Спомен за диригента Димитър Манолов

С много тъга отбелязваме 80-годишнината от рождението на забележителния български музикант - диригента Димитър Манолов. С тъга, защото той напусна този свят през 1998 г, само на 58 години, в далечна Колумбия. Беше не само голям музикант и диригент, а и изключително ерудирана личност - неговите концерти бяха нетрадиционни, вижданията му върху изкуството - нестандартни. Като цяло присъствието му в нашия музикален живот беше ярко.

Димитър Манолов е роден на 20 юли 1940 г. в учителско семейство. Забелязват неговия музикален талант през 1956 г., когато се явява на прослушване за участие в Първия републикански фестивал на художествената самодейност в София. 17-годишният ученик свири майсторски на акордеон Токата и фуга в ре минор от Бах. Диригентът Емил Янев се заема с музикалното му обучение и го подготвя за кандидатстване в Музикалната академия, като в същото време Манолов свири като акордеонист на камерния вокален ансамбъл „Момина песен“, ръководен от диригентката Лилия Гюлева. 

Димитър Манолов завършва успешно Академията, даже взема наведнъж изпитите за две години. През 1962 г. заминава да учи дирижиране в Московската консерватория при знаменития Генадий Рождественски. За своя ученик Рождественски споделя:
“Това е най-блестящият ученик, който съм имал. Вашата страна е щастлива, че има талант като Димитър Манолов. Него само смъртта може да го раздели с музиката.“

След 4 години следване Манолов се завръща в България и е назначен за диригент в Русенската опера.Там той подготвя оперите „Отело“, “Сватбата на Фигаро“, “Луд гидия“ и  „Тоска“, но все още остава в сянка. Следващият етап от кариерата му са трите години като главен диригент на Плевенската филхармония - името му става известно, а оркестърът постига голям професионален напредък и изнася интересните програми. 

Съвсем естествено, през 1972 г. Манолов е поканен за диригент на най-известния наш оркестър - Софийската филхармония, с който работи 9 сезона. Незабравими ще останат неговите интерпретации на „Пролетно таинство“ от Стравински, Вариации по тема на Пърсел от Бритън, "Прометей" на Скрябин, Симфония №3 на Шнитке и т.н. В същия период той създава перкусионния ансамбъл „Полиритмия“, с който има много успешни изяви и гостувания в чужбина. 

През 1981 г. Манолов е поканен да оглави Симфоничния оркестър на Богота, столицата на Колумбия.“Посрещнаха ме като нещо средно между Тосканини и Христос“, споделя с типичното си чувство за хумор диригента. Успехът му е невероятен като диригент, с оркестъра гостува в почти всички страни на Латинска Америка. Явно, въпреки толкова големите си успехи, носталгията го кара да се върне след три години в България - става главен диригент на Софийската опера. На него дължим премиерата на балета „Козият рог“ от Красимир Кюркчийски, както и постановките на „Фалстаф“, “Златното петле“, “Дон Карлос“, “Кармен“. След три години Манолов става диригент на Пловдивската филхармония, наследявайки на този пост Добрин Петков. В същото време е преподавател в Музикалната академия и отделя много време като заместник-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци. През 1991 г. отново заминава за Колумбия, където получава високо признание и любовта на публиката - наричат го „тореро“ в знак на уважение. Но климатът на Колумбия уврежда здравето му и на 25 септември 1998 г. той умира далеч от родината.

В Златния фонд на БНР е запазено изказване на големия наш театрален режисьор Вили Цанков за работата му с Димитър Манолов. Чуйте го в звуковия файл, заедно с откъс от балета "Козият рог" на Кюркчийски.