Банско и Разлог спорят за родното място на Неофит Рилски заради надпис на паметник

Банскалии са гневни, а кметът на общината вече е сигнализирал държавни институции и научната общност за подмяна на историческата истина.

Новината, че с усилията на инициативен комитет, читалището в село Баня и община Разлог се открива паметник на Неофит Рилски, където е била „родната му къща“, взриви обществеността на съседно Банско. Точно до черквата „Света Троица“ във възрожденския град се намира къщата-музей на големия духовник, книжовник и просветител, за който всички научни сведения, документи и голяма част от личната му кореспонденция, сочат, че е син на поп Петър Бенин от село Банско със светското име Никола Поппетров Бенин. В електронното си издание Българската православна църква също потвърждава тази истина за духовника, приел монашеството в Рилската света обител, където сам Неофит е бил игумен, какъвто преди това е бил и неговият родственик Теодосий - брат на дядо му. 

Според твърдящите, че родното му село е Баня, което впрочем е изписано като вероятност и в Уикипедия, той е син на друг свещеник Петър, и на паметната плоча е с неговата фамилия - Катошев. Проблемът е налице, а напрежението расте.

Кметът на Банско Иван Кадев изразява възмущение от начина, по който се поставя паметник, в чийто надпис „прозира историческа лъжа, а именно – че там е била родната къща на Неофит Рилски“.

„Историческите, научни среди, научните авторитети отдавна са доказали, че неговият произход е град Банско. Това просто е обидно – обидно към Банско, обидно към паметта на Неофит Рилски, обидно е към историческата наука в България.“

Непрекъснато сме обидени на съседни държави, че ни крадат и пренаписват историята, сега разбирам защо това се случва и защо е така – ние самите не ценим българските исторически личности и българската история, смята Кадев.

Кметът на Банско посочи, че засега ще запазят добрия тон. Той се надява на компетентно становище от страна на сезираните институции. Сред тях са Министерството на културата и Институтът по история към БАН. „Считам, че от там ще получим точния отговор и в зародиш ще преустановим един скандал. Не бива да се опорочават историческите факти и да се поругават историческите личности.“

Кметът на община Разлог Красимир Герчев признава, че се основават на изследвания на местен краевед от село Баня и създаден от него преди 16 години инициативен комитет. Не може да си обясни „защо е тази истерия“.

„Мисля, че не е някаква страшна драма. Важно е да се почете човекът, който е направил изключително много за развитието на учебното дело. Нека историците да седнат, да коригират, ако има нещо. Ако трябва, ще се смени плочата – това е най-малкият проблем. Въпросът е да се направи паметник на човека.“

Историците и специалистите в Музеен комплекс „Банско“ са възмутени от "откровената лъжа и подмяна на историята". В науката няма две мнения, изтъква Светла Барякова. По думите й историците отдавна са изяснили, че Неофит Рилски е роден в Банско и са достатъчно на брой материалите и документите в подкрепа на тази теза. Видни историци и филолози са се занимавали с живота и делото на Неофит Рилски и отдавна са решили този въпрос, подчерта Барякова.

„За мен това е изкривяване на историческата истина, по-скоро заличаване на историческата истина и подмяната й с нелепи твърдения, от никого никъде недоказани. Това наистина е скандално. Откровена лъжа, която оставя следи. Това е паметна плоча, през която ще минават хора, българи и чужденци. Те са го прекръстили на тази плоча.“

В къщата-музей на Неофит Рилски в Банско има стотици документи и интересни истории. Спираме се на две от тях, които са изписани с почерка на големият просветител, книжовник и духовник.

„Той винаги говори за Банско като за свое отечество. Но най-важно е завещанието, което Неофит Рилски е оставил. През 1880 година той пише ясно и точно – ако ми се е случила наскоро смъртта, то тия пари да се дадат во отечеството ми: село Банско и да се опише името ми да се споменува“, пояснява Светла Барякова.

Още за спора чуйте в звуковия файл. 

Снимки в текста: Кети Тренчева, БНР