен, защото ще си получи трите бутилки. Това уиски ще го пазим и няма да го пипаме, за да отлежава.”

Отлагането на експедицията за следващото лято ще спомогне за набирането на средства за нея.

Пламена има една мечта... осемхилядник. Григор е твърдо решен да я придружи.

„Качването на кота 7000 миналата година с изкачването на връх Хан Тенгри беше една от стъпките, които трябваше да предприемем, за да разберем и двамата как понасят телата ни височината и как организмите ни се справят с нея. Тръгнали сме нагоре, явно ще трябва да продължим. Тогава нашият приятел Марин Христов сътвори чудеса с аматьорския ни снимков материал с телефони и GoPro. Снимахме без сценарий и без никаква предварителна подготовка. Той отдели доста време и направи сполучлив филм.”

В Гренландия също предстоят снимки:

„Идеята ми е Марин да дойде с нас, защото той е професионалист не само в сглобяването, но и в снимането. Тази година той нямаше възможност поради многото ангажименти. Моята покана към него остава и се надявам все пак да успее да се организира и догодина да бъде с нас, така че да се получи професионален филм.”

Подкрепа от мама

Григор разказва за един особен ритуал, който има с майка си преди всяко заминаване:

„Тя винаги ми подготвя нещо мъничко и лекичко, което да занеса на върха и да го оставя там. Аз пък ѝ връщам нещо от върха, най-често камъче. Последния път ми беше подготвила четирилистна детелина. Покрай моето хоби тя си събира камъчета.”

А преди Гренландия Григор и неговият екип смятат да „скъсат синджира” и да се отправят към Франция за две седмици през септември, където да „си почешат крастата”.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: Ройтерс, ЕПА/БГНЕС