„Ситуацията в България бе обект на два или три журналистически материала, които някак изплуваха над останалите теми. Докато четях статиите, вниманието ми бе привлечено от прозвищата "Каскета" и "Тиквата". Не можах да устоя. Аз съм карикатурист, така че нямаше как това да не стане сюжет в моя карикатура. Но трябва да бъда честен. Както, когато попитате американците къде е Нидерландия, те посочват Белгия или Франция, защото изобщо нямат идея, така и аз залагам върху картата на Източна Европа. Оглеждам я внимателно и си казвам: "България? Това май беше на Черно море", разказва Мартен Волтеринк в предаването „12+4“.
„Когато си карикатурист, винаги се опитваш да предадеш посланието колкото се може по-просто и ясно. Естествено, повечето хора са запознати с политическата обстановка, но когато искаш да се докоснеш до всички, трябва да сведеш изображението до послание, което биха разбрали и децата, които си играят в пясъчника в парка. Именно в това е магията на карикатурата - много сложна ситуация намира контурите на семпло изображение“, казва той.
„Но тези два образа - Тиквата и Каскета, съответно премиерът и главният прокурор, са категорични. Затова първо нарисувах тиква, а след това й сложих каскет. Исках да покажа как България страда заради корупцията. Държавата е на колене. Ето защо картата й, върху която стои тиквата с каскет, е огъната и намачкана. Хората искат да избягат, да променят ситуацията, но винаги се срещат с най-голямото си притеснение, а именно - корупцията. Това е моето послание.“
„Хората се вълнуваха, когато България се присъедини към Европейския съюз. Тогава се говореше, че страната се изчиства от корупцията и че има изключително нисък държавен дълг. Сега обаче ми се струва, на базата на това, което чета във вестниците, че корупцията продължава да бъде голям проблем. В същото време ми се струва, че Европа е изоставила България да се справя сама. За мен не трябва да е точно така, а обратното - всички ние трябва да подкрепяме страната в усилията й да се пребори с това явление и да бъде честна с хората, които живеят в България. Всъщност, това се случваше преди страната да се присъедини към европейското семейство, защото имаше натиск от Брюксел. Факт е, че тук не се говори много по този въпрос.“
„Знаете ли, има един нидерландец, който е много крайнодесен. В момента той се намира в Унгария. Той непрекъснато прави публикации в Туитър, в които казва: "Колко прекрасна държава - тук няма нито джамии, нито мюсюлмани". И това е не просто обида към мюсюлманите, но към демокрацията, а той изобщо не се интересува от факта, че я погазва по толкова грозен начин. Както се случва в самата Унгария, където правосъдието е заменено с диктатурата на премиера, който възнамерява да продължава така с години напред. Той буквално отнема права, например от хората с различна сексуалност. Този крайнодесен нидерландец обаче изобщо не се интересува от това, а просто се радва, че в Унгария няма мюсюлмани. Срамувам се, че такъв човек, роден в демокрацията на Нидерландия, има такива възгледи. Разказвам всичко това, за да може да си представите как различните хора в Западна Европа възприемат това, което става в източната част на континента“, отбелязва Волтеринк.
„Прилагам този пример за България, защото ми се струва, че западноевропейците изобщо не осъзнават колко е трудно да живееш в държава, в която нямаш реална възможност за избор заради избирателната система например. Тя не може да се промени, защото всичко е почернено и корумпирано“, коментира карикатуристът и не пропуска да се извини за думите си.
Как Мартен Волтеринк се отнася към диалога между нидерландския премиер Марк Рюте и българския Бойко Борисов, в който Борисов е казал на Рюте, че се опитва да бъде полицаят на Европа?
„Що се отнася до този фонд за помощ на страните, засегнати от коронавируса, мисля, че г-н Рюте и останалите представители на т.нар. "пестелива четворка" не са прави. Изобщо не одобрявам позицията им, защото те изхождат от тезата, че хората в Южна и Източна Европа са обикновени мързеливци, а западноевропейците трябва да платят сметката за начина им на живот. Това изобщо не отговаря на истината. Факт е, че в страните от този регион хората се пенсионират на много по-ниска възраст от нидерландците. В същото време в Италия работната седмица е много по-дълга, а и много нидерландски компании, които оперират в тази част от Европа, плащат за това по-евтино. След това облагането на печалбите им обаче в Нидерландия става чрез разни счетоводни хватки за избягване на по-високите данъци. Казано по друг начин - ние изкарваме парите си благодарение на хората в тази част на Европа, но след това отказваме да им помогнем. Изобщо не е честно.“
Как избира сюжетите, по които работи?
„Следя случващото се по света и понякога просто казвам "Уау". Има събития, които ме оставят безмълвен - например 11 септември. Това беше огромна трагедия. Друг път събитията просто ме вбесяват. Искам да крещя. Мога да се запиша на терапия, но това е моментът, в който започвам да рисувам“, признава нидерландецът.
Той е изкушен от множество сюжети около американския президент Доналд Тръмп. Казва, че Тръмп е много труден за рисуване. „Просто е много бърз за карикатуристите. Когато човек е готов с карикатурата, тъкмо да я публикува в социалните мрежи или в някой вестник, и Тръмп вече е казал нещо ново и то е толкова идиотско, че трябва да започнеш работа отново и да нарисуваш нова карикатура.“
Путин и Ердоган са други често срещани герои в карикатурите на Волтеринк.
„О, да. Обичам ги като герои в моите карикатури. И Путин, и Ердоган са диктатори и притежават онази характерна черта, при която хората, които имат много власт, правят странни неща. Най-впечатляващо е, че каквото и да се случва, независимо колко тежък е политическият период, те просто променят закона, за да останат на власт. Тези хора си позволяват вмешателство в съдебната система, променят решенията на съда, само и само да останат вечно в управлението. Тезата им е - който не е с мен, просто бива премахнат.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл."Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Видях транспортни работници, които бяха използвани от политиците. Бяха използвани от т.нар. икономическо мнозинство в Столична община, в което за мой..