Представете си да нищоправите срещу заплащане…? Преди около седмица Университетът за изящни изкуства в Хамбург, Германия обяви, че ще даде три стипендии на хора, които няма да правят нищо. Трябва само да отговорят на 4 наглед прости въпроса.
„Изотопия” се впечатли и потърси човека, който стои зад проекта. Проф. д-р Фридрих фон Бориес е архитект и преподавател, занимава се с теория на дизайна. Ето как му е хрумнала идеята:
„Седях си с група артисти и учени и заедно разсъждавахме за връзката между изкуството, устойчивото развитие и политиката. В тази дискусия някои от политиците биха казали, че изкуството може по един или друг начин да подкрепи политиката. Ние обаче възразяваме. Артистите не са като политиците. Поспорихме по въпроса и стигнахме до заключението, че трябва да основем артистична програма за нищоправене като обратното на това, което всеки в обществото ни прави. Например да търсиш успех, повече пари, да работиш, работиш, работиш - особено в Германия. Точно този начин на мислене и действие поражда и екологичните проблеми, с които се сблъскваме днес. Затова си казахме: „Добре, нека направим обратното. Да основем стипендия за тези, които няма да правят нищо.“
Логично се ражда и въпросът какъв успех можеш да постигнеш, ако не правиш нищо? Според професора може би никакъв, със сигурност не и икономически… „Но пък ще имаш повече време за наистина важните неща. Може би време за мечти, може би време, за да правиш нещо с приятелите си или да помагаш на околните. Има много неща за правене, които са важни, но не са оценени като успешни заради начина, по който капиталистическото общество ги извършва.“
Рязко ставаме практични преди да се размечтаем и ви помагаме да кандидатствате, ако и вие сте зажаднели да нищоправите…
Проф. Фон Бориес отбелязва, че стипендията е отворена за всички навсякъде по света и се надява и много българи да предложат своите „безделнически“ идеи. Формуляра можете да намерите тук.
Помните ли четирите въпроса, ключ към успешното съзнателно и активно бездействие? Фридрих фон Бориес ги обобщава ето така:
„Първият е: Какво не искате да правите? Какво искате да спрете да правите? Вторият е защо е важно това, което сте посочили, да не се прави. На трето място - къде и колко дълго не искате да правите това, което сте упоменали. И накрая - защо точно вие сте правилният човек да не прави конкретното нещо. Времето се определя от всяка кандидатура. Например ако кажете, че искате да спрете да дишате, защото при дишането в атмосферата се отделя въглероден диоксид, то тогава пет минути са дълго време. Ако кажете, че искате да спрете да работите, за мнозина един месец е еквивалентът на 1600-те евро, които предлагаме. Ако искате да спрете да карате кола, защото тя вреди на околната среда, може би месец не е достатъчно. Може би трябва да се откажете за 6 или 12 месеца... Знам ли... Всеки кандидат определя времевата рамка на експеримента си. И, разбира се, можете да се провалите. Със сигурност приятелите ви, семейството ви, социалната система, в която живеете, може и да не ви позволят да не правите това, което искате да не правите.“
Въпреки опасността от провал, без пораженческо мислене, моля! Съветът на професора:
„Най-важният въпрос винаги е какво не искаш да правиш. Какво искаш да спреш да правиш. За много от нещата, от които искаш да се откажеш, всъщност нямаш нужда от пари. В известен смисъл не се нуждаете от стипендия, за да спрете да правите нещо. Надявам се, че повече хора от тримата, които ще спечелят, ще започнат да ограничават определени свои действия, които са вредни за околната среда или за социума. Даже ми е по-интересно да видя всички кандидатури, отколкото само трите печеливши. Малко е символично, но се надяваме хиляди хора да кандидатстват и да започнат собствени проекти и без стипендията. Просто защото може би няма да им е необходима.“
Самият Фон Бориес признава, че никак не е добър в нищоправенето и дори отбягва да отговори на четирите си въпроса. Надява се да се поучи от кандидатите и вече е много любопитен да разбере какво ще предложат хората. Фокусира се обаче не върху промяната на индивида, а на обществото, въпреки че и двете са важни и напълно възможни със стипендията за нищоправене:
„Ако живеем в общество, в което всички мислят за икономическия успех, всички ще ставаме все по-нещастни, а природата ще бъде все по-унищожена. Затова е много важно да мислим за ценностите отвъд икономическия успех. Затова и предлагаме стипендия за нищоправене, която е най-голямата противоположност на обичайните стипендии, давани на успешни хора, за да постигат важни неща.“
Екипът на професора вече получава по 20 кандидатури на ден. Крайният срок е 15 септември. „Може би е важно да се знае още, че ще организираме изложба с предложенията на всички кандидати, така че няма да си изгубите времето. Идеята ви ще стане част от експозиция в Музея на изкуствата и занаятите в Хамбург“, уточнява Фон Бориес. Изложбата ще бъде открита през ноември и ще продължи до май догодина. Там ще видим и артефакти от различни страни, култури и епохи, защото да се научим да нищоправим смислено можем, стига да вземем добрите примери от днешния ден, но и от миналите.
Връщаме професора не много назад, а към следването му по архитектура, за да го попитаме какво значи да си активно неактивен точно в тази сфера?
„Ще ви разкажа история, за да отговоря. Миналата година ме поканиха да говоря от Германското общество за устойчива архитектура. В изложението си застъпих тезата, че архитектите трябва да качват на сайтовете си не проектите, които са осъществили, а онези, за които са щастливи, че никога не са се случили. Най-устойчивото в архитектурата е да не строиш. Както можете да се досетите, архитектите не са доволни от това заради идеята за растеж и увеличаващото се строителство. Но ако архитектите се замислят за онова, което не трябва да проектират, кои поръчки да откажат, защото са ненужни, това би било много добре.“
А защо толкова упорито противопоставяме устойчивия начин на живот на успешния?
„Дебатът за устойчивостта в Германия е движен от икономически въпроси. Думата за „устойчивост” на немски - Nachhaltigkeit - може да се преведе като „нещо, което устоява дълго време”, и идва от минната индустрия през 18. век. Тогава разбрали, че имат нужда от дървета, за да продължат минното дело. Затова започнали да засаждат наново дървета, след като преди ги отсичали. Идеята не е била да запазят горите, а да съхранят минната индустрия. Целият дебат за устойчивостта се води от идеята, че можем да продължим с икономическата си система, можем да настояваме за растеж, но по начин, който има различен ефект върху природата. Изобщо не вярвам в това. Мисля, че трябва да намалим потреблението си, трябва да променим начина си на живот и стипендията за нищоправене е малка стъпка точно в тази посока.“
За да нищоправите качествено, трябва да направите едно-единствено нещо – да чуете цялото интервю с проф. Фридрих фон Бориес в звуковия файл.
На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители. В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството. На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..
Исус Ангелов свири от малък на пиано, цигулка и акордеон. Пише есета, разкази и поезия. "Божията Безкрайност" е дебютната му книга, събрала поезията на Исус Ангелов и картините на Ставри Калинов. Той е сценарист и водещ на концертите, които организира в Националния дворец на културата в София. От 2 до 90-годишни са почитателите му. Не искат..
Членовете на Ротари клуб интернешънъл в България помагат на децата с онкологични заболявания, за да бъде изградена фотоволтаична централа, която да захранва с електроенергия възстановителния център в село Опицвет. На 7 февруари клубът празнува 20 годишнината си. Ротари Интернешънъл е международна неправителствена организация с нестопанска цел за..
Навършиха се 111 години от рождението на народния певец Борис Машалов. Роден е в Севлиево. Борис Машалов е четвъртото от шестте деца на Елена и Никола Машалови – честни и трудолюбиви хора, водили нелек живот за да прехранват голямото си семейство. Това ги принуждавало да се местят в различни населени места, докато накрая майката Елена продава..
От 31 януари 2025 г. тръгва първият по рода си подкаст за българските православни църковни общини зад граница – „Мост на вярата“. Идеята е на екипа на програмата за чужбина на Българското национално радио (БНР) - „Радио България“ и се осъществява в сътрудничество с Българската източноправославна епархия на в Западна и Средна Европа. „Мост..
Специален юбилеен печат по повод 170 годишнина от създаването на библиотека "Зора" при читалище "Зора 1860" Сливен бе изработен, след конкурс сред учениците в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“. Конкурсът спечели Ивайла Дженева, 12 клас, специалност "Рекламна графика". С юбилейния знак ще бъдат подпечатани всички книги,..
Преди дни Българското национално радио – институция отбеляза своите 90 години и е неразделна част от живота на поколения българи. БНР отбеляза 90-ата си годишнина с грандиозен концерт в Софийската опера и балет През всички тези десетилетия БНР е било с вас – до вашите сърца, както в делник, така и в празник . За да отбележим тази..
Вездесъщата роля , приписвана на Пеевски, прекрасно се вписва в неговата стратегия – помага му да си приписва сила на демиург, каквато не притежава..
Няма истинска демокрация, когато нямаш качествено правосъдие , затова няма и сериозни чуждестранни инвестиции. България е красива страна, но като..
Доналд Тръмп твърдеше, че може да сложи край на войната в Украйна за един ден, но усещайки трудностите американският президент ревизира крайният срок до..