"Добри условия за научни изследвания по европейската програма "Хоризонт 2020" имат българските учени за програмния период до 2027 година". Това каза пред БНР доц. д-р Евгени Евгениев, който е основен преговарящ за България по програмата за научни изследвания.
За следващите 7 години парите по програмата са 75,9 млрд. евро, а към тях има и допълнителни близо 11 млрд. евро за иновации, свързани с Covid-19.
Според Евгениев обаче българските университети трябва да засилят повече партньорствата си с университетите от Западна Европа, за да имат успех подадените проекти.
"Няма конкретен дял от този бюджет за България, тъй като цялата програма "Хоризонт - Европа 2021-2027 година" е на конкурентен принцип. България се конкурира. Учените и бизнесът от България се конкурират с всички участници от държавите членки на ЕС. И отделно от това дори могат да участват и трети страни, както ги наричаме", коментира Евгени Евгениев.
България не е сред водещите по финансиране на проекти на рамкови програми за наука и иновации, подчерта експертът.
"Неуспешно нямам предвид в негативен план да погледна нещата, но просто сравнявам България с всички други страни членки на Европейския съюз. И ние стоим не толкова добре. Имаме по-голям потенциал, тъй като все пак България е държава със 7 милиона население. Един Кипър, който е с няколкостотин хиляди души - много по-малко научни изследователи, прави повече проекти и повече пари печелят. Те са до момента с над 200 млн. евро във финансирани проекти. Но пък в Кипър имат много добри взаимоотношения с гръцки изследователи, с диаспората от Обединеното кралство, с които си партнират много успешно и затова те са успешни. Тоест, ние трябва да намерим формулата в България, която е успешна не само за подготовка на проекти, но и за успешно реализирани проекти, които ни дават възможност да минем в следващата фаза, в която ние имаме много повече на брой проектни участия".
За "Хоризонт 2020" до момента имаме 732 участия на български проекти, като за предния период - "Седма рамкова програма", имаме 716, тоест, покачили сме се само с 16 проекта в сравнение с предния програмен период, който беше до 2014 година. Това, което липсва на България, са повече проектни предложения. Не по 10 на конкурс, а по 100, по 200, за да можем да имаме повече успеваемост. Обикновената средна успеваемост е 2-3%.
"Най-големият проблем е липсата на колаборативни мрежи между източноевропейските научни институти и университети и западноевропейските такива. Несъмнено Западна Европа, в ядрото на Европа, Европейският съюз на 12-те, са много по-успешни в проектните кандидатствания, в реализацията на проекти в така наречените "върхови проекти на науката", и източноевропейците, ние трябва да следваме тази посока. Разликата с предни програми като законодателен акт е, че сега учените и бизнесът в България имат много по-големи шансове за попадане в колаборативни мрежи по три причини. Първо, осигурен е по-висок бюджет за източноевропейските, т.е. западноевропейските партньори вече имат повече мотивацията да включват източноевропейски партньори", изтъкна Евгени Евгениев.
Имаме повече възможности на Европейската комисия да участва в мониторинга. Когато Европейската комисия прави мониторинг, тя след това излиза с препоръки как да се подобри една система, предлага мерки, с които трябва да се подобри националният капацитет, иновационен и научноизследователски. Това означава, че страни като България, Румъния, Естония, Литва, Латвия, Полша и Унгария, ще могат да получават и допълнително финансиране, за да подобряват своята национална система. Защото това е нещото, което прави иновационна пропаст между Западна и Източна Европа като членки на Европейския съюз.
Цялото интервю на Добромир Видев с Евгени Евгениев можете да чуете в звуковия файл.
" Когато се прави политика и особено такава, която влияе върху живота на децата, това трябва да стъпва на реални данни. Това обаче не се случва в момента . За съжаление, подобни предложения, които нямат научна обосновка, вече са в парламента и вече са минали на първо четене , т.е. въвеждането на система от санкции за учениците". Това заяви..
" Наградата за мен е валидация . Това е едно доказателство, че не напразно платих някаква цена, житейска, а именно това, че в резултат на работата ми не мога да живея със семейството си, пропуснах може би най-хубавите години на децата ми, не живях с тях, когато дъщеря ми стана на 18 години, наложи се да бъда бездомен известно време, но..
Едно от първите имена, за които се сещаме, когато стане дума за доброволчество, е това на Лазар Радков. Документалният филм "Великани" разказва историята му, както тази на други доброволци от цяла България, които се опитват да изградят активно гражданско общество. "Спасителни клубове за бъдеще" има вече в 8 града – близо 200 души...
В кв. "Люлин" не забелязвам някакво грандиозно увеличение на количеството на разделно събран отпадък. Кофите се използват може би с 10% повече, отколкото са се използвали преди това . Това заяви пред БНР Георги Славчев, прокурист на Екобулпак България и член на Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация. За кв. "Красно село" той..
Бизнес, образование и държава работят заедно, за да се изпълняват политиките по програма "Цифрово десетилетие". Това отчете Елин Шиво. Тя работи в Европейската комисия - в Генералната дирекция за комуникационни мрежи. Отговаря за Белгия и България за политиките по програма "Цифрово десетилетие". Преди дни Елин Шиво бе в България. У нас тя се срещна с..
Все по-големи и по-сложни стават кампаниите за дезинформация в Европа, като целта им е да подкопаят доверието на хората в институциите, както и да променят цялата им представа за реалността. Това установява доклад на отдела за проверка на факти към радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс". Експерти и институции са ясни в..
"ГЕРБ и Пеевски водят целенасочени действия за отстраняване на кметовете на София и Варна. Тези две дестинации са им ключово важни за следващите избори и за финансовите схеми." Това заяви пред БНР Татяна Дончева, бивш заместник-председател на парламента, дългогодишен депутат, лидер на "Движение 21" и адвокат. "В случая във Варна целят..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..
Трябва да бъдат загърбени дребнотемията, за да вървим напред. Това заяви пред БНР кметът на Пазарджик Петър Куленски, след като в града се проведе..