"Добри условия за научни изследвания по европейската програма "Хоризонт 2020" имат българските учени за програмния период до 2027 година". Това каза пред БНР доц. д-р Евгени Евгениев, който е основен преговарящ за България по програмата за научни изследвания.
За следващите 7 години парите по програмата са 75,9 млрд. евро, а към тях има и допълнителни близо 11 млрд. евро за иновации, свързани с Covid-19.
Според Евгениев обаче българските университети трябва да засилят повече партньорствата си с университетите от Западна Европа, за да имат успех подадените проекти.
"Няма конкретен дял от този бюджет за България, тъй като цялата програма "Хоризонт - Европа 2021-2027 година" е на конкурентен принцип. България се конкурира. Учените и бизнесът от България се конкурират с всички участници от държавите членки на ЕС. И отделно от това дори могат да участват и трети страни, както ги наричаме", коментира Евгени Евгениев.
България не е сред водещите по финансиране на проекти на рамкови програми за наука и иновации, подчерта експертът.
"Неуспешно нямам предвид в негативен план да погледна нещата, но просто сравнявам България с всички други страни членки на Европейския съюз. И ние стоим не толкова добре. Имаме по-голям потенциал, тъй като все пак България е държава със 7 милиона население. Един Кипър, който е с няколкостотин хиляди души - много по-малко научни изследователи, прави повече проекти и повече пари печелят. Те са до момента с над 200 млн. евро във финансирани проекти. Но пък в Кипър имат много добри взаимоотношения с гръцки изследователи, с диаспората от Обединеното кралство, с които си партнират много успешно и затова те са успешни. Тоест, ние трябва да намерим формулата в България, която е успешна не само за подготовка на проекти, но и за успешно реализирани проекти, които ни дават възможност да минем в следващата фаза, в която ние имаме много повече на брой проектни участия".
За "Хоризонт 2020" до момента имаме 732 участия на български проекти, като за предния период - "Седма рамкова програма", имаме 716, тоест, покачили сме се само с 16 проекта в сравнение с предния програмен период, който беше до 2014 година. Това, което липсва на България, са повече проектни предложения. Не по 10 на конкурс, а по 100, по 200, за да можем да имаме повече успеваемост. Обикновената средна успеваемост е 2-3%.
"Най-големият проблем е липсата на колаборативни мрежи между източноевропейските научни институти и университети и западноевропейските такива. Несъмнено Западна Европа, в ядрото на Европа, Европейският съюз на 12-те, са много по-успешни в проектните кандидатствания, в реализацията на проекти в така наречените "върхови проекти на науката", и източноевропейците, ние трябва да следваме тази посока. Разликата с предни програми като законодателен акт е, че сега учените и бизнесът в България имат много по-големи шансове за попадане в колаборативни мрежи по три причини. Първо, осигурен е по-висок бюджет за източноевропейските, т.е. западноевропейските партньори вече имат повече мотивацията да включват източноевропейски партньори", изтъкна Евгени Евгениев.
Имаме повече възможности на Европейската комисия да участва в мониторинга. Когато Европейската комисия прави мониторинг, тя след това излиза с препоръки как да се подобри една система, предлага мерки, с които трябва да се подобри националният капацитет, иновационен и научноизследователски. Това означава, че страни като България, Румъния, Естония, Литва, Латвия, Полша и Унгария, ще могат да получават и допълнително финансиране, за да подобряват своята национална система. Защото това е нещото, което прави иновационна пропаст между Западна и Източна Европа като членки на Европейския съюз.
Цялото интервю на Добромир Видев с Евгени Евгениев можете да чуете в звуковия файл.
Не е ясно какво МОН иска да въведе в училище. Това заяви пред БНР Георги Богданов, председател на Националната мрежа на децата, за намерението на МОН да въведе предмет "Добродетели и религии" от следващата учебна година. До 8 май просветното ведомство ще публикува концепцията за предмета. "Явно има политически натиск върху..
В България няма акредитирани органи за контрол, които имат права за технически проверки на съоръженията, поставени в увеселителните обекти. Това пък съобщи пред БНР Ирена Бориславова, директор на ИА "Българска служба за акредитация". Тежко остава състоянието на мъжа, ранен при инцидента в лунапарка в Ямбол Въпросът за необходимостта от..
Фалитите в България растат и процесът ще се задълбочава във все повече сектори, прогнозират икономически анализатори. Проучване на глобален застраховател на търговски кредити показва, че 2% от компаниите ще фалират през тази и следващата година, а все повече ще задлъжняват - всичко това на фона на европейската и световна икономическа криза,..
Международната организация "Грийнпийс" последователно се противопоставя на ядрената енергетика, определя я като опасна, скъпа, замърсяваща и несъвместима с устойчивото бъдеще. "Грийнпийс"-България обаче се обяви за оставане на оборудването на АЕЦ "Белене" в България и ако технологиите са съвместими, това оборудване да се използва в работещите..
Безопасна ли е ядрената енергетика и какви са иновациите в сектора? Темата беше обсъдена наскоро на конференция в столицата, на която се събраха водещи компании в европейската индустрия. "Компанията, която представлявам, е част от групата EDF, от Framatome. Присъстваме в България и се занимаваме с реакторите. Понякога го наричаме..
В базиликата "Св. Петър" в Рим започна поклонението пред тленните останки на папа Франциск, който почина в понеделник. Те бяха пренесени от папската резиденция "Санта Марта", като процесията премина през площад "Св. Петър". Поклонението е свързано с различни ритуали. Базиликата "Св. Петър" отвори врати, с което започна поклонението на..
При престой до 10 дни в болница здравноосигурените пациенти вече ще заплащат по 1 лв. на ден, вместо досегашната такса от 5,80 лв. Това е указано в преходните и заключителни разпоредби на постановлението за изпълнение на държавния бюджет на България за 2025 г. на Министерския съвет. Постановлението е обнародвано в Държавен вестник. Таксата за..
Моето верую е - моля се всеки ден да има утре, сподели от Франкфурт в интервю пред БНР желязната петица на звездния национален отбор по футбол на..
Обществото не е убедено, че бюджетът ще бъде харчен прозрачно. Предвиденото увеличаване на външния дълг поражда съмнения за потенциален корупционен..
Заради демографската криза са необходими решения за пенсионната система с дългосрочен характер . Това заяви пред БНР Зорница Русинова, председател..