Труден сезон за Самоводската чаршия

 Ателието на художника Красимир Кръстев е в началото на Самоводската чаршия.

„Нищо не се случва особено. Празно е. Няма чужденци, туристи. Как оцеляваме - никак за сега, трудно. Има чат-пак някакви покупки, но дребни, графики, ако купи някой, иначе икони, картини няма никакъв интерес. От около 20 години съм на чаршията. Не е бивало така. Имало е спадове, да кажем, когато беше икономическата криза през 2008 година, но чак толкова като сега никога не е било. За сега нямам вдъхновение да рисувам. Рисувам, защото това ми е занаятът, макар че няма никакви клиенти, все пак те с стимул като ми купят нещо. Все още вярвам, че ще има някакъв туризъм това лято“.

Художникът Красимир Кръстев се опитал да потърси финансова помощ, но „ударил на камък“. Макар и от най- пострадалите икономически, се оказва, че занаятчиите не могат да се възползват от мерките 60 на 40 или безвъзмездните помощи до 10 000 лева за микро и малки предприятия. Държавата ги подкрепя с безлихвени кредити. Някои от майсторите са теглили кредити , но за собствени нужди.

В съседство на ателието на художника е антиквариатът на Велислав Стефанов. Отворил след карантината, приходи няма, разходите продължават:

„Единствените хора, които минават, са българи, повечето живеят тук или преминаващи за малко през града, дори не са потенциални клиенти. Положението е изключително тежко. За последно преди два дни продадох един пръстен, с което не можем да платим и тока за месеца. Тези помощи за дребния бизнес от 5000 до 10 000 лева, които отпускаха, въобще не успяхме да се класираме. Говори се, че ще има други помощи за такива дребни търговци, като нас, но за сега няма никакво решение и надежди, че ще се случи нещо да ни подкрепи. Замислял съм се, може да се стигна до там да затворя антиквариата. Докато са само разходи, нещата натам отиват. Вече гледам по-песимистично, отколкото оптимистично“.

Заради липсата на чуждестранни туристи, масово майсторите са намалили цените, за да привлекат макар и малкото български туристи, но не става, разказва грънчарят Димитър Нешев, който стои сам сред изящната сграфито керамика, която изработва от години заедно с майка си на Самоводската чаршия. Заедно с останалите занаятчии отправиха преди три седмици искане до Община Велико Търново да им бъдат намалени наемите до края на годината:

„Засега нямаме отговор, надяваме се да ни обърнат внимание, ако може да ни помогнат. Това е начинът, по който, може би, бихме оцелели тази година. Нещо, което хората харесват, те стимулира да го направиш отново или да го подобриш. Стимулира ни това, че дълги години сме оцелявали, доста трудни моменти сме имали. Да сме живи и здрави, надяваме се, ако може август, септември, октомври да има някакви постъпления от българи. Вече сме намалили цените. Осъзнаваме, че е трудно за всички, не само за нас. Готови сме и на това, само да има някаква търговия, поне малко да си помогнем занапред“.

Отчайващо е положението и при тъкачката Миглена Чаталова, която е на Самоводската чаршия от 12-годишна и казва, че улицата на занаятите е целият ѝ живот. Тя също е намалила наполовина цените на писаните черги и шалове, които прави, но клиенти няма:  

„Като се говори, че туризмът е много пострадал, не зная хората дали изобщо си представят за какво става въпрос. Не искам да говоря от кога не съм продавала черга или шал. Ще преминем през това, но просто ни трябва мъничко подкрепа и разбиране. Търсим ги от общината. Нямаме отговор, но се надявам и този път да има разбиране. Аз разбирам каква е ситуацията. Сега се надявам да ни разберат и да ни помогнат съвсем по човешки. В тази ситуация може да се види човечността у хората. Първото нещо, на което се посяга, това са културата и ценностите, а всъщност това ни пази. Много е важно, за мен, да държим на духовността си. Търново нали е духовна столица и искрено се надявам, че духът ще ни помогне да се справим с тази ситуация“.